“А същата тая религия вече разделяше семейства, приятели, влюбени и убиваше невинни”
Из романа “Аз още броя дните” на Георги Бърдаров, издателство Сиела.
“Толкова хора се опитаха да ги разделят, откакто започна войната. Непрекъснато някой убеждаваше Давор да избяга и да се спаси — като сърбин нямаше да има проблеми. Сега можеше да е на хиляди километра оттук, да е с друга жена, да има деца, да е спокоен и щастлив и само някъде в далечината на спомените да е останала тази безчовечна война. Давор можеше, но не го направи. Дори и тя го убеждаваше, когато ежедневието им се превърна в ад. Беше през зимата на деветдесет и втора, студ, глад, мрак и постоянна стрелба откъм околните хълмове. Вече беше ясно, че никой няма да спре това безумие, че никой не се интересува от хората в града — медиите бълваха глупости, а хората умираха всеки ден. В онези дни избухна и най-големият скандал помежду им: скараха се заради религията. Дето уж трябва да събира хората, да ги прави по-добри, по-хуманни, по-близки до съвършенството и до Бога. А същата тая религия вече разделяше семейства, приятели, влюбени и убиваше невинни.
Тогава бяха ходили да видят болната ѝ леля и се прибираха на здрачаване. Улиците на Сараево тънеха в миришещ на разлагаща се плът ноемврийски сумрак. Вече наближаваха блока — трябваше да пресекат само една детска площадка. Разминаха се с някакъв мъж, който водеше за ръка малко момиченце, а то стискаше шарена топка. Човекът буквално влачеше детето и лицето му бе изопнато от страх. Момиченцето изпусна топката и изпищя: „Топката, татко, топката!“. „Майната ѝ на топката, Вера — избухна мъжът. — По дяволите топката! Почти стигнахме.“ Топката отскочи от бордюра и затупка към детската площадка.
После всичко стана за секунди. Детето изписка, отскубна се от баща си и се затича след топката, бащата замръзна, Давор пусна ръката на Айда и понечи да се спусне след момиченцето — и точно тогава отекнаха изстрелите. Първият куршум улучи детето в рамото — то размаха ръце и падна. Давор застина, после отново тръгна натам. Зад гърба му Айда му изкрещя да се връща. Момиченцето плачеше и протягаше ръчичка към него. Никога след това Давор нямаше да забрави тая ръчичка. Следващият куршум беше в корема на детето, после още един в челото, и лицето на момиченцето потъна в кръв. Толкоз. Бащата се хвърли натам, отекнаха още два изстрела и после тишина. Смразяваща вселенска тишина.
После Айда не можа да се успокои часове наред и обвиняваше и него, и неговата религия, и неговите хора. Но негови ли бяха тези хора и негова ли беше тази религия се питаше пък той и дълго след това сънуваше потъналото в кръв дете.”
Из романа “Аз още броя дните” на Георги Бърдаров, издателство Сиела.
Още откъси от романа:
“Ти лично стрелял ли си без заповед?”
“После лежаха с лица в прахта, докато стрелбата спря и мракът покри детската площадка”
“Изпитвал ли си някога страх, ама истински страх?”
Романът, спечелил ТВ форма̀та “Ръкописът” на БНТ.
Топла майска нощ през 1993 г. Обсадата на Сараево е започнала преди година и краят не се вижда, също както на братоубийствената война между довчерашните съюзни югославски народи. Двойка млади сърби стоят в кухнята си, потънали в мълчание. Давор, християнин, и Айда, мюсюлманка, са съхранили любовта си сред разрухата и безумието, които царят в обсадения град. Знаят, че наближава поредното кратко, едва половинчасово затишие, когато снайперистите почиват. Загледани в стрелките на часовника, те са взели решението да избягат – да достигнат свободата… или да посрещнат смъртта.
Двадесет години по-късно българин пътува към Сараево, за да се срещне със сръбския преводач на книгата си. Скоро се озовават в кръчма и неусетно заговарят за войната. С напредването на часовете празните бутилки на масата се увеличават, а отдавна погребани тайни излизат на повърхността.
Две нощи. Четири съдби. Всички водещи до най-важните въпроси.
Кой запали тази война? И кой спечели от нея?
Георги Бърдаров е роден през 1973 година и завършва специалност “География”в Софийския университет. В периода 1995-1998 г. работи като спортен журналист в Радио 99, после е сценарист в ТВ предавания като “Стани богат”, “Столът”, “Това го знае всяко хлапе”, “Аз обичам България”. Доктор е по Георгафия на населението и селищата, а в момента е преподавател в СУ и специалист по етно-политически конфликти и демография. На 23 декември 2015 г. Георги Бърдаров печели телевизионното предаване “Ръкописът” по Българска национална телевизия, което позволява да бъде издаден романа му “Аз още броя дните”.
