Истинско майсторство има там, дето не се чувствува занаятчийство.
Христо Радевски: “Преди всичко трябва да се уточним какво разбираме под майсторство. Защото на пръв поглед това е съвсем ясно: майсторство – това е хубаво направено, написано, нарисувано, изпято, изиграно и т. н. Но ако се вглеждаме, ако проучим, ако анализираме работата ще видим, че това (майсторството) съвсем не е така просто не само да го осъществиш, но и да го обясниш на другите, правилно да ги насочиш към него. Тука ще става дума за майсторство в областта на литературата.
Когато кажат за някой писател (поет, белетрист, драматург и пр.), че е голям майстор или пък че му липсва майсторство, обикновено се разбира в смисъл на сръчност, умело и неумело боравене с наличния у този писател запас от думи и добре или лошо усвоени технически похвати в областта, в която той борави.
Това е, разбира се, e повърхностно отношение към майсторството на писателя. Защото и посредственият писател може да се научи да пише гладки, безупречни във формално отношение стихове, правилни изрази или да комбинира интересни сцени. Но това още не е писателско майсторство. Истинско майсторство има там, дето не се чувствува занаятчийство. Казвам “не се чувствува”, защото в работата на всеки истински писател има огромен занаятчийски труд. Тоест преповтаряне опита на предшествуващите майстори, изучаване този опит и творческото му смилане, докато следите от влиянието изчезнат в собствената оригинална творческа работа. Оня писател, който твърди, че от никого не се е учил, че по ничии стъпки не е вървял до известно време, заблуждава. Затова самата литература, както и останалото изкуство и науката не са нищо друго освен продължение, доразвитие на онова, което сме заварили. Не може даден поет току-така да почне да пише хубави стихове, без да е вникнал добре, тоест да е изучавал как другите преди него са писали.
Но истинското майсторство винаги е свързано с новаторството в работата на писателя. Ако писателят не е новатор, тоест ако не е откривател на ония нови явления в живота и ония черти в човешкия характер, които до него или не са забелязани, или смътно са прозирали в произведенията на други писатели, той не може да бъде истински майстор. Защото истинското майсторство значи не само усвояване на онова, което е постигнато до тебе, а внасяне на нещо твое, нещо ново в това майсторство. Иначе ще си останеш обикновен занаятчия, а не творец. Затова стойността на даден писател се определя главно от това, какво ново е внесъл в литературата. Тоест какво е прибавил към създаденото со него. Което значи до каква степен той е забелязал новите явления в обществения живот и е насочил вниманието на читателя към тях.”