Елин Пелин: “Малкият разказ трябва да има преди всичко съдържание, трябва да има ковната в него една идея, безразлично каква. Всяко произведение от тоя род неминуемо трябва отговаря на въпроса защо е написано.

Ръководното начало при написването на разказа е идеята, а не образът, както е в стихотворението. Ето защо неговият край трябва да бъде логичен. Да те влече и да те спре там, дето трябва.

Най-хубавите разкази са ненаписани.

Лиричността разваля разказа.

Всеки сюжет за разказ носи и формата си. Ако не я виждаш или ако я промениш, разказът е изгубен.

Малкият разказ не търпи възвишен тон.

Авторът всякога трябва да стои на едно по-голямо и по-почетно разстояние пред събитието. Той не трябва да вижда излишните неща, нито да прави подробност от важните.

Идеята на разказа расте като дръвчето. Тя има корен, стебло и връх. Когато се пресажда, не трябва да се забива с върха надолу.

Простота в израза, честност в мислите и чувство на мярка – това са най-добрите качества на белетриста.

Лъжата в разказа е по-грозно нещо от лъжата в разговора – казва Чехов.”