„богатите също плачат“

Из романа „Розариум“ на Георги Томов, издателство Сиела.

„Демаркационната линия, разделила живота ни на „преди“ и „след“, бе положена от бодрия глас на водещия в някакво сутрешно радиопредаване.

„Радио Дарик – Благоевград. Прекъсваме горещия реге хит на Оми с новината за тежка катастрофа на пътя Предел-Симитли. Лек автомобил „Киа“ е излетял в дерето, съобщи БГНЕС. Инцидентът е станал около 10:20 часа, на два километра преди отбивката за Долно Осеново, в посока Симитли. Има пострадали. Към мястото пътуват специализиран автомобил и линейка. От Агенция „Пътна инфраструктура“ съобщават, че движението в прохода е блокирано. На мястото вече е пристигнал екип на полицията.“

Тъкмо бяхме стигнали Симитли и карахме по моста над главния път. Музиката продължи и аз осъзнах, че радиото е работило през цялото време. Ивета, която до момента седеше неподвижна, със свити под тялото крака и прибрани ръце, сякаш се опитваше да заеме възможно най-малко място в пространството, затрепери. Все едно бе чакала официално съобщение за катастрофата, за да повярва. Двайсетина минути по-късно, при вида на обърнатата кола със смачкан таван и разбита предница, тя отново изпадна в предишното си вцепенение. Собственикът на платформата за пътна помощ обясняваше с някаква перверзна гордост: „Аз дойдох пръв – преди линейките, полицията и пожарната“. Човекът любезно ме попита къде да закара киата след огледа, все едно това имаше някакво значение. Дадох му номера на мобилния си и звъннах на Биляна. Обяснявах, че синът й е откаран в Разлог, когато мъж в униформа се намеси: „В Благоевград търсете и него, положението му е сложно“. Повторих за града и пропуснах информацията за състоянието на Филип. Видях се с майка му пред шоковата зала на благоевградската болница – уплашена, все още неосъзнала размера на трагедията. Оставих я да чака пред операционната, а аз се върнах в колата при Ивета. Нямах представа как да й предам думите на жената от регистратурата, че дъщеря ни е откарана в София „за нейно добро„. „Рая е пренасочена към „Пирогов“ – казах с равен, лишен от емоция глас, все едно й съобщавах, че се налага да заобиколим разкопана улица.

В чакалнята пред операционната на Клиниката по неврохирургия на „Пирогов“ едра изрусена сестра ни обясни, че „пациентката е с тежка черепно-мозъчна травма и в момента докторите се борят за живота й“. Изглеждаше компетентна и информирана, но явно не желаеше да каже повече и припряно се скри в помещението на персонала. Дребен млад мъж с брадичка тип катинарче и зелени хирургически дрехи изскочи от залата и затича нанякъде. Когато се връщаше, се изпречих на пътя му: „Какви са шансовете на дъщеря ми?“. „Божа работа. Правим всичко възможно“ – промърмори и се шмугна покрай мен, без да ме погледне в очите. Ивета тръгна да се свлича по стената. Сложих я да седне и извиках сестрата. Вратата на стаята остана отворена, чуваше се работещ телевизор. По Би Ти Ви вървяха новините в пет – познах гласа на водещата:

„Двама души – млади мъж и жена – пострадаха в тежка катастрофа, затворила пътя Симитли-Банско около десет и двайсет тази сутрин. Според очевидци черен джип „Ауди“ е ударил отзад лек автомобил „Киа“ със софийска регистрация, който се е преобърнал в дерето. Водачът на киата е получил тежки травми и е откаран в болницата в Разлог, неговата спътница е транспортирана до болницата в Благоевград с мозъчна травма, съобщиха от окръжната дирекция на МВР – Благоевград. Водачът на джипа, причинил катастрофата, е избягал от местопроизшествието, но по-късно е задържан в района на град Симитли.“

„Тря-тря-бва да ка-ка-жем на Биби! – заекна Ивета. – Филип не е виновен…“

До момента не ми бе дошло на ум да обвинявам когото и да било, камо ли сина на най-добрите ни приятели.

Късно вечерта ми звънна Стоил, бащата на Филип, и след взаимни насърчения, че трябва да се държим и да внимаваме за жените, изплю камъчето:

„Видя ли Блиц?“

„Не… какво има?“

„Пише за катастрофата. Пращам ти линк. Погледни, но само ти. И не чети коментарите.“

„Първи снимки от зверската катастрофа на Предела! Нашите репортери успяха да заснемат потресаващи кадри от зверската катастрофа на пътя Симитли-Предел, за която писахме първи още вчера, когато габровски джип „Ауди Q7″, управляван с бясна скорост от двайсет и пет годишния Кристалин Котраков, застига и блъска отзад лек автомобил „Киа“, софийска регистрация. Почти два часа е отнело на екипите на пожарната, полицията и Пътна помощ да извадят заклещения във возилото деветнайсетгодишен шофьор, син на бившия втори човек в Държавната агенция „Национална сигурност“ Стоил Стоев и адвокатката Биляна Радева. Същият е приет в ортопедията на МБАЛ – Благоевград с множество травми на двигателно-опорния механизъм, където са му направени няколко спешни операции. Спътницата му, седемнайсетгодишната Рая Бонева, дъщеря на съдружничката на Радева –Ивета Бонева, и Изпълнителния директор на холдинга „Уни-финанс“ Бранимир Бонев, е транспортирана до УМБАЛСМ „Пирогов“ с тежка мозъчна травма и съмнения за счупена база на черепа. Има опасност за живота й. Виновникът за зверската катастрофа е син на скандалноизвестния ромски барон Асен Котраков и – според запознати – е с отнета шофьорска книжка заради употреба на алкохол. Същият е избягал от местопроизшествието, след което е задържан от служителите на РУ-Симитли. Образувано е досъдебно производство, уведомена е районната прокуратура. Пробата за алкохол на Кристалин е отрицателна, но наши източници, близки до криминалните среди, твърдят, че той се занимава с дрога и е зависим. Правен ли му е тест за наркотици? Случайна ли е тази катастрофа? Има ли наистина връзка между юридическата фирма „Радева, Бонева и съдружници“, холдинга „Уни-финанс“ и ромския клан Котракови – предстои да разберем. Запознати твърдят, че в последните години близки до адвокатските лица са действали като политически брокери, осигуряващи ромски гласове на президентските и парламентарните избори.“

Фотоси от смачканата киа, общ план на суматохата при пристигането на линейките, пожарникар с огромна ножица за ламарина, близък план на предполагаемия виновник – младо момче с име Кристалин, в дискотека, както и портретна снимка на баща му. Първият коментар, подписан с псевдоним „Анонимен“: „богатите също плачат“ – усмихнато личице.“

 

Из романа „Розариум“ на Георги Томов, издателство Сиела.

Още откъси от романа:

“Мандат между шест месеца и година, ти решаваш…”

“Ние даваме ли си сметка за какво гласуваме?!”

След жестока катастрофа младо момиче изпада в будна кома. Родителите ѝ са изправени пред дилемата на какво да се уповават – на Бог или на медицината? Освен за живота на дъщеря си, те трябва да се борят и за запазване на собствената си същност.

Един мъж е поставен на кръстопът – трябва ли да пожертва себе си в името на семейството? Има ли право да налага справедливост чрез лично отмъщение? Къде е границата на човешкия морал?

Възелът на съдбата се заплита и по всичко изглежда, че отговорите се крият в стремежа към съвършената любов – така, както е описана преди 6 века в The Rosarium Рhilosophorum – философската база на алхимията.

Георги Томов е роден е на 22 февруари 1961 г. в София. Преподавател е в Техническия университет, специалност „Ергономия и екология“, дълги години успешно се занимава и с бизнес. Брат е на известния български писател Петър Далчев. Призванието си да бъде писател реализира в зряла възраст през 2013. Въпреки това бързо се превръща в популярно и обичано име сред критици и читатели, а някои го наричат и съвременен български класик. Автор е на два сборника с разкази – „Не беше тук и си отиде“ и „Всичките дни“, и романите „Докато дишам“ и „Розариум“.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d блогъра харесват това: