За планирането в писането

Георги Караславов: “Имаше преди време интервю с един член на Писателския съюз. Журналистът пита автора – мисли ли той предварително върху своите произведения, с други думи – прави ли си той план. “Не – отговаря този писател, – когато сядам да пиша, аз не знам върху какво ще пиша.”

Очевидно този писател е искал да се докара и да се поперчи малко. Санким, виждате ли ме какъв съм аз – сядам и пиша направо, без дори да съм помислил върху това, което пиша. Разбира се, такова едно перчене е глупаво перчене и то показва колко несериозно се отнася той и към своята писателска работа, и към художествената литература въобще. Какво е искал да каже този автор? Че е толкова талантлив, че дори не мисли какво ще пише? Но знайно е, че тъкмо върху най-гениалните художествени произведения авторите им са работили най-усърдно и са ги обмисляли и писали не с години, а дори с десетилетия. “Божествената комедия”, “Дон Кихот”, “Фауст”, “Пан Тадуеш”, “Евгений Онегин”, “Война и мир” – това са класически произведения, за които се знае с положителност, че са обмисляни с години, че са планирани най-грижливо и че са писани с десетилетия. Половин век Гьоте непрекъснато е работил върху “Фауст”.