„Нещо различно от фотограф или писател…“

„Започнаха да ме пращат в командировки все по-често. Плащаха ми командировъчни (деветдесет долара на час) в зависимост от това колко време прекарвах вън от града. Затова започнах да избирам по-недиректни полети.

За да отида до Илинойс, да речем, минавах през Тексас, което ми даваше осем часа повече по самолети и летища. Изчислено в пари, това бе колкото годишната пенсия на баба ми в България – абсурдно, но по някакъв начин ме забавляваше.

За Флорида летях през Чикаго, което удължаваше пътя с шест-седем часа, макар да имаше директен полет от Лос Анджелис.

До Ню Орлиънс се придвижвах след едно излишно прекачване в Сакраменто!

В Ню Джърси стигах най-бавно през Сан Франциско.

Прекарвах все по-малко време със Стела и нашите мълчания.

Според кодекса на компанията пътуванията ми не биваше да надвишават 75% от времето, което трябваше да прекарвам у дома, но аз започнах да се откроявам като изключение. Началникът Скот не пропускаше повод да спомене моя професионализъм и лоялност към компанията. Всъщност се чувствах прекрасно в това свое амплоа, между хора, които имаха нужда от експертизата ми, с работодатели, които оценяваха труда ми, и банкова сметка, която сериозно набъбваше. Чувствах се странно изпълнен, това е думата – изпълнен. За пръв път от години ми харесваше да се обаждам на майка ми и да си говорим за това-онова. Правех го най-вече в някое от кафенетата на летищата, докато чаках поредния полет. Подарявах й тези разговори, а тя бе щастлива и горда от това, че аз, обичаният й единствен син, пътувам толкова често, че се развивам професионално и успявам в Америка, докато приятелите ми „там“ едва свързват двата края. Разбира се, пропусках да спомена причината за моите чести пътувания, а и тя не би могла да предположи, че съм нещо различно от фотограф или писател, че не съм епицентърът на нещо вълнуващо.

Не зная как би понесла истината, че обикалям болници, сверявам данни и пиша протоколи вместо разкази.“

 

Из романа „18% сиво“ на Захари Карабашлиев, издателство Сиела.

Още цитати от романа:

“Морето се обръща”

“Какво, ако ние живеем животите си отзад напред?”

“Сбогом и на теб, празна къщо!”

“Като двама непознати…”

 

Зак е трийсет и няколко годишен бивш фотограф, сега служител в калифорнийска фармацевтична компания. Дни след като любовта на живота му го е напуснала, той минава границата с Мексико, за да удави тъгата си в алкохол, но в края на една луда нощ в Тихуана попада на кървава сцена, намесва се, за да спаси чужд живот, и по чудо се отървава жив и със задигнат от нападателите му ван.

Каква е изненадата му, когато открива, че в чуждия автомобил има чувал с прясна марихуана!

С тревата в багажника и купен на старо филмов „Никон“ Зак поема към източния бряг. Това пътешествие – колкото напред в пространството, толкова и назад във времето – преплита две паралелни реалности: настоящата самотна, вълнуваща и на моменти доста опасна екскурзия и времето от първата среща със Стела, студентските години в България през 90-те, адаптацията по-късно в Америка. Докато достигне крайната цел на пътуването си – Ню Йорк, където го очакват и най-големите изпитания, каккто и истината за отсъствието на Стела.

 

Захари Карабашлиев пише проза и драматургия. Романът „18% сиво“ е преиздаван в България 25 пъти и е превеждан в САЩ, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и др. Носител е на наградите „Роман на годината“, „Хеликон“, „Аскеер“ и др. Негови разкази и пиеси са публикувани в книгите „Кратка история на самолета“, „Симетрия“, „Откат“ и други сборници и списания, превеждани на много езици. Вторият му роман е „Хавра“.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: