Атанас Далчев: “Днешните писатели страдат от един и същ недостатък: искат да кажат всичко. Те не са разбрали още, че изкуството започва от момента, когато писателят се научи да избира и следователно да премълчава. Това, което се нарича композиция, е една сложна работа, дето за да разкриеш едни неща, трябва да скриеш други. За да изпъкне един образ или да прозвучи пълно един напев, трябва да се създаде наоколо му празнота, необходимо е да му се даде един фон от тишина. Защо гледката на улицата – един къс от паваж с няколко здания и дървета от двете страни, – която всеки ден отминаваме безразлични, ни харесва толкова на снимка? Тя е същата, но тук ни очарова, защото е откъсната от околната действителност и ние не виждаме наоколо другите здания и другите дървета. Монтескьо казва, че тайната на неговия стил се заключава в изпущането на междинните мисли и изречения. Това е в края на краищата тайната на всеки стил. Красотата в голяма степен се дължи на липсата. С ръце Венера Милоска би била по-малко хубава. Някои стихове и мисли имат върху нас много по-голямо въздействие откъснати, когато ги срещнем отделно, отколкото когато ги четем в текста, гдето често не ги забелязваме. Чисти, боите са по-ярки. И впечатлението добива неочаквана острота и сила, когато е изолирано и действува само̀; съседството му с други би го отслабило. Така е също и със средствата за израз. Устата на слепите е тъй изразителна, защото очите им са лишени от поглед. Изразителността на своята мимика детето загубва с овладяването на речта.”