За сравненията

Емилиян Станев: „Често ние правим грешки, че вмъкваме излишни думи или велеречия, или излишни прилагателни (по три наведнъж), с доброто намерение да засилим образа. Например: „Черното му продълговато, удължено към брадичката лице, обгоряло от ветрищата“ и т. н. това е претрупаност, която измъчва читателя. Вместо това не е ли по-хубаво едно точно сравнение? Разбира се. Сравнението струва винаги повече от такива прилагателни. То е белег за богата асоциативност, за наблюдателност и даровитост. Автор без сравнения (за баналните не става дума) е лишен от всякаква оригиналност. Народът знае много добре това. Той обича сравненията и ги употребява с пословиците и игрословиците, затова неговата реч е тъй силна и тъй цветиста. Но сравненията не бива да се измислят, както и не бива да бъдат просташки и вулгарни. Вкусът у писателя е едно от най-важните изисквания в изкуството.“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: