“Ако един търси тъмнина в тъмното, а друг – светлина в мрака…”
Из романа „Афиши в огледалото“ на Радостина А. Ангелова, издателство Софт-прес.
“Кафето в чашите на Лия и Макс отказа да приеме мълчанието им. Отпуснати на столовете от двете страни на малкия барплот, мислите им летяха един към друг, но телата им не се докосваха. Кафето обаче вършеше своето – тайно и целеустремено.
Най-после единият отвори уста:
– Това е най-вкусното кафе на света.
– И на мен така ми се струва.
– Просто се отпуснахме.
– Ходихме далеч, нормално е.
– И се върнахме дори.
– Така изглежда.
– Колко далеч, мислиш, че можем да стигнем двамата?
– Днес или по принцип?
– И двете.
– Колкото поискаме.
– Мислиш ли?
– Мисля.
– Имаш ли желание за това?
– Днес или по принцип?
– И двете.
– Да. Имам. А ти?
– Мисля, че и аз.
– Мислиш?
– Имам. Да… Имам.
Ако една ръка е тръгнала на път, а другата я очаква, е без значение чия ръка е била търсещата и чия – чакащата. Ако едни устни са запазили аромата на миналогодишно сладко от малини чак до този миг, а другите – дъх на препечен хляб, и двете се слеят в неповторим, засищащ вкус, който мами да бъде опитан пак, и пак… – какво значение има кой е варил сладкото и кой е месил хляба? Ако един търси тъмнина в тъмното, а друг – светлина в мрака, какво значение има чие точно дихание е стъкнало огъня, донесъл и светлина, и топлина на двамата?
Не отметнаха завивките на леглото. Не запалиха белите свещи на пода. Не допиха дори чашите си с изстиващо еспресо, а за портокаловия сок съвсем забравиха. Лия нямаше нужда от слънце, защото докосваше Макс. Макс не се нуждаеше от завивка, защото прегръщаше Лия.
А някъде между светлото и топлото една вода премина в друга, бреговете им станаха общи и после и двете реки се изгубиха и престанаха да съществуват.”
Из романа „Афиши в огледалото“ на Радостина А. Ангелова, издателство Софт-прес.
Още откъси от романа:
“Въображението й не смееше да мине зад многоточието.”
“Реката следва пътя си, без да се интересува от стоящия на брега.”
Три години – това е периодът от живота на една от най-талантливите и незаслужено забравени български актриси, обхванат в “Афиши в огледалото”. Три години от началото на ХХ век, в които Роза Попова завладява публиката като Медея и Маргарита, прави първи стъпки като поетеса и се сблъсква с най-драматичното събитие в живота си – любовта на Тодор Богданов.
В съвременната линия на романа Лия и Макс имат едва шест дни, за да открият себе си. Когато Лия среща колоритната баба на Макс и вижда стар афиш с името на Роза Попова – същия афиш, който е гледала в стаята си като дете, тя опитва да научи повече за актрисата и онова, което открива, не е образ от миналото, а път, по който да върне мечтите си.
“Афиши в огледалото” увлича като пълноводна река и умело впримчва шепота на историята. Редовете чертаят пълнокръвната карта на София преди 100 години и София днес, а героите – и реално съществувалите, и родените на страниците, се оглеждат във всеки от нас.
Радостина А. Ангелова е награждаван автор на поезия и разкази, номинирана за наградите “Елиас Канети” и “Награда на София” за романа “Виенски апартамент” и е включена в европейския топ 100 за най-креативните автори на хайку.
