Как да представим героя си?

Читателят може много бързо да зареже новозапочнатата книга, ако не открие между кориците й нещо интересно. А дали интересът му се събужда, става ясно след първите няколко представени образа. Капацитетите в областта на творческото писане твърдят, че един от най-отчайващите недостатъци на новоиздадена и лансирана като “бъдещ бестселър” книга е лошото представяне на главния герой в първа глава.

Моментът на представянето на главния ви герой е неговият дебют. Той стъпва на сцената и прожекторите го огряват. Показва доброто и лошото у себе си, потенциалът да се разгърне. И точно това е моментът, който показва на читателите защо си струва да четат за него.

Наред с обстановката и интригата на самата история читателите искат бързо да узнаят пола, възрастта и заниманието на главния герой, но също така имат нужда от информация за нивото му на изтънченост и емоционалност. Защото ако го обикнат, ще поискат да го последват навсякъде, където историята ще го отведе, ще инвестират времето и интереса си, ще се фиксират в проблема и борбата му. С две думи, дебютът на героите трябва да е направен майсторски, а интересът на читателя – да се извоюва.

Дори начинаещите автори са наясно, че главният герой трябва да бъде представен по впечатляващ начин. Трудната част е, че това трябва да се направи по начин, който перфектно пасва на сюжета. Каквото и да се случва в този първи момент за героя, то трябва да има връзка с него, да илюстрира личните му качества и да е ключ към промяната му до края на произведението. Трябва да оказва влияние върху всяка следваща сцена или поне да е сцена, която ще се свързва с някаква относителна важност с историята.

Всеки знае как се представя епизодик. Два-три щриха за външния му вид и е готов. Героят стъпва на сцената и докато завърши “мисията” си, вече е “минало”. И обикновен, второстепенен герой всеки може да представи – външен вид, професия, връзката му с обстановката и главния герой – и вече оживява. Но едни от най-трудните представяния, които се правят в произведенията, са на сложните герои. Тя е очарователна и забавна, но и арогантна. Той е отдаден на работата и семейството си, но характерът му не е лек и с него трудно се живее. Тя е нежна и талантлива, но… не е жена за един мъж. Накратко: това са “добрите” герои – богати, уникални, многопластови, сложни.

Как да ги представим? Ето няколко насоки:

1. Придържайте се към минимално описание на външен вид. Ако все още никъде не сте го прочели, време е това да стане тук: в най-общи линии описанието на външния вид почти с нищо не допринася за привличането на читателя. Точка. Действията на героя, от друга страна, или детайли относно заниманията и интересите му са много по-полезни. Бъдете сигурни, че читателите ще си оформят собствено описание за героя, ако просто ги запознаете с професията му (футболист?, библиотекар?, учен в БАН?). И с това ще постигнете много повече отколкото цяла страница с описание на цвят на очи и коса, мускулна маса, форма на брадичката и всякакви други подробности от външния му вид, което читателите или няма да успеят да запомнят, или с което няма да желаят да се съгласят, защото ще противоречи на собствената им представа за човек от този род. С две думи, значението на описанието на външния вид е преекспонирано и е най-жалкият начин да дадете на читателя усещане за героя.

Разказвайте, но и показвайте. Най-добрите представения на образи са онези, които включват усещане за видимото (външния вид на героя) и интригуващ разказ за тяхната история и ситуация. Да, не е задължително да конкретизирате възраст, но е обичайно да го направите. Не е нужно да отбелязвате, че героят изглежда добре, но пък не е чак лоша идея. С други думи външният вид не е от чак такова значение и трябва да се избягват никому ненужни описания и обяснения. Може би успешната формула е героите да бъдат странни добре изглеждащи обикновени хора? Може би той е застрахователен агент, брокер на имоти, алкохолик, строителен работник, наркоман? Търсете детайли, които по нещо си приличат с върха на айсберга: една дума е достатъчна да охарактеризира огромна информация за героя. Но за да се хареса, ще са нужни и съществени елементи от характера му, както и да покажем този характер в действие.

2. Рисувайте героя си чрез действията му. Избройте само важните характеристики на вашия герой. Но кое е важно? В какво е наистина добър? Той е талантлив архитект; стои начело на преуспяваща компания; носител на редица награди; майка му го е зарязала като малък, баща му бил алкохолик и е отгледан и възпитан от дядо си; въпреки, че е добре изглеждащ и доста харесван от нежния пол, той не парадира с това; работохолик; интровертен; обича да познава правилата, за да се съобразява с тях… Разделете характеристиките на героя на Действия и Впечатления. Горният списък на вашия “сложен” герой е доста дълъг, но това не бива да ви притеснява. Не на всяка от характеристиките трябва да се обръща еднакво внимание, по едно и също време или да се прави по един и същи начин. Много от тях като “работохолизъм”, “интровертност”, “популярност сред нежния пол” и “комфорт от познаване на правилата” могат да бъдат представени чрез други елементи. Точно тук е моментът да разделите списъка си на 2 категории: Действия (които съзнателно ще подчертаете) и Впечатления (които могат да се пресъздадат чрез контекст). Изрично ще подчертаете, че той е архитект, стои начело на преуспяваща компания, носител на редица награди, на по-късен етап – това, че майка му го е зарязала като малък, баща му бил алкохолик и е отгледан и възпитан от дядо си, но това, че макар и добре изглеждащ и доста харесван от нежния пол, не парадира с това, че е работохолик, че е интровертен и обича да познава правилата, за да се съобразява с тях НЕ трябва да обяснявате. Това може да бъде намекнато чрез действията му. Което означава, че можете да използвате момента на представянето му за 2 цели: ще подчертаете действията му и важната предистория, но можете да оставите Впечатленията да се насаждат тихичко от само себе си на втори план чрез действията, реакциите на героя, диалога.

3. Обещайте ярък характер и дълбочина. Придайте тежест на образа като опишете философията му на живот. Накарайте го да влезе под кожата на читателя, направете го интересен. Може би търси нещо специално във връзката с жена, не обича лесните завоевания, търси емоционален и стабилен партньор, който ще му бъде опора, защото той е емоционално несигурен, страда от спомените за майката, която го е зарязала, и не желае това да се случва на неговите деца? Вероятно избира проектите в работата си според принципите си, може би това е начин да реши свои психологически проблеми. Дайте дълбочината на душата му, мислите му, обноските, реакциите му. Загатнете проблемите му.

4. Изберете подходящата сцена за представянето на героя. Ето я и трудната част. Изберете правилната сцена. За повечето герои ще бъдете в състояние да “организирате” подходящи сцени на дебют, за други може да се “чуе” преди да се появят. Дали ще опишете някого в работната му среда или в супермаркета, е от огромно значение – това е първото впечатление на читателя за героя, обстановката също говори как се чувства той в съответната среда. Имайте предвид, че писането на сцена, само за да представите героя си, е лоша идея. Без значение колко забавен, драматичен, очарователен е той, сцената трябва да има причина за самата история. Замислете се за обстановки и конфликти, които ще ви позволят да илюстрирате повече от чертите на героя наведнъж. Дайте му събитие, на което той ще бъде награден за постижения в професионалната си област (веднага става ясно, че е успешен в професията си, че е носител на награди, по време на връчването чрез реплика по микрофона може да стане ясно, че не му е и за първи път), ще ви предостави възможност и да го покажете като интровертен човек, на който не му е кой знае колко комфортно нито да е център на вниманието, нито да му се “лепят” очаровани представителки на нежния пол. Или го дайте в работната му среда – в петък вечер, след края на работния ден, да се труди сам над важен проект, покажете наградите по етажерките наоколо, големия му офис… и една скорошна позната, която му звъни за трети път по телефона, за да го покани на среща, което го кара да се чувства доста дискомфортно.

Сцената, която най-добре ще пасне за дебюта на вашия главен герой зависи изцяло от този главен герой и нуждите на самата история. Дълбайте дълбоко, за да откриете сцена, която съответства на цялостния тон на историята ви и показва на читателите всичко, което нужно на вашия вълнуващ главен герой.

5. Помнете, че не всеки герой заслужава пълнометражно представяне. Писането на повече редове в представянето на героя е сигнал за читателя, че на героя трябва да се обърне внимание. Чистачката, която мете офиса в сряда и в петък вечер, мъжът, с когото героят ви се разминава привечер след спирката, счетоводителката, която раздава заплатите един-единствен път в историята, не заслужават такова внимание. Така че не се престаравайте в описанията им, освен ако това не е с определена цел героят ви да се “закачи” с тях (и то с външния им вид, с историята им) за нещо. Читателят може да поеме съвсем малко допълнителна информация, преди да се обърка, така че не е нужно да правите служителката на касата за битови сметки алергична към домашен прах, пътникът на съседното място в автобуса – с различни на цвят очи, куриерът – с един крак по-къс от другия…

Ще ви е интересно още:

Как да “вдигнете залога” за вашия главен герой?

Методи за задълбочаване на образите

Как да изградим отличителен глас на героя?

Изграждане на триизмерен образ

Тестване на промяната на героя