Людмила Филипова: Много съм взискателна към себе си
Дебютният й роман “Анатомия на илюзиите” излиза през 2006 година и от тогава до днес има издадени общо 11 романа, като още с първата си публикувана книга успява да се наложи като един от най-търсените автори в България. Историите й за загадки, открития, наука, философия, мистика, религия са преведени на английски, руски, турски, гръцки и сръбски език, а по 3 от тях се разработват филми. Родена през 1977 година, Людмила по образование е икономист, има степен МВА по мениджмънт от City University, САЩ, специализация по творческо писане в Оксфорд, а в момента изучава магистратура по астрономия и астрофизика към Физическия факултет на Софийския университет. Работи години наред като специалист и мениджър в областта на маркетинга и стратегическото управление, след което – и като журналист и водещ в редица национални медии. Участник е в 3 български антарктически експедиции и е координатор за България на Lunar Mission One – най-амбициозната международна програма за Мисия до Луната в следващите 5 години след програмата Аполо на NASA. За писането, читателите и за новия й роман – “Смисълът: Енциклопедия на бъдещето”, чиято премиера се състоя на 29 ноември в НДК, си говорим с Людмила в едно откровено интервю, специално за читателите на bgstoryteller.co.
Людмила Филипова: Пиша по теми, които ме вълнуват
Интервю на Валентина Мизийска
Над какво работиш в момента?
Току що излезе най-новият ми и дългоочакван роман “Смисълът”. Една история, която сблъсква минало и бъдеще, наука и философия. За едно момиче, което се ражда с рядка генетична аномалия в свят, в който хората се стремят към съвършенство. Една епична битка на малцина, които все още вярват, че еволюцията ни не е случайна и може би има посока. В един свят, опустошаван от бури и катаклизми, генерирани от човешката жестокост над природата. Една любов, която се възпламенява в пепелта на планета, превзета от човешката алчност. Една история на бъдещето, което строим днес. Един роман, чийто оригинален сюжет ще отговори на въпроси като: Как се е родила Вселената, каква е нейната еволюция и завършек? Остава ли нещо от нас след смъртта? Какво е тъмна материя и енергия, които съставляват 95% от Космоса? Кои са най-интересните светове и има ли живот на тях? Какво е Природата и накъде ни води? Има ли Господ и какво може би е? Има ли извънземни и ако да, къде са те? Как се е зародил животът и каква е посоката на еволюцията? Защо хората имат най-развитото съзнание на планетата ни? Какъв е смисълът да ни има? Какви ще са човешките технологии и самите хора в следващите векове? Какво е ДНК и какво е влиянието на тази молекула над живота? Мисли ли Вселената и в какво се превръща? Какво се крие зад изумителните квантови частици? Кога мисълта е по-бърза от светлината и защо? Какъв е Смисълът зад всичко това?
Звучи изключително интересно. Откъде черпиш вдъхновение?
Вдъхновение черпя от натрупаното познание по тези въпроси. Една тайна от кухнята е, че преди 5 години д-р Соломон Паси ме попита: “Защо не напишеш книга за смисъла?” и поговорихме малко за научната му страна. Това беше началото.
Може ли човек да живее от писане в България?
Ами аз засега се справям. Даже ми остават средства да инвестирам в третото си висше образование – този път по Астрономия и Астрофизика към Физическия факултет на СУ. Мисля, че ако човек работи упорито и има новаторски идеи, може да се издържа и от култура, и даже от наука.
Превеждана си на английски, турски, гръцки, руски. Има ли своето място българският роман извън пределите на България? Как се стига до превод на БГ роман?
Нужно е да се заинтересова чуждо издателство, което да инвестира в превода на романа, издаването му и дистрибуцията. Самоиздаването е почти загубена кауза.
Как минава един твой ден?
Зависи. Или предимно в писане и проучване на темите, по които пиша, или в лекции по физика, астрономия, висша математика и всичките им разновидности, учене за изпити, писане на научни реферати и защитата им. Когато имам свободно време пътувам и опознавам нови светове, ходя на кино, срещам се с приятели, грижа се за сина ми и трите ми кучета, разхождам се сред природата и мисля. Работя по проект, съвместяващ физика и ИТ, от Антарктика за български ученици и студенти и съм координатор за България на първия проект за роботизирана мисия до Луната след Аполо.
Имаш ли творческа рутина? Как изглежда работното ти място? По колко време на ден се занимаваш с писане?
Колкото време ми остава от другите занятия. Пиша, където сваря. Но най-добре се получава у дома и в любимите ми ресторантчета, където персоналът до болка е свикнал с мен. Приемам ги вече като втори дом.
Коя част от работата си като писател обичаш най-много?
Най-много обичам момента, в който ме връхлита нова идея и започвам да я превръщам в история. Така също и проучването по темите.
А коя ти е най-досадната част?
Май най-досадни са ми последните спешни изчитания на романа – десетки пъти, след редактори и коректори.
Как се справяш с творческата криза?
Не я познавам, не съм я преживявала. Още докато работя по един роман, вече мисля за следващия. А ако случайно не ми се пише, жестоката ми лична дисциплина надделява и сядам. Важно е да седнеш да пишеш, да не отлагаш, и текстът “потича”.
Показваш ли на някого ръкописа, преди да го дадеш в издателството?
Не. Това е синдром на начинаещия писател. Когато ми пишат кандидат писатели, за да оценя работата им, отговарям, че половината от таланта на писателя е да повярва в историята си, както и че е дал максимума от себе си, за да я “случи”. Казвам им също, че най-лошият съветник е друг писател – повечето са доста ревниви. Също, пишат в различни жанрове и трудно могат да оценят идея от друг. И най-сетне, писателите са хора като всички останали. Най-много ценя мнението на читателите ми. Те са ми и главният мотиватор да продължавам да пиша.
Как разбираш кога трябва да престанеш да редактираш?
Става естествено. Няма математическа формула.
Дебют през 2006 и от тогава всяка година – по 1 нова книга. Какъв процес на работа стои зад това?
Последните години не е съвсем такава тенденцията. И все пак, досега това ми е коствало работа всеки ден, без изключение, много дисциплина и лишения.
Колко пъти е преиздаван дебютният ти роман?
Както и повечето ми следващи романи – десетки пъти, при това от няколко издателства.
На какво се дължи това, според теб?
Нямам отговор. Пиша по теми, които ме вълнуват, и по начин, който същността ми преценява, че горе-долу става. Но винаги се стремя да съм колкото може по-добра. Много съм взискателна към себе си.
Мислиш ли, че си намерила своята писателска ниша? Имаш ли представа какви хора те четат?
Старая се да я търся и да се развивам, вместо удобно да се заседя. Да, пишат ми читатели на възраст от 12 до 95 години, с всякакви профили.
Много и различни тематики обхващат твоите романи. Какви теми те грабват?
Съществени за хората теми и малко познати. Опитвам се да информирам хората по теми, за които знаят малко, а ми се струва важно да са по-познати. Докато пиша една книга, вече работя по идеята на следващата.
Знаеш ли предварително целия път, който ще изминеш от началото до края на историята или се оставяш историята да те води?
Старая се аз да я водя. За мен няма добра история, ако не знаеш края, за да я разкажеш максимално добре и да доведеш читателя до “уау” момента.
На какво държи успешният писател в работата си с издателство в България?
На екипната и всеотдайна работа.
Казват, че авторът трябва да поддържа активна връзка с читателите си. Как го постигаш ти?
Срещам се с тях. Отговарям винаги на запитванията им.
Какво ще посъветваш начинаещите писатели, които четат bgstoryteller?
Да вярват в идеите и темите си, вместо да питат доказани автори – това е 50% от таланта. Да не се отказват при отказ от издателство, а да стават все по-добри!
Всичко за Людмила Филипова можете да откриете на:
