“Масово се пише с правописни грешки!”
Из “Писмо до сестра ми” на Мария Пеева и Люси Рикспуун, издателство Софтпрес.
“Между другото, ако ти се намира някоя добра рецепта за козунак, да вземеш да ми я кажеш. Решила съм тази година да не се излагам и репетициите започнаха. Прерових няколко кулинарни групи за изпитани рецепти, подходящи за лаици като мен. Рецептите се оказаха безброй, но нещо друго ме вбеси – масово се пише с правописни грешки! Остави това, по-лошото е, че хората не искат да се научат, ами вместо това изтъкват аргументи, че групата била за кулинария, а не за правопис. Представяш ли си?! Очаква се да има група за правопис, за да се пише правилно! Българският правопис дори не е труден. Направо се влудих! Не е драма, че някой не знае как се пише някоя дума. И аз проверявам правописа от време на време. Драма е, че не иска да научи и се оправдава с глупости. Езикът е средство, а не цел, но в последните години сякаш е загубил всичките си значения. Още нещо ме вбесява – хората използват картинки вместо отговори на коментари! Картинки!!! Гифчета и емотикони! Не емотикони след изречение, за да подсилят ефекта му, а само емотикони! Ужас! Май се връщаме към пещерните рисунки като средство за общуване, но в технологично напреднал вариант. Почувствах се като воин на кръстоносен поход и бързо се изнесох от групата. Още не мога да се отърва от гнева! Умът ми не го побира – можеш да направиш впечатляващи гозби, а после пишеш “рожденник”, “пърченце”, “уйкенд”, копувам”, здравей те”. Особено се връзвам на тези, дето скачат автоматично в защита на кирилицата, докато сами пишат безобразно на нея.”
Из “Писмо до сестра ми” на Мария Пеева и Люси Рикспуун, издателство Софтпрес.
Още откъси от книгата:
“Тези дни съвсем не знам коя съм…”
“Остави го да диша – мислех си, – той е мъж.”
Сами се обричаме да сме вечни жертви на чувствата и терзанията си…
Животът им тече с 10 часа разлика и 180 градуса разминаване в ежедневието. В София Радост приготвя закуската на болния си син, игнорира сърдитото сумтене на дъщеря си и избягва да поглежда гневно към съпруга си. В същото време Лора се приспива с шума на океана в Калифорния и с топлата прегръдка на красив италианец след поредния професионален успех като психолог.
Две сестри като двете страни на монетата – противоположни, но неизменно свързани. Всяка – стабилен гръб и основа за другата. Но когато монетата се завърта на ръб, животът и на двете е напът да изгуби равновесие. Неочаквани разкрития от миналото и съдбовни избори в настоящето преобръщат всичко, в което са вярвали. Единствено писмата, които си разменят, им помагат да запазят здравия си разум в свят, който изглежда все по-безумен и за двете им.
Мария Пеева, известна като Мама Нинджа, и практикуващият в САЩ доктор по клинична психология Люси Рикспуун създават роман, който се чете на един дъх, но топли дълго. С лекия си и емоционален език, пълнокръвни герои и неочаквани обрати “Писмо до сестра ми” е книга за живота, толкова истински, че прилича на роман. И за онези малки нащърбени ръбчета във всеки от нас, които ни помагат да се напасваме с другите. Защото връзките са пъзел от характери. Нима може да направиш сглобка с перфектно симетрична фигура?
