10 Лесни стъпки, за да станеш писател

Автор: Рандал Силвис

Преди време имах един случай със студент, който на втория ден от писателския ми семинар за напреднали в Държавния университет в Охайо напусна класната стая и отиде право в кабинета на директора, където ме обвини в злоупотреба заради несъгласието ми да споделя с него тайната да това да бъдеш публикуван автор – тайната, която според него всеки професионален писател знаел, но заради някаква конспирация пазел от всеки друг.

За да докажа, че не съм вече част от тази конспирация, сега съм готов да разбуля всичко, което знам за превръщането на писателя в публикуван автор. Чувствайте се свободни да споделяте тези условия със студентите си. Претендирайте, че са ваши, или ме обвинявайте – правете каквото искате.

Стъпка 1: Родете се странни, чудати, необичайни или всякаква комбинация от трите.

Или пък бъдете с неприятен физически недостатък, или голям брат, който ви пребива всеки ден, или със сексуално привлекателен съсед, който прави всичко възможно да замъгли или деформира предпубертетните ви мисли. Резултатът от всяко подобно влияние ще избие в израстването ви с изкривени възгледи за света и мястото ви в него; възприятие, което ще ви принуди да се отречете от традиционните американски ценности, вероятно ще ви накара да потърсите утеха в аморфни идеи за красота и истина, или в успокояващата музика на езика, или в необходимостта да създавате и контролирате собствената си имагинерна вселена за сметка на побърканата вселена, в която сте били принудени да живеете. Това ще накара семейството ви да изглежда като сбор от странни непознати във вашите очи и ще поощри неопределения ви вътрешен копнеж, който ще опитате да облекчите чрез секс, кражби в магазини или евентуално с творческо писане.

Стъпка 2: Четете всичко, до което можете да се доберете.

Това е от съществено значение поради няколко причини. Първо, самото четене в действителност разширява мозъка ви. Повече неврони, повече синапси, повече мостове между двете. Ставате по-грамотен, разгръщате речника си. Също така четенето ви прави по-добър писател, без да се налага да работите над това. Попивате ритми, усвоявате синтаксис. И в крайна сметка Стайрън, Донлийви, Уелти, Дидиън и всеки друг, който четете, ще прониква в кръвта ви, ще провокира централната ви нервна система и ще преструктурира вашата ДНК. За съжаление това ще ви превърне в надут задник за известно време, тъй като няма да можете да се въздържате да коригирате лошата граматика на всички останали. Но това също си има и добрата страна: лошият опит ще засили усещането ви за отчужденост и ненормалност.

Стъпка 3: Живейте живота.

Излезте сред трафика. Посетете страни от третия свят и пийте водата там. Влюбете се отчаяно. Вярвам, че това е имал предвид Вонегът, когато е казал, че никой писател под 25 не си заслужава четенето. (Ако наистина го е казал.) Малцина са преживели достатъчно трагедия и тъга, за да имат нещо съществено, за което да пишат. По-добре да се подражава на Хемингуей, Петер Матисен, Исак Динесен и други от този род, отколкото на Емили Дикинсън. Излезте от бръшляновата кула и отровния бръшлян. Научете нещо повече от офисната завист и литературната теория. Опознайте човешката природа. Учете от природата. Разберете как по същността си те се пресичат и се отклоняват. Сдобийте се с деца. Татуирайте мисълта на Хенри Торо на китката си: “Колко напразно е да седнеш, за да пишеш, когато не си се изправял, за да живееш”. И направете всичко това, без да прибягвате до извинения. Те ще ви сковат на максимум за ударите от живота. Възстановяването е за актьори, не за писатели.

Поддържайте сетивата си сурови и дръжте третото си око отворено.

Стъпка 4: Превърнете се в пишеща машина.

Откраднете си нещо от дочут разговор, от статия във вестника, от дневника на съседката, ако ви се случи да го видите отворен, докато тя е заета да разбърква соса за спагети. Събирайте жестове и маниери. Носете си бележник, където и да отивате. Записвайте си кратки описания, уханието на бебешка коса, начинът по който ярко жълта светлина пада върху ръката на съседката ви, докато тя бърка соса, а вие хвърляте поглед върху дневника й.

Добрите писатели заемат, великите писатели крадат. Фицджералд е казал, че откраднал наблюдателността на Т. С. Елиът, който я задигнал от Пикасо, който най-вероятно я е щипнал от Флобер.

Стъпка 5: Приемете бедността.

Да си го кажем честно, вече не се чете. Във всеки случай няма достатъчно хора, които да могат адекватно да подкрепят всички писатели, които се нуждаят от подкрепа – особено когато Стефани Майър, Дж. К. Роулинг, Стивън Кинг и съсловието на Стиг Ларшон изсмукват девет десети от всички приходи от книги.

Единственото практично решение за бягство от бедността за един писател е чрез друга професия. Медицината е добър избор, тъй като ви хвърля право в лицето на човешката слабост. А и вече има нещо от лекаря в един писател, след като използваме изкуството си в желанието да се лекуваме; както има нещо и от психолога у писателя, щом като пишем, за да разберем човешката душа; и нещо от метафизика се намира у писателя, понеже пишем, за да изследваме и разделим мембраната между познаваемото и неизразимото.

Правото може да е изгодно, тъй като дава възможност за достъп до класата на индивиди, по-неуважавани дори от пишещите хора. А и вече има нещо от адвоката у писателя, след като имаме за цел да наложим справедливост на героите си и да направим световете си места, в които цари ред.

Най-лошият избор, който повечето писатели правят, е академията. Макар и да е вярно, че като академик писателят не трябва да се страхува прекалено от охолния живот, той трябва да се плаши от потенциално успокоителния ефект на срока на службата си, от настояването за подчиненост и завладяващата речника зараза от думи като “педагогика”, “лекция”, “мултикултурен” и “полово-повлиян”.

Стъпка 6: Научете колкото се може повече за занаята, особено добре усвоете умението да се научите да игнорирате всички научено.

Тук се изкушавам да цитирам Доктороу, който е казал, че учителите и онези, на които преподават, трябва да бъдат избягвани, или Фланъри Оконър, която е казала, че университетските програми за писатели не смачкват достатъчно писателите. Но вместо това ще дам съвета човек да учи достатъчно, но не прекалено. Шепата основни насоки за онова, което прави една добра история – симпатичен герой, ангажиран в интересен конфликт, ескалиращ в драматично напрежение и риск за някого, докато кулминира в удовлетворителна непредвидима развръзка – са единствените неща, които трябва да знае начинаещият писател. И дори това е просто идея.

Стъпка 7: Развийте дисциплина.

Не съм много сигурен защо това е нужно, но когато бях на 21, прочетох съвета на Хемингуей за необходимостта от дисциплина, и приех това за божа истина. В последствие откъм продуктивност дисциплината заработи добре за мен, а единственият негативен ефект се оказа един развод и провала в две сериозни връзки.

Като сложим това настрана, дисциплината е нещо хубаво. Но не прекалявайте с нея. Не жертвайте любовта заради писането, например. Искате да сте креативен? Няма нищо по-креативно от това да обичаш някого. И нищо не може да ви направи по-добър писател.

Стъпка 8: Бъдете винаги наясно със собственото си несъвършенство.

Мисля, че Набоков беше казал, че работата на писателя е да “пленява”, а Исак Башевис Сингер е този, който отбелязал, че “един добър писател основно е разказвач, не учен или спасител на човечеството”. Научете се да разказвате история, която държи вниманието на читателя от първа до последна страница, може да изстисква няколко сълзи или кикотене; или пък, както ме посъветва (уви, напразно!) баща ми, който се занимаваше със стомана, “научете някоя сделка”.

Писателите, както с изненада научих, когато станах такъв, не са хората с всички отговори, а онези с всичките въпроси. Няма на какво да научите някого. Просто го развълнувайте. Покажете ми сърце с вътрешен конфликт, както съветваше стария мъдър Уили Фокнър.

Стъпка 9: Събудете се и мечтайте.

Самюел Джонсън беше казал, “Никой, освен тъпака, не пише за без пари”. С други думи, мечтайте и преследвайте мечтите си, но бъдете реалисти относно шансовете си. Проверете кои жанрове се купуват на свиващия се литературен пазар. Бъдете наясно с какви надежди сте за постигане на нещо от писане и че, независимо от целта ви, шансовете ви са тънки като кибритена клечка.

Знайте, че дисциплинираните и упорити писатели успяват винаги, въпреки лошите шансове.

Знайте, че писането не винаги е толкова лесно, колкото си мислите, и че колкото повече учите, толкова по-трудно става.

Но също така знайте, а може и вече да го знаете, че няма нищо така удовлетворително, както добре изпипаното изречение.

И знайте, че творчеството, упражнението за вашето въображение, не е благородно занимание, а е онова, с което най-много можем да се приближим до Господ, докато сме на тази планета.

Стъпка 10: И накрая, останете гладни.

Гладът, който ни кара да търсим нови ястия в нови ресторанти, например, е същият глад, който ни кара да се борим за нови начини да рисуваме старите истини; същият глад, който изпитваме, когато прокарваме пръст по гръбнака на любимия; скръбта, която усещаме при крясъка на птиците, отправили се на юг; копнежа да знаем, да изживеем, да разберем, да задържим, да запишем и извикаме всички образи и усещания, стълкновения и конспирации на човешкото желание… цялата крехкост и чупливост, които разбиват сърцата ни и ни правят пълноценни.

Първите 9 стъпки няма да постигнат нищо, ако не са заредени с глад. Никога не го губете.

 

Вижте още:

Рандал Силвис: Стремя се към перфектното изречение

Как да напишете роман, който се чете на един дъх?

Как да развием отличителен писателски глас?

Пречи ли ви писателското его? Из Работните листове на Емма Уелш