“Нещо различно от фотограф или писател…”
Из романа “18% сиво” на Захари Карабашлиев, издателство Сиела.
“Започнаха да ме пращат в командировки все по-често. Плащаха ми командировъчни (деветдесет долара на час) в зависимост от това колко време прекарвах вън от града. Затова започнах да избирам по-недиректни полети.
За да отида до Илинойс, да речем, минавах през Тексас, което ми даваше осем часа повече по самолети и летища. Изчислено в пари, това бе колкото годишната пенсия на баба ми в България – абсурдно, но по някакъв начин ме забавляваше.
За Флорида летях през Чикаго, което удължаваше пътя с шест-седем часа, макар да имаше директен полет от Лос Анджелис.
До Ню Орлиънс се придвижвах след едно излишно прекачване в Сакраменто!
В Ню Джърси стигах най-бавно през Сан Франциско.
Прекарвах все по-малко време със Стела и нашите мълчания.
Според кодекса на компанията пътуванията ми не биваше да надвишават 75% от времето, което трябваше да прекарвам у дома, но аз започнах да се откроявам като изключение. Началникът Скот не пропускаше повод да спомене моя професионализъм и лоялност към компанията. Всъщност се чувствах прекрасно в това свое амплоа, между хора, които имаха нужда от експертизата ми, с работодатели, които оценяваха труда ми, и банкова сметка, която сериозно набъбваше. Чувствах се странно изпълнен, това е думата – изпълнен. За пръв път от години ми харесваше да се обаждам на майка ми и да си говорим за това-онова. Правех го най-вече в някое от кафенетата на летищата, докато чаках поредния полет. Подарявах й тези разговори, а тя бе щастлива и горда от това, че аз, обичаният й единствен син, пътувам толкова често, че се развивам професионално и успявам в Америка, докато приятелите ми “там” едва свързват двата края. Разбира се, пропусках да спомена причината за моите чести пътувания, а и тя не би могла да предположи, че съм нещо различно от фотограф или писател, че не съм епицентърът на нещо вълнуващо.
Не зная как би понесла истината, че обикалям болници, сверявам данни и пиша протоколи вместо разкази.”
Из романа “18% сиво” на Захари Карабашлиев, издателство Сиела.
Още откъси от романа:
“Какво, ако ние живеем животите си отзад напред?”
“Сбогом и на теб, празна къщо!”
Зак е трийсет и няколко годишен бивш фотограф, сега служител в калифорнийска фармацевтична компания. Дни след като любовта на живота му го е напуснала, той минава границата с Мексико, за да удави тъгата си в алкохол, но в края на една луда нощ в Тихуана попада на кървава сцена, намесва се, за да спаси чужд живот, и по чудо се отървава жив и със задигнат от нападателите му ван.
Каква е изненадата му, когато открива, че в чуждия автомобил има чувал с прясна марихуана!
С тревата в багажника и купен на старо филмов “Никон” Зак поема към източния бряг. Това пътешествие – колкото напред в пространството, толкова и назад във времето – преплита две паралелни реалности: настоящата самотна, вълнуваща и на моменти доста опасна екскурзия и времето от първата среща със Стела, студентските години в България през 90-те, адаптацията по-късно в Америка. Докато достигне крайната цел на пътуването си – Ню Йорк, където го очакват и най-големите изпитания, каккто и истината за отсъствието на Стела.
Захари Карабашлиев пише проза и драматургия. Романът “18% сиво” е преиздаван в България 25 пъти и е превеждан в САЩ, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и др. Носител е на наградите “Роман на годината”, “Хеликон”, “Аскеер” и др. Негови разкази и пиеси са публикувани в книгите “Кратка история на самолета”, “Симетрия”, “Откат” и други сборници и списания, превеждани на много езици. Вторият му роман е “Хавра”.
