„Не сме ли ние само сенки на това, което искаме да сме?“

Из романа „Хавра“ на Захари Карабашлиев, издателство Сиела.

„–Честит племенник! – Теодора викаше от другата страна. – Красавец! Четири килограма. Има коса.

Вълнението от тези думи – колкото и очаквани да бяха – дойде по-силно, отколкото си го представяше, Никола усети как гърлото му се втвърдява.

– Честит да ни е! Как е Ани?

– Добре е. Всичко е наред. Всичко мина отлично.

Условията били невероятни, всички в родилния дом били много добри. Рене не бил на себе си. Щели да ги изписват след два-три дни. Ако само затвореше очи, той можеше да види майка си в този момент – лицето й със сигурност беше лъчиста детска заразителна радост.

– Как ще го кръстят?

– Никола.

– Мамо…

– Да? Има ли нещо?

– Всичко е наред.

– Сигурен ли си?

Той понечи да каже нещо, но не успя заради проклетата топка в гърлото си, прокашля се, изръмжа, очите му плувнаха във влага.

– Случило ли се е нещо?

Случило ли се беше нещо? Лицето му – напълно независимо от волята му сега – се разтегна в усмивка, от очите му се търкулнаха сълзи. Случило ли се беше нещо…

Никола имаше да разказва. Имаше да разказва много. Боже, колко много имаше да разказва. Но можеше ли да се разкаже всичко, което се бе случило? А това, което не се бе случило? Можеше ли да се разкаже това, което може би, а може би и не се бе случило? Можеше ли да се разкаже това, което искаше да може да разкаже?

Не сме ли ние само сенки на това, което искаме да сме?

Не сме ли просто неумели разкази?

– Ало, там ли си? – попита майка му.

– Тук съм…

Той преглътна и избърса с рамене бузите си.

– Нали ще дойдеш на изписването?

– Ще бъда там.“

 

Из романа „Хавра“ на Захари Карабашлиев, издателство Сиела.

Още откъси от романа:

“И тези години до тук бяха равни на нула.”

“Тази земя има нужда от сняг.”

“А на мен ми омръзна да знам, че на всички им е омръзнало.”

“Аз така продължавам.”

След години в Америка и поредица от провали Никола се прибира в родния град за погребението на баща си, загинал при нещастен случай. Краткият престой обаче се превръща в начало на рисковано разследване, което го въвлича в тъмна мрежа от интереси, престъпни конфликти и разкрития.

Повече от век по-рано младата руска аристократка Вера Елегина копнее за независимост от своята тиранична сестра, закостенелите порядки и монотонността на средата си, докато светът навън кипи от промени. Един ден се запознава с харизматичен американски военен журналист и двамата поемат по опасен път, който завинаги ще ги свърже със съдбата на българския народ.

В „Хавра“ се преплитат история и настояще, факти и фантазия, редуват се напрегнато действие и лиричност.

Захари Карабашлиев пише проза и драматургия и е автор на бестселър романа „18% сиво“, преиздаван в България 25 пъти и превеждан в САЩ, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и др. Носител е на наградите „Роман на годината“, „Хеликон“, „Аскеер“ и др. Негови разкази и пиеси са публикувани в книгите „Кратка история на самолета“, „Симетрия“, „Откат“ и други сборници и списания, превеждани на много езици.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d блогъра харесват това: