“Въображението й не смееше да мине зад многоточието.”
Из романа “Афиши в огледалото” на Радостина А. Ангелова, издателство Софт-прес.
“След като Макс си тръгна, Лия дълго не можа да заспи. После сънят й реши, че приспивната му песен ще е в стакато, и тя заспива и се събужда на пресекулки до сутринта. Когато разсъмна, стана с облекчение, сложи да се вари кафе и излезе на терасата. Най-после можеше да отпъди кошмарната нощ и да забрави за нея завинаги.
Утринта донесе до лицето й аромат от края на света. Беше примамлив, ухаеше на печени ябълкови кори, дим и песен на дрозд. Далечните шумове бяха отчетливи, а близките глъхнеха. Може би краят на света се движеше, приближаваше към нея. А тя нямаше идея накъде да погледне, да го посрещне или да го отпъди. Нито пък можеше да прецени дали изобщо краят на света би донесъл някакво решение на проблемите й.
Тръсна глава и се върна в стаята. Чистият въздух й беше дошъл добре. Виното на Макс снощи я беше замаяло, но не чак толкова, че да й донесе главоболие. И все пак… Все пак.
Снощи се бе случило нещо.
Трудно можеше да определи усещането си с думи, а вероятно и не искаше. Ясно си спомняше обаче желанието си да задържи Макс при себе си. Не й се искаше да остава сама след настроението, което той донесе, след шегите му, които неизменно освежаваха склонния аха да замре поради късния час разговор, след допира му. Неочакваната целувка за “добър вечер” на входа не се повтори. По време на гостуването Макс докосна няколко пъти ръката й, но само толкова. Миниатюрната маса за хранене бе достатъчно голямо препятствие помежду им, за да стигнат пръстите му по-далеч. Или пък просто не искаха. Но и тогава, и сега – разсънила се след охлаждането на балкона – беше сигурна, че предпочиташе Макс да остане да пренощува, а на сутринта да пият ето това кафе заедно и после…
Въображението й не смееше да мине зад многоточието.”
Из романа “Афиши в огледалото” на Радостина А. Ангелова, издателство Софт-прес.
Още откъси от романа:
“Ако един търси тъмнина в тъмното, а друг – светлина в мрака…”
“Реката следва пътя си, без да се интересува от стоящия на брега.”
Три години – това е периодът от живота на една от най-талантливите и незаслужено забравени български актриси, обхванат в “Афиши в огледалото”. Три години от началото на ХХ век, в които Роза Попова завладява публиката като Медея и Маргарита, прави първи стъпки като поетеса и се сблъсква с най-драматичното събитие в живота си – любовта на Тодор Богданов.
В съвременната линия на романа Лия и Макс имат едва шест дни, за да открият себе си. Когато Лия среща колоритната баба на Макс и вижда стар афиш с името на Роза Попова – същия афиш, който е гледала в стаята си като дете, тя опитва да научи повече за актрисата и онова, което открива, не е образ от миналото, а път, по който да върне мечтите си.
“Афиши в огледалото” увлича като пълноводна река и умело впримчва шепота на историята. Редовете чертаят пълнокръвната карта на София преди 100 години и София днес, а героите – и реално съществувалите, и родените на страниците, се оглеждат във всеки от нас.
Радостина А. Ангелова е награждаван автор на поезия и разкази, номинирана за наградите “Елиас Канети” и “Награда на София” за романа “Виенски апартамент” и е включена в европейския топ 100 за най-креативните автори на хайку.
