Стефани Евгениева: Не минава и ден, в който да не чета

За себе си Стефани казва, че носи душа, настроена за творчество, и че когато пише, се чувства цяла и завършена. Обича фотографията и винаги, когато има време и възможност, работи с различни фотографи. Обожава да чете, да пътува и да опознава нови места, култури, ценности, а мечтата й е да замине за страна от Близкия изток, за да преподава. В книжните среди е изключително добре позната, доскоро единствено като блогър и влогър със сладкодумните си ревюта и обоснованите си препоръки на книги, но вече може да се похвали и със собствен роман.

Родена през 1992 година в Лом, Стефани завършва специалност „Индустриален бизнес“ в УНСС и магистратура във Военна академия, а романът й „Вербувана“ се ражда от знанията й за терористичната организация „Ислямска държава“, които придобива, докато събира информация за дипломната си работа. Фабулата разказва за тероризма и връзката му с религията, за последствията от собствения избор, за вербуването на момчета за терористи и на момичета, за да вербуват те на свой ред други млади жени, които да се обвързват и изпълняват волята на малтретиращи мъже.

Но сериозната тематика и доброто писане не са единствените причини, поради които ви представям Стефани. Тя е открита, емоционална и отдадена, а романът й е един прекрасен пример за това, че самоиздадените книги в България могат и да не бъдат символ на посредствена литература. За писането, за „Вербувана“ и за смелостта да издадеш роман със свои средства разговаряме със Стефани в едно изключително откровено интервю, в което тя се опитва да бъде максимално полезна на всеки начинаещ писател.

 

Стефани Евгениева: „Хубавата страна на самофинансирането е, че авторът сам определя правилата на играта“

Интервю на Валентина Мизийска

Снимка: Десислава Тодорова

 

Известна си като блогърка и влогърка, с анализите на книги, които правиш, с препоръките, които даваш. Четеш много, може би и за това пишеш така добре. Как се вдъхнови за темата на романа си?

Вдъхнови ме престоя ми във Военна академия „Г. С. Раковски“ и по-конкретно работата върху моята магистърска теза – „Обвързаност на религията и тероризма. Психологически аспекти на религиозния екстремизъм“. Избрах да проуча и разработя тема, която не е анализирана в дълбочина до момента в България. Най-голямото ми желание беше да имам истински научен принос в областта. Лека полека покрай боравенето ми с научния стил на писане започнах да усещам, че имам нужда да вложа повече творчество и емоция в своя изказ. Тъй като научната разработка трябва да е лишена от емоционални и лирични отклонения, те напълно плавно и естествено намериха място в романа.

Така настъпи момент, в който на лаптопа пред себе си имах два отворени документа, чрез които осъществявах двете си най-големи страсти – научното писане и художественото. Помня, че месеци наред бях заобиколена от купища литература. Вкъщи почти ежедневно пристигаха все повече нови заглавия, които исках да прочета и проуча. Рових за статии и анализи денонощно. Проучвах, изживявах. Накрая се получиха две разработки, които обичам безкрайно много.

Каква част от дипломната ти работа намери място в ръкописа?

Желанието ми беше „Вербувана“ да достигне до повече млади хора, затова прецених, че ще бъде по-добре да няма много научна фактология и академичен език – това оставих за дипломната работа. Романът се концентрира върху изживяванията на героите, върху техните надежди, страхове, емоции. Разбира се, повествованието стъпва върху реални места, действия и събития (КПП „Капитан Андреево“; Ракка, провинция Хасака), но те са пречупени през призмата на художествената измислица.

Колко дълго писа романа?

Писах „Вербувана“ няколко месеца, но заедно с редакцията, коректурата и самия печат, процесът по написването и издаването се разтегли в малко повече от година.

Докато пишех, си бях наложила няколко правила и моят съвет към всеки, който иска да напише роман, е да бъде дисциплиниран и отговорен, на първо място към себе си и на второ – към романа и героите си. Писането изисква пълно отдаване, а с нашето ангажирано и забързано ежедневие лесно можем да изгубим творческия си устрем и мотивация.

Последните месеци, през които завършвах „Вербувана“, заради огромната си ангажираност (работа, магистратура, писане на статии и ревюта, посещаване на събития) си бях наложила да пиша задължително по 2 страници на ден. Исках всеки ден да имам досег до романа си и да не излизам от емоцията и тона, които бях задала. Разбира се, вие можете да намерите своя „идеален“ вариант, но при мен двете страници свършиха прекрасна работа, защото не бяха непосилни за изпълнение и нямаше как да се оправдая пред себе си, че нямам време. От друга страна, винаги ставаше така, че пишех много повече от тези наложени страници (което е напълно нормално, но го усещах като преизпълнен план и това ми носеше удовлетворение).

Имаше ли предварителен план за структурата и разпределението на събраната информация и художествената измислица в главите или това беше форма̀та, който историята ти наложи, докато я пишеше?

Имах представа как ще върви сюжетът. Аз съм организиран човек и исках да изпипам максимално работния процес, защото, колкото и да е творчески, толкова е и организационен. Писането, освен вдъхновение, е дисциплина.

Исках във „Вербувана“ да фигурират повече гледни точки. Работих много по мъжката, за да е максимално обективна и убедителна. Знаех как ще върви историята, но често се случваше тя да ме води.

Бих посъветвала всеки, който иска да пише, внимателно да проучва информацията, с която борави. Винаги да я пречупва през личната си призма и светоусещане. Да съпреживява с героите си. Да усеща това, което им се случва. За мен беше изключително трудно да се потопя в съзнанието и в тялото на Оливия по време на изнасилването й, но знаех, че това е болка, която трябва да предам по най-адекватния начин, така че всеки четящ да усети ужаса от случващото се. Нейната болка беше моя болка, за да може в момента да боли и в сърцата на читателите. Това не е садизъм. Това е реално усещане, което много жени преживяват, и ние трябва да знаем какви могат да бъдат реалните последици от нашите действия.

Края на „Вербувана“ написах по средата на романа. Фрагментирането на текста обаче го съгласувах с моя редактор – Васил Койнарев, с когото обсъдихме няколко варианта за това как да предадем посланието възможно най-ясно и разбираемо, защото сюжетът е тежък и не искахме нищо друго да натоварва повествованието допълнително.

Темата е много сериозна и дълбока. Не се ли притесняваше, че може и да не пресъздадеш достоверно цялата жестокост, безсмислие и обреченост на момичетата като Оливия? Не ти ли мина по някое време мисълта да се откажеш?

В нито един момент не съм искала да се откажа, а повярвайте ми – поводи имаше. Този роман изчака своето време. Винаги съм знаела, че искам да напиша книга, но също така знаех, че за да го направя, трябва да имам какво да кажа. Ако искате да пишеше за пари – ще се откажете. Ако искате да пишете за слава – ще се откажете. Но ако искате да пишете заради идеята – защото имате послание, което искате да предадете; защото вярвате, че можете да бъдете полезни – тогава нищо няма да ви откаже.

Гмурнах се в темата не със страх, а напротив – с желание, със страст и воля да търся, анализирам и създавам. Още докато пишех магистърската си теза, знаех какъв риск поемам, защото моята тема си я избрах сама. В България няма много информация и не се говори за психологията на тероризма, за мотивацията на тези хора, за техните усещания и помисли. Говори се основно за най-ужасните им постъпки. Медиите не спират да ни заливат с актовете на омразата, но това не е достатъчно. Това не ни носи нищо, освен страх. Това не е реалната заплаха и е очевидно, че вземаните мерки към момента не са достатъчни. Трябва да се търси коренът на проблема, а не да се лекуват последствията.

За огромно съжаление насилието е част от живота ни. Дори се приема като нещо нормално. „Е, какво, че ме е ударил“, „Голяма работа, че ме е обидил“, „Какво толкова, че се е развикал на детето“. Ами… голяма работа е. Но отново това не е нещо, на което се гледа достатъчно сериозно. Домашното насилие не е криминализиран акт на агресия върху по-слабия. Не се работи достатъчно с хората (децата), изложени на риск.

Нещата, от които обаче се отказах, за да завърша „Вербувана“ и тя да излезе в срок, бяха няколко: предишното ми работно място, времето, съня ми. Имаше моменти, в които с графичния дизайнер Михаил Ахчиев работихме до малките часове на нощта, за да изпипаме корицата, така че да стана перфектна. Случвало се е да си прехвърляме един файл с корекции по над 10 пъти на вечер, за да сме сигурни, че всичко е както го искаме.

Какво е посланието, което би искала да предадеш на читателите с романа си?

Бъдете умни и уверени. Семействата не ни определят. Винаги можем сами да се възпитаме в ценности и привички, които да ни правят по-добри хора. Не бъдете жертви на живота и обстоятелствата. Четете, интересувайте се и не позволявайте на някой да ви подвежда и да ви дава лъжливи обещания.

Нашата Оливия страда в своя дом и търси разбиране и подкрепа на грешното място. Интернет пространството, колкото и полезно място да е, то е и също толкова опасно.

Във войната няма нищо красиво. Насилието може да присъства в живота ни под много форми и в редица измерения. Рядко хората са само лоши или само добри, но често избират да проявят единствено лошота си природа.

Ако животът ви е наложил да пораснете преждевременно – не се оплаквайте, не се самосъжалявайте. Бъдете зрели и отговорни към себе си.

„Вербувана“ ще ви потопи в жесток свят, но ще осъзнаете, че дори в него има светлина. Ще осъзнаете колко страшна може да бъде жертвената позиция и посредствеността и как всяко необмислено решение, продиктувано от страх, създава Ефекта на пеперудата и може да доведе до необратими последици.

Опита ли да издадеш книгата по стандартния начин – с изпращане на ръкопис до издателства, с изчакване на интерес от тяхна страна да работят по историята и да финансират отпечатването и разпространението на книгата?

Не, не съм опитвала. Още докато пишех, бях започнала да се интересувам и да проучвам всички възможни начини за публикуване. Тук е мястото да благодаря на друг писател – Александър Ненов, с когото имах възможността да разговарям, тъй като той разполага с много по-сериозен опит от мен в книгоиздаването. Издавал е, както с издателства, така и самостоятелно, така че можеше да ми обясни обстойно всичко, което имах нужда да разбера.

Много държах аз сама да избера, както редактор, така и графичен дизайнер, който да направи корицата на „Вербувана“.

Съветът ми е наистина да изберете редактор, на когото имате доверие като професионалист. Разгледайте неговото портфолио (книгите, които е редактирал до момента) и обсъдете с него съвместната ви работа. Хубаво е да работите в екип и да сте сигурни, че той е разбрал какво е посланието, което искате да отправите към читателите си, за да може да ви бъде максимално полезен, не само от гледна точна на редакция, но и от гледна точка на това как най-добре да структурирате текста си. Отделете време за редакцията. Важно е, както да вземете предвид неговите насоки, така и да не изневерите на себе си.

С графичния дизайнер нещата стоят по същият начин. Нека е някой, който ще улови есенцията, зрънцето познание, което сте заложили в романа си, и ще успее да го пресътвори на корицата. Михаил Ахчиев свърши тази тежка задача за мен, за което много му благодаря. Съобрази се с всичките ми изисквания и нито веднъж не сложи срок или ограничение в работата ни.

Как стигна до „Фабрика за книги“?

Това, което обясних по-горе, ме доведе до решението да работя с „Фабрика за книги“. След като се срещнах с тях, не останаха никакви колебания. С две думи, написах си домашното предварително. Проучих обстойно всяко издателство – как и дали изобщо приема ръкописи. Колко време му трябва, за да ги прегледа и да даде отговор. Как работи с авторите. До колко свобода им дава. Как протича самият процес по оформянето на текста, така че накрая да се превърне в роман. Какви са действията, които предприемат след самото издаване. Разговарях с български писатели и поисках мнения и препоръки. Търсих оптималния вариант за мен и го открих във „Фабрика за книги“.

Колко ти излезе сбъдването на мечтата да имаш издадена книга?

Тук сметките са много условни и ще варират в зависимост от това колко страници е вашият роман, как ще го издавате и с кого ще работите. При самоиздаването почти всичко е въпрос на договорка с екипа, който сте избрали. За тираж, хартия, размери и други подобни по-скоро технически параметри е хубаво издателството да ви консултира, защото то работи с печатниците и ще знае как да минимизира вашите разходи и да създаде възможно най-качествен краен продукт.

Останалото – редакция, коректура, страниране, корица – ще зависят от това колко работа има по вашия ръкопис, какъв обем е, какви са хонорарите, които ще трябва да заплатите на хората, които ще работят по него.

Наистина ми е трудно да обобщя, защото основните разходи подлежат на договорка с хората, с които се работи. „Фабрика за книги“ има ценоразпис на своите услуги, които всеки лесно би могъл да прегледа, но – отново – при среща с писателя тези неща подлежат на обсъждане. Има значение колко работа има по един ръкопис, колко пъти се връща за редакция. По кое време на годината излиза от печат една книга – тук отново нещата са много плаващи, заради условията, които поставят печатниците. Има значение каква хартия си избирате, както за страниците, така и за корицата – ще има ли някакви допълнителни екстри – твърди корици, релефни изображения. Всичко това подлежи на обсъждане и в зависимост от направените избори се прави калкулация. Например, при два романа с еднакъв брой страници, но с различна хартия, ще има разлика в цената. Същото се отнася и ако излизат в различни месеци от годината. Това, че „Вербувана“ излезе от печат преди коледните празници, оскъпи крайната цена за печат.

И не си работила с редактор от издателството.

Не. Работих с избран от мен редактор, каквото беше и моето желание. С него взаимно се намерихме. Васил, освен че се занимава от доста време с редакторска работа, е и основател на сайта „Младите успели българи“, където ме покани да пиша ревюта на книгите, които чета. Аз му споделих, че искам той да се захване с работата по „Вербувана“ и в общи линии бързо уточнихме условията и сроковете.

След първия му прочит, разговаряхме доста дълго по телефона, след това направихме една среща, за да можем да си поговорим по-обстойно, да се усетим и да се сработим като екип. След това последваха още няколко разговора, размяна на идеи и мнения. И двамата бяхме изключително натоварени, гонехме хиляди срокове и това малко забави нещата, но в крайна сметка успяхме да завършим всичко навреме.

В какво се състоеше редактирането?

Основното, върху което работихме, бяха структурата и излагането на текста.

„Фабрика за книги“ нямаше ли претенции към редактирането на романа ти?

Не, нямаше. Разбира се, издателството си запазва правото да откаже да публикува под своето лого произведения, които не са редактирани, или текстове, които са лишени от литературна стойност. При самоиздаването работата с издателството е много индивидуална. Моят роман редактира професионалист, който аз избрах, но например коректурата оставих на „Фабрика за книги“. Те знаеха кой е човекът, с когото работя и ми гласуваха доверие.

А как се работи по корицата при самофинансиране – от теб ли се очакват идеите или е процес на взаимни предложения, компромиси, решения?

Хубавата страна на самофинансирането е, че авторът сам определя „правилата на играта“, т.е. носи цялата отговорност и трябва да е запознат с целия процес и активно да участва в него, както и да следи дали всичко се изпълнява в срок. Разбира се, желанията, които изявява, винаги трябва да бъдат съгласувани с професионалистите в съответната област.

Аз имах много ясна представа как искам да изглежда корицата, но въпреки това, тя мина през няколко различни варианта, докато не се спряхме на крайния. Дори той претърпя редица леки изменения и корекции. Нямаше никакви компромиси, имаше само идеи, предложения и много желание за работа. Важното е страстта да бъде водеща. Това все пак е и творчество.

Съветът, който тук бих могла да дам, е да се доверите на избора си на екип, но и да следите изкъсо и непрекъснато всичко, което се случва. Това е вашата книга и тя трябва да изглежда точно така, както вие искате. Нека всеки има свободата да си свърши качествено работата и да даде най-доброто от себе си. Все пак и екипът ви оставя част от сърцето и съзнанието си в романа. Позволете му да го усещат като свой.

Колко време продължи работата с издателството?

С „Фабрика за книги“ свършихме всичко за около два месеца. Срещнах се с тях още докато завършвах „Вербувана“. Уточнихме аз какво правя и какво ще искам от тях като услуги. Начертахме план за действие и действахме.

„Фабрика за книги“ дават пълна свобода на авторите и нито за момент не ги изключват от процеса по оформянето и издаването на книгата. Това е нещо изключително важно. Коректурата, странирането и печата поеха те, защото аз нямах физическата възможност да се справя.

Накрая разполагахме с много малко време. „Вербувана“ излезе от печат точно преди Коледа. На 20 декември лично ходих до печатницата, за да взема първите бройки, още преди да е пусната в търговската мрежа, защото имаше много хора, които държаха да я получат преди всички останали – още преди да е стигнала до книжарниците. Щастлива съм, че романът достигна до първите си читатели точно за най-светлите празници и че те бяха толкова доволни.

Кой разпространява книгата ти – издателството или ти се грижиш за това?

Разпространението поема издателството срещу определена цена. Това е доста трудоемък процес, с който смятам, че един автор трудно би се справил сам. Разбира се, аз се старая при мен винаги да има бройки – за всеки читател, който пожелае да притежава „Вербувана“ с лично послание и автограф.

От какво си най-доволна от работата с Фабрика за книги?

От свободата, която ми дадоха и от липсата на каквото и да било налагане или създаване на излишно напрежение от тяхна страна. Обясниха ми всичко точно и ясно, защото ако човек не се е сблъсквал с процеса по издаване до момента, цялата информация може да му се стори объркваща.

С какво се занимаваш, какво работиш и кога ти остава време за толкова четене и писане?

Четенето и писането са неизменна част от мен и от моето ежедневие, така че те не подлежат на вместване в графика ми. Те просто са си там. Не минава и ден, в който да не чета. Ако прочетените книги за един месец паднат под 10, тогава започвам да се притеснявам 🙂

Относно писането, когато става дума за ревюта на книги или коментари за дадено книжно намаление, или препоръки, винаги се старая да има регулярност и поне веднъж в седмицата да пускам ревю – било то под формата на пост в моите блог, страница, при „Успелите българи“ или под формата на видео ревю в канала ми.

Имам прекрасна работа. Правя нещата, които обичам. Работя в „Британика“ като Assistant Manager Yearly Courses и мога да заявя, че живота ми е изпълнен със знание, образование и книги.

Имаш ли си рутина на писане – къде и в каква обстановка обичаш да пишеш, по кое време на деня и по колко пишеш?

Старая се да имам, но не винаги се получава. Признавам си, че работя много и понякога съм толкова уморена, че нямам сили дори да отворя лаптопа си. Затова се научих да пиша винаги, когато мога да открадна време, и навсякъде. Гъвкавостта и пълното запълване на деня (и често пъти нощта) са умения, които развих във времето и сега са ми доста полезни.

Показваш ли на някого написаното?

Зависи. Ревюта – не. Просто не остава време. Откъси от книгите – да. С новия ръкопис, макар и да е още в зародиш, има отделни моменти, които съм показвала. Харесва ми идеята да имам бета читатели. С „Вербувана“ не предприех тази стъпка, но при следващия проект обмислям да го направя.

С твоята книга правиш заявка за сериозна литература. А какви книги ти обичаш да четеш най-много?

Това е много труден въпрос. Обичам да чета почти всякаква литература като много зависи в какво настроение съм и от какво имам нужда в конкретния момент. Не мога да отрека обаче, че имам афинитет към книгите на военна тематика. Обожавам Ориана Фалачи. Мисля, че няма нещо, което тя да е написала и аз да не съм прочета. Не само романи, но и интервюта, статии, анализи. Харесвам Мелтем Йълмаз, Азар Нафизи, Грег Мортенсън, Джийн Сасън, Малала. Това са все автори, който пишат романи по действителни случаи.

Освен това харесвам антиутопии. „Никога не ме оставяй“ на Казуо Ишигуро стана една от любимите ми книги.

Обожавам философия. Мога да чета с часове Ницше, Паскал, Фром, Шопенхауер!

Какъв е следващият ти писателски проект?

В момента съм посветена на „Вербувана“. Разбира се, не съм спирала да пиша, но искам да споделя идея за конкретен проект, когато отново знам, че той ще носи определено послание.

Твоят съвет към начинаещите български писатели, които четат bgstoryteller?

Не се страхувайте и не следвайте стриктно правилата. Ако има издателство, което досега ви е отказало, не се предавайте. Вярвам, че добрата книга достига до своите читатели по един или друг начин и ако вашето послание е важно и искате да го предадете, няма опция, при която да се откажете.

Ако решите са издавате сами – самодисциплинирайте се и организирайте времето си по възможно най-добрия и гъвкав начин. Изключете от речника и мислите си думите „не мога“, „няма да се получи“, „прекалено трудно е“, „не ставам“, „никой няма да прочете романа ми“.

Изберете си добър екип, на когото имате доверие и му дайте творческа свобода като не забравяте, че вие носите основната отговорност и е ваше задължение да следите стриктно работния процес.

Дайте си време, за да можете да обмислите всичко внимателно и в дълбочина. Понякога редакцията отнема повече време от предвиденото, понякога чисто техническото оформление може да ви забави. Опитайте се да смекчите до минимум всичко, което би ви ядосало, притеснило, изнервило.

Не бягайте от стила си. Именно той ще ви отличи от всички останали автори.

Помнете – колкото и да е трудно, накрая си заслужава. Моментът, в който вземете книгата в ръцете си, е незаменим и несравним. Извоювайте си го. Вие сте първият, който трябва да се пребори за творбата си.

Не забравяйте, писателят на първо място е боец и след това – творец.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: