„Не съм аз, а просто жена, която прилича на мене“

„Мия остави телефона и натрака паролата. Влезе в пощата си и видя само едно писмо от Крестън, който я питаше къде е и защо не отговаря на телефона. Някакво модно списание предлагало репортаж в дома й и той имал нужда от съгласието й възможно най-бързо.

Тя написа:

Скъпи Крестън,

Заминах за известно време и разчитам на вашата дискретност на де казвате на никого, като казвам на никого, значи на никого. За да науча ролята, която ме принудихте да изиграя, имам нужда да остана сама без нареждания от режисьор, фотограф, някоя от вашите асистентки или от вас самия. Да не се подчинявам е нещото, което въобще не съм правила от две години. Няма да позирам за модно списание, защото нямам желание. Първото в списъка с решения, които взех снощи във влака „Евростар“, е повече да не се подчинявам. Имам нужда да докажа на себе си, че съм способна на това, поне за няколко дена. В Париж времето е хубаво, ще отида да се разходя… скоро ще ви информирам как съм и при всички положения ще бъда дискретна, бъдете спокоен.

Желая ви всичко най-хубаво.

Мия

Тя препрочете написаното и натисна клавиша „изпращане“.

Малка мигаща стрелка в долния край на екрана възбуди любопитството й и тя кликна върху нея. Ококори очи, като видя началната страница на сайт за запознанства.

Беше обещала да не рови във файловете на Дейзи, но като премисли, това не беше изрично дадено обещание, а и Дейзи нямаше нищо да разбере.

Прегледа профилите на мъжете, избрани от приятелката й, прихна да се смее, като прочете някои от съобщенията, и забеляза две, които й се сториха интересни. Щом в апартамента проникна слънчев лъч, тя прецени, че е време да напусне този виртуален свят, който намираше за смущаващ, за да се гмурне в онзи, който я чакаше навън. Тя изключи компютъра и облече лекото манто, окачено в антрето.

Излезе от сградата и тръгна по улицата към площад „Тертр“, поспря пред една галерия и продължи пътя си. Двойка туристи я загледа, жената я посочи с пръст и тя я чу да казва на мъжа си: „Уверявам те, че е тя, иди да я попиташ!“

Мия ускори ход и влезе в първото попаднало й кафене. Двойката се залепи за витрината. Мия се облегна на тезгяха и поръча минерална вода „Вител“ от 250 грама с очи, вперени в огледалото на бара, в което се отразяваше улицата. Изчака недискретната двойка да се умори, плати и излезе.

Когато стигна площад „Тертр“ и се загледа в карикатуристите, които рисуваха, млад мъж се приближи до нея. Имаше приятна усмивка и изглеждаше доста добре в джинсите и сакото си.

– Вие сте Мелиса Барлоу, нали? Гледал съм всичките ви филми – каза той на прекрасен английски.

Мелиса Барлоу беше сценичният псевдоним на Мия Грийнбърг.

– Снимате филм в Париж или сте на почивка? – продължи той.

Мия му се усмихна.

– Не съм тук, а в Лондон, припознали сте се, не съм аз, а просто жена, която прилича на мене.

– Бихте ли ме извинили? – озадачено каза той.

– Аз трябва да ви се извиня, това, което казвам, сигурно няма никакъв смисъл за вас, но за мене има. Не ми се сърдете, ако съм ви разочаровала.

– Как Мелиса Барлоу би могла да ме разочарова, след като е в Англия?

Младият мъж я поздрави почтително, направи няколко крачки и се обърна.

– Ако по някаква невероятна случайност я срещнете по улиците на Лондон, светът е толкова малък, бихте ли й предали от мое име, че е изключителна актриса?

– Непременно ще й предам. Сигурна съм, че това ще й достави много голямо удоволствие.

Мия го видя да се отдалечава.

– Довиждане – измърмори тя.

Потърси слънчевите очила в чантата си, повървя още малко и забеляза фризьорски салон. Помисли, че Крестън сигурно пак ще й чете конско и само при тази мисъл изпита още по-голямо желание да приведе плана си в действие. Бутна вратата, седна на стола и излезе след един час – брюнетка с къса коса.

Решена да изпробва стратегията си, тя седна на стъпалата на Сакре Кьор и зачака. Когато туристически автобус с британска регистрация спря пред притвора, Мия се присъедини към слизащите пътници, попита екскурзовода колко е часът и застана пред групата, която той водеше. Шейсет души – и нито един не я позна. Тя благослови фризьора, който й беше дал тази нова външност. Най-сетне се бе превърнала в обикновена англичанка на екскурзия в Париж, безименна жена.“

 

Из романа „Тя и той“ на Марк Леви, издателство Colibri. Превод – Петър Герджиков.

Още цитати от книгата:

“Разбрах превода, но не и въпроса”

 

Френският писател Марк Леви (р. 1963 г.) е автор на 16 романа, преведени на 50 езика и продадени в над 30 милиона екземпляра в цял свят. Немалко от произведенията му са преведени и на български. Сред тях са „Втори шанс“, „Чувство, по-силно от страха“ и „Друга представа за щастието“, издадени от ИК „Колибри“. Прекрасен разказвач, майстор на съспенса, естествения диалог и изненадата, Марк Леви е изключително популярен в своята страна и извън нея. „Тя и той“ излиза през 2015 г.

 

Събира ги сайт за запознанства. Не стават любовници, а приятели. И смятат да останат само приятели… Тя е актриса. Той – писател. Тя се казва Мия. Той – Пол. Тя е англичанка. Той – американец. Тя се крие в Монмартр. Той живее в квартал „Льо Маре“. Тя има много успехи. Той – не чак толкова. Тя дори е звезда. Но той не го знае. Тя се чувства самотна. Той – също. Той я разсмива. Те я правила ред необмислени постъпки. Затова смята, че не трябва да се влюбва. Той – също. В този роман отново се срещаме с героите от „Ами ако това беше истина“. Марк Леви ни въвлича в неустоима и напълно непредвидима любовна история. „Тя и той“ бележи голямото завръщане на френския писател към комедията.

Advertisements

One thought on “„Не съм аз, а просто жена, която прилича на мене“

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: