„Ами ако Аспарух не се беше преселил в Онгъла?“

Из книгата „Ами ако? България на три морета. Истини за българската народопсихопатия“ на Христо Раянов, издателство Софт-прес.

– Тук ще бъде България! – извика Аспарух и заби знамето.

Конската опашка погали лицето на младия кан. Пред него се ширеха могъщите Алпи, а едно голямо езеро беше досами краката му и конят му пиеше от студената вода.

Фантазия, невъзможност, невероятност – да.

Ами ако Аспарух наистина не се бе преселил по тези земи? Ами ако наистина беше поел по друг път?

Ех, да не беше свивал на светофара наляво Аспарух, па да беше продължил още има-няма две хиляди километра. Сега една страна щеше да граничи с Лихтенщайн, Германия, Австрия, Франция и Италия. Тази страна щеше да се казва България. Не Женева, а Жеравна. Не Берн, а Берковица. Не Цюрих, а Чипровци. Не Лозана, ами… Всъщност не, Лозана щяхме да го оставим. Че ни напомня за лоза, респективно – винце.

Да живееш в България в подножието на Алпите и кротко да си припяваш вехтата народна песен „Бригите платно белеше“, както и „Назад, назад, моме Клотилдо“. Кеф!

Ренесанс! Френско, италианско и немско влияние от ХV век насам – а, какво ще кажете? Много по-добре, отколкото османското такова по същото време на Балканите, нали? Класическа музика – Моцарт, Бетовен, Хайдн щяха да свирят в столицата, която – както уточнихме – щеше да се казва Берковица. Изобразително изкуство, литература, впоследствие кино и театър. Никакви дупки в културата. От – до.

(Може би щяхме да знаем какво е „кантонер“ и децата нямаше да питат учителите си за думата, когато четат „Чернишка“.)

Щяхме да пеем йодлери, които да завършват на „мила моя майно льо“. Макар че заради френското влияние щеше да е по-правилно да се казва „Льо майно“.

Пак щяхме да си имаме планина. Вярно, нямаше да си имаме море, ама то пък нашето море сега море ли е! хижа „Алеко“ щеше да е в подножието на връх Дюфюр (който, естествено, щеше да се казва Черни връх. Няма да го бараме името, много си е хубаво). Нямаше да има връх на има Матерхорн! Вихрен щеше да седи гордо извисен на логото на култовото триъгълно десертче с жълта опаковка. Всяко село щеше освен мандра, да си има и шоколадница. Домашен шоколад. От оня, дето мармотите го завиват в станиоли. Пресен, екологично чист и евтин!

Щяхме да имаме и щастливи крави – вместо сиво искърско говедо, щеше да е кафяво алпийско говедо. Е, вие какво очаквахте – някое напудрено име ли? Говедото във всяка държава си е говедо!

Наша(!) гвардия щеше да пази папата! Не с нелепи жълто-пембени панталонки, а с пояси и потури! И за нас щеше да се говори като за охраната на папата, а не за потенциалните му убийци!

Щяхме да разпространяваме спорта по света. И по специално на Балканите. В някоя забутана държавица между Дунав и Бяло море. Ама сигурно щяха да кръстят на първия учител по спорт някоя изкорубена уличка в краен квартал на столицата си тия неблагодарници!

Щяхме да изобретим часовника с кукувичка. Айнщайн кротко щеше да трупа слава и да изумява с научните си открития, работейки в патентното бюро в Берковица.

Нямаше да знаем какво е ленински съботник, нямаше да знаем кой е баща и вожд на цялото прогресивно човечество, нямаше да знаем що е социализъм, защото нямаше да има почва у нас за подобни неща.

Хубаво щеше да е, уважаеми мечтатели.

Питате се защо не стана дума за пари и банки? Че на кого му са нужни те в мечтите?“

 

Из книгата „Ами ако? България на три морета. Истини за българската народопсихопатия“ на Христо Раянов, издателство Софт-прес.

Още откъси от книгата:

“Ами ако Стивън Кинг беше българин?”

 

Ами ако? Въпросът, който поне веднъж всички българи си задаваме. История, култура, велики личности – всички попадат в плен на въображението ни, щом се размечтаем на тема „Какво щеше да стане, ако…“.

  • Ами ако Аспарух не се беше заселил в Онгъла?
  • Ами ако нямаше комунизъм?
  • Ами ако имаше социални медии преди 1300 години?
  • Ами ако Меси и Роналдо бяха българи?
  • Ами ако имаше жълта преса преди 100 години?

Въпросите нямат край. Истината и мечтите обаче често изпадат в тежки несъгласия помежду си, а българинът е пословичен със своята особена гледна точка, що се отнася до историята, политиката и спорта.

В книгата „Ами ако? България на три морета. Истини за българската народопсихопатия“ авторът Христо Раянов насочва читателския поглед към забавното и интересното в бленуващата българска душа и комичните резултати от евентуално сбъднати „ами ако“ мечти.

Христо Раянов завършва „Журналистика“ и „Литература – творческо писане“ в СУ „Св. Климент Охридски“. В момента е докторант по литература и кино. Писал е сценарии за „Откраднат живот“, „Сървайвър България“, „Столичани в повече“, „Най-хубавите години от нашия живот“, „Комиците“, „Нека говорят“, „Българските следи“ и е автор на публикации в списанията „Гранта България“ и „Страница“. Печели националната награда за дебют „Южна пролет“ в категория „Проза“ за сборника с разкази „Трудният начин“ и трета награда от конкурса „Рашко Сугарев“ на фонд „13 века България“. Негови разкази са преведени на хърватски език в сборника „Антология на съвременната българска литература“, а през 2015 г. става част от първия англоезичен каталог „Съвременни български писатели“.

Advertisements

One thought on “„Ами ако Аспарух не се беше преселил в Онгъла?“

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: