„Не е ли по-добре плячката да е по-голяма?“

„Гризни ме тук и тук, и тук…

Ха, здрасти!

Взех си, значи, твойта готварска книга.

Интересна идея е да включиш и стратегията на лова при рецептите. Признавам, малко ме учуди, но аз не съм човек, който се отказва лесно.

Особено ми допадна „модерната“ ловна тактика. Направих си профили в няколко сайта, че да не чакам много.

В книгата не се казва, но не е ли по-добре плячката да е по-голяма? Да е с повечко мръвка за готвене, така де. Изрично написах в профилите, че търся да има за какво да се хванеш.

Първата, с която стигнахме до среща, нямаше. Беше си рагу и зъби. Записах си я за по-нататък.

На третата извадих късмет. Не можех да откъсна очи от нея. Честно, бях като на селскостопанско изложение. На всичкото отгоре се оказа, че е с татуировка точно на предната плешка… така де, над сърцето. Розичка със зъби. „Гризни ме тук и тук, и тук…“

А леле!

 

Тук му е мястото да кажа, че в готварската ти книга не е обърнато достатъчно внимание на подготовката на месото. Но аз наистина не се отказвам лесно.

Ясно е, че търсим най-доброто качество, така де – не иде реч за серийно клане.

При изплашена жертва ли ще е по-вкусно месото, или след спокойна смърт? А има ли значение преди колко време е било последното хранене? Напила ли се е като свиня? Каква музика да й пускам?

На първата среща за малко да прибързам. Добре, че се усъмних в книгата.

Така де, не може да отделиш над сто страници за стратегията на лова и после – уам-бам, чао, мадам!

За третата среща вече се бях подготвил. Слушахме Франк Синатра. Рискувах да я мариновам с плодово вино и да ти кажа, страхотно стана. Идеше ми да я изям на място! Накрая я вкарах в банята и я плаших точно половин минута, за да балансирам прилива на естрогени и адреналин.

О, тази татуировка на предната плешка! Розичка със зъби. „Гризни ме тук и тук, и тук…“

А леле!

 

Сега, другият сериозен проблем в тая книга е съхранението.

Разбирам що беше отделено толкова място на разфасоването, и благодаря за диаграмите, както и за някои от идеите за филетиране. Наречи ме тъп, но нямаше да се сетя да си сложа щипка на носа, когато почна да промивам червата.

Обаче думица няма написана за методите на съхранение. Всичката тая мръвка не може просто да си я натъпчеш в хладилника и да я забравиш, така де.

Кое е по-добро – ударното замразяване или постепенното охлаждане? Кои части на каква температура да се съхраняват? Найлонови торбички или кутии за фризер?

В крайна сметка извадих машината за вакуумиране и опаковах всички порции. По-обикновените парчета направо набутах във фризера, бонфилето и рибиците първо охладих преди замразяване, а карантията може да си постои и вакуумирана горе в хладилника, доста време ще изтрае. Вимето, така де, гърдите, опаковах отделно. Също и кожата. Особено внимавах при отделянето на татуировката от плешката. О, тази розичка със зъби! Гризни ме, мммм!

А леле!

 

От там нататък нещата са ясни – направих кървавица по рецептата. Начупих големите кости и сварих бульон, ще го замразя на кубчета, като се желира. Като цяло разпределил съм кое по каква рецепта ще се готви. Сърдечно благодаря за многото и разнообразни предложения, за някои абсолютно нямаше да се сетя, така де.

Обаче проблемът е, че в тая готварска книга не пише как се готви сърцето.

Никакви предложения няма. Аз не че се отказвам лесно. Интернет голям, рецепти много. Обаче да ме светнеш какво сърце напомня по консистенция и плътност? Разправят, че свинете най-много приличали на хората, но с тая розичка над вимето дали пък да не подходя като към телешко сърце?

Та затова съм взел да ти пиша, така де.

 

А, мерси за отговора.

Що така да не е готварска книга?

Как ще да е било хорър? Измислица ли е?

Абе ей, я стига ме баламосва: снасяй рецептата, няма само ти да ядеш сърца!

Полиция щял да ми вика!

По-полека, че ще взема да ти дойда на гости да видя в твоя хладилник каква карантия има!

Я виж колко бързо се разбрахме!

Да, разбира се, че пазя вимето с татуса. Розичката със зъбите, точно така…

Ще я готвим с все сърцето, така ли?

А леле!“

 

Разказ от сборника с разкази „Белязани лебеди“ на Елена Павлова, издателство Гаяна.

Още откъси от сборника:

“Да расте тревичка върху някого – какво зелено облекчение!”

 

„Ако сте се зарекли да режете по един пръст от ръката си за всяка среща с добър разказ от български автор, защото сте предубедени, че няма такива или са твърде малко, сега му е времето да се откажете от думите си – тук ще се наложи да режете от китките…“

Явор Цанев

„Госпожо писател, във вашата глава, както и в моята, живеят демони.“

Ганка Филиповска

Лебедът тук е ретро-разделът с разкази, писани в трепетното ми юношество: в рухваща, гладна държава, в която интернет беше чиста фантастика и се сблъсквахме челно с първите книги на Стивън Кинг и Дийн Кунц, а моя милост – глупаво варненско тийнче – губеше девствеността си, невинността си, вярата си във възрастните и много други неща. Точно тези разкази са причината „Белязани лебеди“ да е самиздат: публикувам ги, защото искам да ти ги подаря. В известен смисъл те са въпросът на отговора 42.

Елена Павлова

 

Елена Павлова пише „откакто се помни“, като първите си награди в конкурси за възрастни получава още на 13-годишна възраст и оттогава насам е развила сериозен апетит към участие в конкурси и е натрупала впечатляваща купчина отличия. Първата си самостоятелна книга издава през 1994 г. и оттогава насам има публикувани общо 11 книги под свое име и псевдоними, както и много участия в алманаси и сборници. Тя е и един от триадата български автори, оставили огромна следа в историята на книгите-игри, позната на почитателите на жанра като Върджил Дриймънд, с издадени над 25 книги-игри и стратове, предимно в изд. „Мега“.

Елена е също така преводач (от английски и руски), от 1991 г. насам работи предимно в областта на фантастиката, фентъзито и хоръра, с кратки забежки в областта на трилърите. Сред най-интересните автори в портфолиото й са С. Кинг, Р. Маккамън, А. Рейнолдс, Фр. Хардинг, П. Бачигалупи, В. Е. Шуаб, както и класици като Р. Хауърд, Е. Бъроуз и Т. Х. Уайт.

Тя е член на клуба на авторите на хорър Lazarus от самото му основаване.

Advertisements

One thought on “„Не е ли по-добре плячката да е по-голяма?“

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: