„Аз така продължавам.“

„– Виж, Ники. Аз живях с баща ни дълго след като ти замина. Нали се сещаш. Той вървеше към този край, това беше неизбежно – по един или друг начин.

– Ани, слушай… Да, лесно би било да търсим правосъдие, ако баща ни бе светец и ни бе дал път в живота, а ние сега следваме делото му. Но нашият баща не беше такъв. Нашият беше пияница и неудачник. Той живя един празен, ненужен живот, изтормози всички около себе си и накрая умря при неизяснени обстоятелства.

Никола помисли преди да добави – какво, ако целият този негов ненужен живот може да бъде осмислен именно чрез смъртта му. Какво, ако със смъртта си той успее да предизвика неща, които с живота си не би могъл да предизвика? Какво, ако след смъртта ми в затвора влезе някой, който не трябва да е на свобода? Какво, ако краят на техния непрокопсан баща предизвика поредица от събития, задвижи ги по напълно неочакван начин и промени нещата повече, отколкото ако бе един хрисим човек, издъхнал на леглото си, обграден от близките си? Не каза нищо от това.

– Просто не разбирам – каза равно Ани.

– Какво не разбираш?

– Ти си готов да… – Тя поклати глава. – Вместо да продължиш живота си.

– Аз така продължавам.“

 

Из романа „Хавра“ на Захари Карабашлиев, издателство Сиела.

Още цитати от книгата:

“И тези години до тук бяха равни на нула.”

“Тази земя има нужда от сняг.”

“А на мен ми омръзна да знам, че на всички им е омръзнало.”

“Не сме ли ние само сенки на това, което искаме да сме?”

 

След години в Америка и поредица от провали Никола се прибира в родния град за погребението на баща си, загинал при нещастен случай. Краткият престой обаче се превръща в начало на рисковано разследване, което го въвлича в тъмна мрежа от интереси, престъпни конфликти и разкрития.

Повече от век по-рано младата руска аристократка Вера Елегина копнее за независимост от своята тиранична сестра, закостенелите порядки и монотонността на средата си, докато светът навън кипи от промени. Един ден се запознава с харизматичен американски военен журналист и двамата поемат по опасен път, който завинаги ще ги свърже със съдбата на българския народ.

В „Хавра“ се преплитат история и настояще, факти и фантазия, редуват се напрегнато действие и лиричност.

 

Захари Карабашлиев пише проза и драматургия и е автор на бестселър романа „18% сиво“, преиздаван в България 25 пъти и превеждан в САЩ, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и др. Носител е на наградите „Роман на годината“, „Хеликон“, „Аскеер“ и др. Негови разкази и пиеси са публикувани в книгите „Кратка история на самолета“, „Симетрия“, „Откат“ и други сборници и списания, превеждани на много езици.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: