8 Начина за изграждане на по-добри герои

Автор: Елизабет Симс

 

Първият роман, който написах на 20-и-няколко години, още не е публикуван и така ще си остане.  Беше разказ за четирима пораснали тийнейджъри и имаше много недостатъци: посредствена фабула, почти никакво действие, лишена от въображение обстановка, обсъждане на банални теми (въпреки че, бих казала, диалогът не беше лош). Сега, след като вече имам 7 публикувани романа зад гърба си, поглеждам назад към този ръкопис и разбирам, че в основата на току-що изброените недостатъци лежи основният дефект: лошото изграждане на героите. Тези младежи просто не изпъкват.

Така че за мен беше чест на прочета рецензиите за последните си романи (крими историите на Рита Фармър), които даваха висока оценка на героите ми, и бях поразена от броя на онези, които цитираха реализма в отношенията между тях. Защото, ако фабулата е от огромно значение за една книга, то доброто изграждане на героите е онова, което я прави хит или я проваля. А най-добрите герои са онези, които са убедително свързани не само със своя свят, но и помежду си.

Нека като начало да разгледаме категориите взаимоотношения, за които можем да пишем в една художествена проза:

– Любовни отношения

– между Родител и Дете

– между Братя и Сестри

– между Насилник и Жертва

– между Съперници

– между Най-добри приятели

– между Шеф и Служител

– между Болногледач и Болен

– между Полицай и Престъпник

– между Партньори (в бизнес, в престъпление, др.)

– между Роб и Господар

– от Човек към Околна среда

– между Човек и Бог

– между Човек и Домашен любимец

– между Случайни познати  … и още много други.

 

Всеки се намира в някакви взаимоотношения с другите хора. И във вашето произведение – така както и в живота, – вие искате да извадите тези връзки отвъд очевидното. Подобно на наименованията си, всяко от взаимоотношенията по-горе може да се превърне в клише. Помислете за супер героя и остроумния му помощник, за отегчената домакиня и красивия съсед, за объркания баща и преждевременно роденото му дете, за корумпираното ченге и глупавия му шеф.

Когато създавате героите си, преминете една идея по-напред и им дайте месести бицепси или тънки крака, сини очи, проблем с кръвосъсирването, смелост, ферма, невроза, увлечение по вегетарианството или по анархията, или по шоуто на Лорънс Уелк, или по гмуркането. И им давайте, давайте, докато разберете кои са те.

Тогава разучете какви са те отвъд себе си.

Ето как.

1. Накарайте ги да спрат и да се замислят.

Самоанализът е най-лесният и най-ясен начин да развиете взаимоотношенията между своите герои. Накарайте героите си да разсъждават върху връзките си; накарайте ги да оспорят собствените си мисли и чувства. Обичам го, но защо? Каква е истинската причина да я мразя? Какво трябва да се случи, за да преодолея това?

Шекспир е бил един от първите майстори на самоанализа чрез своите монолози. Когато Хамлет отчита плюсовете и минусите на отмъщението за убийството на баща си, вие мислите и чувствате редом с него. Задавате си същите морални въпроси. Сърцето ви стяга, когато той не предприема действие, както и ви стяга, когато той действа. Основният въпрос е този за честта, а честта съществува само в контекста на един съюз между хората.

Сцените на самоанализ в днешно време може да не са толкова лесни за разпознаване, както при тогавашните монолози, но с годините те са се развивали заедно с развиването на стиловете на разказване. Вземете, например, новелата на Майкъл Шейбон The Final Solution (Окончателно решение), който прави връзка между Холокоста и нарастващата престъпност в британски стил чрез един по-възрастен Шерлок Холмс (героят остава без име през цялото действие). В криминалните романи на Сър Артър Конан Дойл оригиналният Холмс никога не се разкрива напълно; ние го опознаваме само през очите на Д-р Уотсън, разказвачът в първо лице. Но в The Final Solution, Шейбон си позволява пълно разкриване на великите детективски ум и сърце, избирайки просто гледната точка на трето лице. Неговият портрет ни разкрива Холмс като особено интроспективен герой, по-неуверен отколкото някога е бил (макар и не по-малко остър), обхванат от съмнения и дребни притеснения, борещ се със старостта и тропите на съвременния живот. Но най-важното е, че виждаме колко жаден е той за човешки взаимоотношения: Ще ме харесат ли? Ще ме разберат ли? Срещу кого съм? За кого съм? Тези въпроси го мотивират с развитието на фабулата.

Та, отделете малко време да споделите какво мислят вашите герои за останалите. Да речем, че пишете история, в която син убива своя баща-насилник. През какви агонии би преминал той, ако действието му е било умишлено? А ако не е било такова, какъв ад го чака след това?

Вместо да поставите сина срещу едно дърво, за да споделя проблемите си с него, можете да напишете нещо подобно:

Роджър Младши напипа петте долара в джоба си и реши да купи Мексиканска закуска вместо два плодови пая, за същата цена. След като плати на касиера със сипаничаво лице, се запита дали би срещнал баща си в ада. Ако след тази вечер него – Роджър Младши, – го прегази автобус, дали би отишъл в ада веднага или ще има някакъв гратисен период? Дали болката от това да те влачи автобус би била по-лоша от това да се събудиш в ада? В ада влачат ли под автобуси? Неговият баща ли щеше да кара такъв автобус? Да движи автобуса насам-натам сред езеро от огън или нещо от този род… Роджър Старши с право би отишъл в ада за това, което е направил – за това, което правеше в продължение на толкова много години, – но като нищо би се измъкнал някой ден. Да речем, след изтичането на половината безкрайност… Докато Роджър Младши би останал в ада завинаги, защото щеше да бъде убиец. „Ти все още си най-тъпият в семейството“, би казал баща му в ада. За пореден път, с уродливото си наполовина отнесено лице. Та нека поне направи всичко възможно да го отнесе цялото още тази вечер.

2. Дайте им твърдо мнение.

Някои автори не желаят да дават на героите си силни становища – може би защото самите ние вътрешно не искаме да бъдем груби или арогантни. Наистина, да си доминиращ може и да е недостатък, но в литературата недостатъците са хубаво нещо. Дарете героите си с недостатъци, които могат да бъдат даже фатални. Главната героиня в поредицата ми – Рита Фармър, – има склонност да изпуска нервите си. Гневът й изригва с такава сила, че преди да се усети, тя прави нещо, за което по-късно съжалява. От друга страна гневът й често я спасява – идвайки навреме. И се връзва с възгледите и мненията й.

В първите страници на романа на Хемингуей „И слънцето изгрява“ главният герой, Джейк Бърнс, не прави нищо друго, освен да ни разказва всичко, което знае, за друг герой – Робърт Коен, – правейки оценка след оценка. От начина, по-който Джейк описва Робърт и постиженията му, разбираме много неща за Робърт, но научаваме още повече за това, какъв е Джейк. Той съвсем откровено презира Робърт, макар и скоро да разбираме, че мъжете са също така някакви приятели. Усещаме, че двамата един ден могат да станат съперници. Защо? Искаме да продължим да четем, за да научим това.

Голяма част от силата на една история идва от чувствата, които героите изпитват един към друг и един за друг. Идентифицираме се с любовта им и се възмущаваме от безсърдечието им. Също така се образоваме от това. Ето така живеят някои хора. Повърхностно или по-дълбоко преживяват? Така, както ни се иска, или не? Все едно през цялото време държим огледало пред себе си.

Запомнете, че във вашето произведение всеки герой с реплики си има характер. Нека всяко мнение на даден образ да носи белезите на неговия темперамент. И при всички случаи, нека героите да се обсъждат един друг. Една проста размяна на реплики между две тийнейджърки може да нарисува следната картинка:

– Джанет няма никакво самоуважение, – каза Уенди, като изблъска две кльощави шестокласнички, за да застане първа на опашката в кафетерията.

– Дааа! – съгласи се Дани иззад нея, давайки допълнителен тласък на едно от малките деца и поглеждайки към Уенди за одобрение. После добави: – Видях я да се сдобрява с Тони след мача в петък.

Уенди рязко се извъртя към нея:

– Защо не ми каза? Той ми каза, че се е прибрал вкъщи!

Това, което Дани каза, не беше вярно, но тя винаги правеше така. Не можеше да си обясни по друг начин, освен с факта, че да създаваш проблеми на другите беше страхотно.

3. Рискувайте.

Накарайте някой от героите си да се жертва или рискува нещо за някой от другите. Безброй набожни писания, митове, класически и модерни приказки се възползват от смразяващия сърцето момент, в който някой герой умира в името на някаква кауза или за да спаси други хора. Също толкова атрактивен може да бъде и герой, който рискува живота си заради друг.

В „Отнесени от вихъра“ на Маргарет Мичъл Скарлет О`Хара залага на карта всичко, като остава в Атланта, за да помогне на братовчедка си Мелани Уилкс по време на почти фатално раждане, докато армията на Шърман приближава. Денят се проточва, горещо е като в ада, Мелани се гърчи от болка, докторът е зает с хилядите ранени войници, почти всички останали са избягали от града, а янките настъпват. Скарлет упорито попива потта от болка от тялото на Мелани, докато потта на собствения й страх се просмуква от роклята й. Мичъл можеше и да спести тази сцена, без реално да ощетява основната фабула, но вместо това ни „тормози“ с нея. Защо? Защото това е изпитание за образа на Скарлет.

Разбира се, Скарлет е обещала на Ашли – съпруга на Мелани, – да се грижи за нея, докато той се бие далеч от дома. Но с цената на собствения й живот? В крайна сметка Скарлет иска Ашли за себе си. Колко лесно би било да позволи на Мелани и нероденото й бебе да… умрат!

Не. Ние трябва за знаем, че Скарлет не би изоставила Мелани, дори когато собственият й живот е в опасност, защото трябва да знаем, че Скарлет не е само една корава кучка, която получава онова, което иска. Ако тя бе само това, тя щеше да е перфектният образ за сапунка, но не и безсмъртна героиня. Нямаше да й желаем успех, въпреки недостатъците й.

Накарайте някой от героите си да бъде готов да умре за друг и го поставете в ситуация, където това е вероятно да се случи. Вашите читатели ще проклинат алармата за събуждане на сутринта.

4. Добавете хипотенуза.

Създавайте триъгълници. Забелязахте ли нещо във взаимоотношенията, които изброих по-горе? Всички те са двувалентни. Повечето взаимоотношения започват по този начин и твърде често авторите се придържат към чистите връзки, като избягват по-сложните. Например във „Великият Гетсби“ на Ф. Скот Фицджералд връзката на Гетсби с Дейзи е запомняща се, само заради огромната тромава причина да не могат да бъдат заедно – съпругът на Дейзи, Том Бюканън.

Един по-слаб автор от Фицджералд би обезличил образа на Том. Щеше да си каже, че самият факт, че той присъства, плюс факта, че Дейзи е дала обет да му бъде вярна, трябва да бъде достатъчен – и щеше да бъде достатъчен за един евтин роман. Но не е бил достатъчен за Фицджералд. Той разширява образа на Том, създавайки му отношение с разказвача, Ник Карауей. Стари познати от колежа, те засилват връзката си с напредването на романа и всъщност точно Ник е този, през чиито очи виждаме силата на Том, егоизма му, жестокостта му и – в сюблимния момент, когато той се опитва да спечели обратно сърцето на Дейзи от Гетсби, – неговата нежност.

Нашите емоции не са рационални, нито пък отношенията ни с другите около нас. Затова любовните обсебвания са уникално удобен инструмент в ръцете на един писател (сексуалните влечения са велик мотиватор за милиони лоши решения, както разбира се и за спасение в някои случаи). Помислете за добавяне на силна хипотенуза между двама от своите герои и вижте какво ще се получи. Третият елемент дори не е нужно да е човек. Може да бъде животно, кариера, зависимост, позив за приключения, поето задължение – и въобще всичко, което може да се изпречи на пътя на уютно започналата връзка.

5. Подберете групата.

Като писател вие сте изследовател на човешката природа. Когато бях управител на магазин за търговия на дребно (едно време), научих, че обичайните групи хора в играта са две – „О, това е ужасно“ и „Убий лидера“. Хората се държат различно в група и извън нея. Най-очевидният и ужасяващ пример за това да си тълпа е, че тя е способна на насилие отвъд естествените наклонности на повечето индивиди, защото действа не само като щит, а и като извинение. Отношенията между членовете на групата – независимо дали са група от трима или са организация от хиляди – са безкрайно разнообразни, променящи се, завладяващи.

Три творби, които използват динамиката на групата за увлекателен ефект са романът „Силен вятър в Ямайка“ на Ричард Хюз, романът „Слугинята“ на Катрин Стокет и пиесата „Гленгари Глен Рос“ на Дейвид Мамет. В първия група деца попадат в ръцете на пирати и онова, което се случва помежду им, прекрасно илюстрира факта, че замазката, облицовката на цивилизацията е по-тънка, отколкото повечето от нас смеят да признаят. Във втория две съвсем различни по статуса си в обществото главни героини от Мисисипи демонстрират, че както групите могат да влияят на всеки индивид, така и един единствен човек може да упражнява огромна власт над една група.

А пиесата на Мамет подсилва всички тези послания чрез спектакъл от изпълнена с тестостерон безпощадност в един офис за недвижими имоти в Чикаго. В съревнованието си за повече пари и успех няколко мъже са тласнати към жестокост, лъжи, подкупи и заплахи – един срещу друг, в комбина срещу някого или като група, ту нахвърляща се срещу шефа си, ту увъртайки се угоднически около него.

Един малък, коварен момент (разширен във филмовата версия на пиесата) показва как една връзка, едно отношение с друг, може да засили мотивацията на даден герой. Лавен, упорит брокер, отчаян в стремежа си да се добере до клиент, споменава пред шефа си „Дъщеря ми…“, за да се оправдае и дистанцира.

Това е. Без повече манипулиращи думи. Просто подхвърляне на връзката си с друг – ангажимент към семейството, ангажимент от баща към дъщеря, ангажимент, вероятно подплатен от специално, неназовано обстоятелство с дъщеря му – помага на публиката да разбере от къде идва и до къде стига Лавен. Той е нуждаещ се и преекспонира своята собствена болка.

Как може една динамика в групата да задълбочи вашите герои? Ключът е да помните, че в една група връзките и съюзите между членовете са постоянно променящи се в зависимост от обстоятелствата. А ние знаем, че обстоятелствата винаги се променят. Измислете как аутсайдера да се превърне в тиранин или колко забавно би било една малка тайна да се превърне в публична заплаха.

6. Заобичайте неяснотата.

Ако искате да пишете разбираемо, как тогава една двусмислица може да бъде ОК? Мисля, че Патриша Хайсмит е общо взето най-добрата, когато става въпрос за овладяване на неяснотата в отношенията. В нейния роман „Талантливият Мистър Рипли“, награден с „Едгар“ (годишна литературна награда „Едгар Алън По“ за произведения в жанр мистерия – бел. пр.), отношенията между двамата главни герои са сексуално неясни, същото се отнася и за героите в другия й роман „Непознати във влака“.

Това вероятно се дължи отчасти на нравите на времето (и двата са публикувани през 1950), но тази странна неяснота й служи добре, за да забули и направи нещата да изглеждат неуредени. Том Рипли убива Дики Грийнлийф от изкривено чувство за притежание, ако не и любов. Това е къде-къде по-убедително отколкото, ако Том беше убил Дики за свое лично облагодетелстване. Все пак повърхностното им приятелство е единствената им връзка.

Във вашето произведение гледайте да устоите на порива да обяснявате и обяснявате връзките между героите. Всеки човек инстинктивно усеща кога зад привидното се крие нещо повече. Във всеки възрастен се спотайва едно малко дете. Във всяко ченге се таи една малка част от престъпник. Във всеки садист дреме нькякйв мазохизъм. И във всеки човек дреме в някаква степен звяр, донякъде и малък господ. Възползвайте се от това.

7. Докоснете се до силата на Злото.

Митологията и фолклорът изобилстват от мотивирано Зло, както и самият живот. Всеки от нас е имал зъб на някого, фантазирал си е всевъзможни сценарии за възмездие, но що за личност би действала по такъв импулс до точката на разрушителното отмъщение? Такъв индивид познаваме добре от книгите по действителни случаи и ТВ шоута от типа на „Най-издирвани в Америка“: индивид, чието самочувствие е по-ниско от на глупав кит, но чието его е голямо като Килауеа (активен вулкан на Хавай – бел. пр.). Изпълнените с омраза образи дават хляб на разнообразна гама популярни истории – от „Бъчвата с амонтилядо “ на Едгар Алън По до „Шифърът на Леонардо“ на Дан Браун.

Вземете „Кери“ на Стивън Кинг. Кинг омаловажава качеството на този свой първи роман, но той продължава да очарова и ужасява читателите си. Тийнейджърката Кери е подигравана от съучениците си, че е странна и контролирана от ненормалната си и религиозна майка. Тласкат я към крайности, без да знаят, че е развила телекинетични способности.

Историята е толкова добра, защото убийствената ярост на Кари е правдоподобна. И е правдоподобна, защото, измисляйки начини, чрез които съучениците да я измъчват, Кинг я поставя в ситуации на нетърпим срам и позор, което кулминира в заливането й със свинска кръв на бала. Вие четете това и въпреки че сте уравновесен човек, откривате, че си шепнете: „Убий ги, Кари! Убий тези копелета!“

Вашите читатели ще очакват създадения от вас злодей да е също толкова силен. Така че направете това, което е направил Кинг – създайте герой с чувствителна душа и го накарайте да изстрада всякакъв вид несправедливости.

После се настанете удобно и се забавлявайте.

8. Не пренебрегвайте ежедневните взаимодействия.

Ако притежавате автомобил и ако сте като мен, значи вие сте в състояние да шофирате в продължение на стотици километри, без да реагирате на никой от останалите шофиращи идиоти. Някой ви засича, а вие някак се спасявате встрани или дори се извинявате снизходително. Но ето че идва ден, в който нещо във вас се променя. Някой просто скъсява дистанцията между колите и гневът ви направо изригва. Иска ви се да го настигнете и да го изравните с паважа. Да избутате колата му от някаква скала. За да си плати.

А дори не знаете името му.

Да, една случайна среща с непознат може да бъде достатъчно мощна, че да промени един момент, или ден, дори живота ви. Само си представете какво бихте направили в произведението си, с малко планиране и въображение.

По същия начин едно познанство може да укрепи изграждането на даден образ. Едно случайно познанство може да се използва за илюстрация на черта от характера или може да послужи за катализатор за огромна промяна в героя. Хубави примери могат да бъдат открити в черния роман на Джим Томпсън „Мошениците“. В първите страници героят Рой Дилън свива малко пари от един магазинер. Но магазинерът го хваща и го пребива, което повлича след себе си цяла верига от събития покрай възстановяването на Рой.

Нека героите ви да се приближават към други, да ги забелязват и после всеки да продължава по своя път. Все пак, това се случва в реалния живот. Всичко е до взаимоотношения.

Докато създавате отношенията на своите герои, нека символът Ин-Ян бъде ваш водач. Виждали сте онзи кръг с оплетените една в друга бяла и черна капка. Няма ясно очертани отношения, нито пък едностранчиви. Примесете любовта с малко страх, или дори с омраза.

Ако отделите малко време да помислите върху отношенията по този начин, ще видите възможности, с които да доразвиете героите си, така както не сте си и представяли. Защото героите са хора, също като нас. Взаимоотношенията разкриват различните роли, които играем, постоянно променящите се маски, които носим, и копнежите, които разкриват сърцата ни.

 

Снимка: Tom Bender

 

Елизабет Симс е американска писателка, журналист, редактор в списание Writer’s Digest и автор на 2 криминални поредици. Всичко за нея можете да откриете на www.elizabethsims.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: