За литературния герой

Илия Волен: “Герои. Героите си вземам обикновено от действителността; започвам с действителността – завършвам със себе си. Накрая все откривам, че героят ми е заприличал по нещо на мен. И в доброто, и в лошото. Колкото и да се претрупва героят с физически черти, читателят никога няма да го види, затова аз по-скоро гледам да го отделя от другите с няколко характерни черти. Би трябвало, разбира се, тези черти да са такива, че героят да се засели в душата на читателя. Аз се мъча да навляза колкото може по-навътре в героя. На това съм се учил от големит писатели Толстой, Марсел Пруст, Томас Ман, Иван Бунин и др. Разбира се, аз вземам най-здравото, ценното на някои от тях. Естествено, гледам да отделя героя си от другите не само физически, а и духовно. Мъча се и делата му, и думите му, и мислите му, и дрехите му да бъдат “негови”. Майстор на живи образи у нас – или по-скоро на портрети – е Вазов.”