“А на мен ми омръзна да знам, че на всички им е омръзнало.”
Из романа “Хавра” на Захари Карабашлиев, издателство Сиела.
“Той замълча и след пауза добави:
– Дядо ни е бил собственик на кръчма, след национализацията едва го оставили да е кръчмар. Баща ни тръгна от управител на ресторант и го вкараха в затвора. Аз учих за едно, исках друго, а сега държа бар. Сякаш поколения наред обикаляме един тезгях!
– Не се бях замисляла.
– Защо не намерих някаква нормална работа? Нещо от 9 до 5? Като теб?
Той наистина опита да не е саркастичен.
– Недей – каза почти изплашено тя, – продължавай да опитваш. Ти…
– Какво аз? Аз съм един мошеник. Пиша глупости, вярвам си уж, редактирам ги по сто пъти, изглаждам и полирам, а после ги доразвалям, крия ги от себе си да не ги изхвърля, после ги намирам отново и се самозаблуждавам, че не са чак толкова скапани, колкото ми се струват. И ги печатам, и ги редактирам пак, с химикалка, после ги оставям да отлежават, пак ги редактирам. И чак когато вече не мога да ги гледам, ги пращам на моя… псевдоагент. И започва чакането. Чакането. Чакането. И продължавам да чакам, да чакам, да чакам. А междувременно ходя на работа в бара, отварям бири и се преструвам, че вярвам, че всичко ще се нареди, а и Камелия се преструваше, че ми вярва, че всичко ще се нареди и – ех, веднъж само да стане това с еди-кой си сценарий – ще бъде вече друга работа… нещата потръгнат ли веднъж, ехей! Веднъж да пробия, пък после, нали… ще пиша сериозни неща. На всички това омръзна обаче. На Камелия й омръзна най-много и се разкара, на теб ти е омръзнало, ама си ми сестра, на майка ми също, а на мен ми омръзна да знам, че на всички им е омръзнало.
Той се изправи, разкърши гръб.
– Остана ли нещо за пиене тук?”
Из романа “Хавра” на Захари Карабашлиев, издателство Сиела.
Още откъси от книгата:
“Не сме ли ние само сенки на това, което искаме да сме?”
След години в Америка и поредица от провали Никола се прибира в родния град за погребението на баща си, загинал при нещастен случай. Краткият престой обаче се превръща в начало на рисковано разследване, което го въвлича в тъмна мрежа от интереси, престъпни конфликти и разкрития.
Повече от век по-рано младата руска аристократка Вера Елегина копнее за независимост от своята тиранична сестра, закостенелите порядки и монотонността на средата си, докато светът навън кипи от промени. Един ден се запознава с харизматичен американски военен журналист и двамата поемат по опасен път, който завинаги ще ги свърже със съдбата на българския народ.
В “Хавра” се преплитат история и настояще, факти и фантазия, редуват се напрегнато действие и лиричност.
Захари Карабашлиев пише проза и драматургия и е автор на бестселър романа “18% сиво”, преиздаван в България 25 пъти и превеждан в САЩ, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и др. Носител е на наградите “Роман на годината”, “Хеликон”, “Аскеер” и др. Негови разкази и пиеси са публикувани в книгите “Кратка история на самолета”, “Симетрия”, “Откат” и други сборници и списания, превеждани на много езици.
