„Ако [любовта] е болест, болен на легло съм…“

Из романа „Афиши в огледалото“ на Радостина А. Ангелова, издателство Софт-прес.

„Любимо мое цвете, пиша, защото не мога да не пиша, когато възможността да ти говоря, да те следвам, да се надявам, ми е отнета, а ми е останало едното страдание да те съзерцавам отдалеч и да се топя.

Не знам как се пише любовно писмо, но любовта ме прави поет. Всяка твоя дума, всеки твой поглед, всеки твой изящен жест са мое вдъхновение и тъга, мой меч Дамоклев и ложе Прокрустово, моя зора и мрак.

Не смея да се надявам на внимание, на поглед дори, тъй съм незначителен до твоя талант, твоята красота и сила. Но моето е и любов, и още нещо – то е безмерна радост, че мога да споделя част от живота ти. То е блян, който ме държи дълги нощи буден. Тое и стремеж да вървя напред, да еволюирам, тъй щото да стана достоен за твоите очи.

Години наред съм се питал какъв е смисълът на моя живот и не съм стигал до непоклатим отговор. Вече знам, че съм се родил, за да те срещна. Опазил съм сърцето си празно, за да го напълня с любов по теб.

Моето сърце е твое.

Ако любовта е лудост, аз съм луд. Ако е болест, болен на легло съм. Ако от нея се умира, аз съм на прага на онзи свят.

Живея само с надеждата, че няма да отхвърлиш думите ми като презряно кутре зад оградата.

И се надявам да пазиш едно зрънце светлина за мен, тъй нужна ми е в мрака на самотния живот.

Защото твоето име не е Роза. То е любов.

Вярвам, че няма да оставиш моето писмо без думичка отговор.

Целувам праха под нозете ти,

Тодор“

 

Из романа „Афиши в огледалото“ на Радостина А. Ангелова, издателство Софт-прес.

Още откъси от романа:

“Ако един търси тъмнина в тъмното, а друг – светлина в мрака…”

“Реката следва пътя си, без да се интересува от стоящия на брега.”

“Въображението й не смееше да мине зад многоточието.”

Три години – това е периодът от живота на една от най-талантливите и незаслужено забравени български актриси, обхванат в „Афиши в огледалото“. Три години от началото на ХХ век, в които Роза Попова завладява публиката като Медея и Маргарита, прави първи стъпки като поетеса и се сблъсква с най-драматичното събитие в живота си – любовта на Тодор Богданов.

В съвременната линия на романа Лия и Макс имат едва шест дни, за да открият себе си. Когато Лия среща колоритната баба на Макс и вижда стар афиш с името на Роза Попова – същия афиш, който е гледала в стаята си като дете, тя опитва да научи повече за актрисата и онова, което открива, не е образ от миналото, а път, по който да върне мечтите си.

„Афиши в огледалото“ увлича като пълноводна река и умело впримчва шепота на историята. Редовете чертаят пълнокръвната карта на София преди 100 години и София днес, а героите – и реално съществувалите, и родените на страниците, се оглеждат във всеки от нас.

Радостина А. Ангелова е награждаван автор на поезия и разкази, номинирана за наградите „Елиас Канети“ и „Награда на София“ за романа „Виенски апартамент“ и е включена в европейския топ 100 за най-креативните автори на хайку.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: