За несъобразностите в някои произведения…

Георги Караславов: “Несъобразностите в някои произведения на български автори са толкова много, че е трудно да се изброят. Но не е зле да бъдат посочени най-типичните. В разказа на един писател бащата на една слугиня влиза в апартамента с калпак, а излиза с мека шапка… В разказа на друг български писател се разказва как един орач през късна есен седнал под зрелите пити на слънчогледа да си почине. Несъобразността е в това, че в късна есен слънчогледът е обран. В друг разказ се описва как в една лятна вечер един дядо седнал в сянката на едно дърво и как се любувал на плодовете, налени с есенната благодат. В една повест се разказва как овчарите по вършитба изкарвали стадата си на паша точно в 2 ч. следобед. Това, разбира се, е несъобразност, защото по това време на годината и по това време на деня овцете ще измрат от слънчев удар. В един роман беше напечатано как стражарят, който пази централния затвор, ходи бавно с тежките си ботуши. А знайно е, че по-рано затворът се пазеше от войници, а не от стражари. В друг роман пороен дъжд е измокрил героите до кости, но когато те влизат в коридорчето, изтупват праха от краката си. В едно художествено произведение Левски говори за пожарищата през Априлското въстание, в друго произведение се говори за царевица, преди да е била открита Америка…

Какво показват големите и малки несъобразности? Те показват несериозно отношение към работата, към творческата задача. Несъобразността говори за писане през пръсти, без мъка, без напрежение, без страст, без любов, без амбиции. Несъобразността говори за неуважение към читателя.

Несъобразността може да се случи в произведения на най-талантлив и усърден писател. Но груба несъобразност, несъобразност, която дразни и която е забележима от масата на читателите, е невъзможно да попадне в произведение на работлив и внимателен, усърден и културен писател.”