“Аз така продължавам.”
Из романа “Хавра” на Захари Карабашлиев, издателство Сиела.
“– Виж, Ники. Аз живях с баща ни дълго след като ти замина. Нали се сещаш. Той вървеше към този край, това беше неизбежно – по един или друг начин.
– Ани, слушай… Да, лесно би било да търсим правосъдие, ако баща ни бе светец и ни бе дал път в живота, а ние сега следваме делото му. Но нашият баща не беше такъв. Нашият беше пияница и неудачник. Той живя един празен, ненужен живот, изтормози всички около себе си и накрая умря при неизяснени обстоятелства.
Никола помисли преди да добави – какво, ако целият този негов ненужен живот може да бъде осмислен именно чрез смъртта му. Какво, ако със смъртта си той успее да предизвика неща, които с живота си не би могъл да предизвика? Какво, ако след смъртта ми в затвора влезе някой, който не трябва да е на свобода? Какво, ако краят на техния непрокопсан баща предизвика поредица от събития, задвижи ги по напълно неочакван начин и промени нещата повече, отколкото ако бе един хрисим човек, издъхнал на леглото си, обграден от близките си? Не каза нищо от това.
– Просто не разбирам – каза равно Ани.
– Какво не разбираш?
– Ти си готов да… – Тя поклати глава. – Вместо да продължиш живота си.
– Аз така продължавам.”
Из романа “Хавра” на Захари Карабашлиев, издателство Сиела.
Още откъси от книгата:
“И тези години до тук бяха равни на нула.”
“Тази земя има нужда от сняг.”
“А на мен ми омръзна да знам, че на всички им е омръзнало.”
“Не сме ли ние само сенки на това, което искаме да сме?”
След години в Америка и поредица от провали Никола се прибира в родния град за погребението на баща си, загинал при нещастен случай. Краткият престой обаче се превръща в начало на рисковано разследване, което го въвлича в тъмна мрежа от интереси, престъпни конфликти и разкрития.
Повече от век по-рано младата руска аристократка Вера Елегина копнее за независимост от своята тиранична сестра, закостенелите порядки и монотонността на средата си, докато светът навън кипи от промени. Един ден се запознава с харизматичен американски военен журналист и двамата поемат по опасен път, който завинаги ще ги свърже със съдбата на българския народ.
В “Хавра” се преплитат история и настояще, факти и фантазия, редуват се напрегнато действие и лиричност.
Захари Карабашлиев пише проза и драматургия и е автор на бестселър романа “18% сиво”, преиздаван в България 25 пъти и превеждан в САЩ, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и др. Носител е на наградите “Роман на годината”, “Хеликон”, “Аскеер” и др. Негови разкази и пиеси са публикувани в книгите “Кратка история на самолета”, “Симетрия”, “Откат” и други сборници и списания, превеждани на много езици.
