Връзки между елементите на разказа (продължение)
Колкото по-логично свързани са елементите на историята, толкова по достоверна, силна и лесна за разбиране става тя. В първа част на статията разгледахме особеностите на нишките, свързващи Начало и Финал, както и отношенията между героите. Нека видим кои са някои от останалите елементи, които майсторски можете да използвате, за да създадете единство на цялата история.
Обстановка
Обстановката и тонът на произведението често се обвързват за създаването на една достоверна история. Някои мизансцени – тъмно и влажно мазе, изоставена къща, изгрев на брега на океана, бойно поле – се поддават на всеизвестни тонове, създават усещания, предопределят настройки. В Мазето обикновено се крият тайни. Там се крият и нечии страхове. Изоставената къща в зависимост от жанра може да крие духове или да пази огромна тайна. Изгревът на брега асоциативно насочва към романтика или размисъл. Бойното поле в ума на читателя прави връзка със смърт, тъга, преоценка на живота. Разбира се, вие може да напишете нещо коренно различно на очакванията и да разчупите клишетата. Но може и да се възползвате от това, че обстановката настройва, за да резонирате със същия тон в ума на читателя по време на пътуването му из сцените на вашата история.
Емоция
Често споменаваме емоционалния отговор на читателя, но не бива да забравяме, че героите също имат емоции и тези емоции ги движат от сцена към сцена, така както и действията на останалите герои около тях. На вас ви е достатъчно да видите разплаканото личице на малко момиченце, за да знаете, че баща й ще направи всичко, за да грейне усмивката отново на лицето й. За да се почувства тя по-добре. Да се почувства той по-добре.
Изплетете емоционални връзки между героите, между герои и места, между герои и техните мечти/цели. А после опънете тези връзки до крайност, накарайте читателя да ги види и почувства. Докато нечии решения ще бъдат изцяло рационални, други ще са емоция в най-чистия й вид. Не пренебрегвайте емоционалното обвързване на героите с техните предистории. Не забравяйте и да варирате с нивото на емоцията. Не винаги всеки реагира емоционално в пълна степен. Дайте емоция в лицето на герой, който обикновено не проявява такива. Реакцията на героя е особено вълнуваща, когато емоцията, която го прекършва, му е чужда или е такава, с която той цял живот се бори.
Реакции на героите
Преплитането на реакциите на героя през сюжета е основен метод за скрепяване на елементите на историята. Когато дадено действие води до реакция, водеща до друга реакция от сцена в сцена/глава, събитията в историята се придвижват напред естествено. Мотивацията става ясна, когато читателите виждат кое е накарало Александър да се скара с Крис, което от своя страна принуждава Крис да шофира безразсъдно и на косъм да избегне катастрофа, което пък го кара да преосмисли живота си и в частност отношението му към Мариана, да й се обади, докато от Пътна помощ вадят колата му от канавката, да й разкрие чувствата си, а тя от своя страна да промени плановете си за вечерта, защото най-накрая вижда смисъл във връзката си с него.
Нишки от историята, дирижирани от действие и (логична) реакция, обединяват десетки елементи от историята. Когато героите се провалят в реакцията, значи не е направена правилната връзка. Защо даден герой ще сподели тайна с друг, ако вторият не я използва за нещо? Защо да пишете поредица от случки (героят закъснява за работа, проваля се на презентацията си с клиент, катастрофира на следващия ден и какво ли още не), ако те не водят до никъде? Използвайте реакциите, за да обвързвате принципно несвързани елементи, давайки на читателя нестандартно усещане.
Диалог
Както действието, реакциите, обстановката, детайлите, героят, така и диалогът може лесно да обтегне и засили връзките в историята. Един герой може само да спомене нещо, което друг е споменал преди 50 или повече страници, и вие вече ще имате връзка между настоящата сцена и по-ранно действие, по-ранен диалог; настоящето на героя и емоцията, обстановката на по-ранно събитие. Доста подръпнати нишки от 2-3 думи. Доста мащабно.
Диалогът е прекрасно средство за изострянето на конфликт между образите, както и за отклоняването на историята в нова посока. Но “нова посока” не означава, че изгубвате вече установените връзки в историята. Даже напротив – вземате си ги със себе си. Така че каквото и да се случи в следствие на кривване в диалога – а това включва елементи от историята и връзки, присвоени на героите, събития и обстановка, емоция, която е довела до този диалог— то се придвижва напред в историята, заедно със съответните герои. Нещо, което трябва да се уточни – диалогът се свързва както с героите, които разговарят, така и с онези, за които става въпрос в него. И да не забравяме реакциите. Както и това, че диалогът е пропит от емоции, минали събития, очаквания, цели. Диалогът е свързан с предисторията, както и със загатването за бъдещето. Подтекстът, друг елемент от художествената проза, добавя дълбочина към диалога и тон към сцената, настроение към романа.
Подсюжетни линии
Ако вашите подсюжетни линии се допират, пресичат, разминават, но така и не се решават накрая (не достигат никъде), значи не сте създали единен сюжет. Читателите ще се чудят защо сте въвели толкова герои, изпратили сте ги да дирят нещо си, но така и не сте ги последвали в пътешествията им и никога не сте ги споменали, след като сте ги отпратили. Подсюжетните линии трябва да бъдат по някакъв начин свързани с основната ви история, така че ако читателите станат свидетели на романс между второстепенни герои, действията/реакциите им, емоциите, конфликтът между тях трябва да докосват по някакъв начин основния сюжет и главния ви герой, дори само за да се постигне разтоварване между напрегнати сцени или за да му даде идея какво да прави или да не прави в личните си връзки.
Подбор на думи
Подборът на думи е очевидната връзка между елементите на историята. Образите трябва да бъдат постоянни в начина си на говорене и мислене от началото до края. Образите могат да израстват и да се променят, но те продължават да бъдат себе си и думите, които използват и начинът им на подредба в изреченията може да бъде нишка, която държи историята здраво стегната.
Изборът на думи може да е повлиян от ерата, жанра, историята на героя или събитията в сюжета. Когато героят реагира, неговите думи трябва да отразяват случилото се и почувстваното от него в тези събития. Подборът на думи трябва старателно да се планира, за да предизвика желания отговор от другите герои. В изложението и описанията той трябва да насочва към докосване на емоциите на читателя или повишаване на напрежението.
Тема
Една тема, която не е добре втъкана в историята, а е плоско спомената еднократно, не е тема. Героинята ви има репродуктивни проблеми. Героят ви има проблем с реализацията, поради финансовата криза. На трети му пречи политическия режим в страната. Ако всичко остане до тук, а не премине през сцените като емоция, като пряко отражение на действителността в почти всички съзнателни решения на героите, значи не е тема, а оправдание, което авторът използва, за да движи героите си като марионетки из сюжета. Може да е нещо, което авторът е искал да каже, но не е това, за което историята разказва. Защото темата се разкрива чрез това, което историята казва на читателя. Разкрива се чрез израстването на героя, чрез неговите решения и емоции. Или казано по друг начин, темата трябва да се оплете в историята добре, за да стане по същността си качествена като тема.
Повторение
Повторението може да се използва в качеството на преследващо напомняне за това, което се е случило по-рано. Ехо от по-ранни разговори или емоционални моменти напомнят на читателите за значими моменти от историята за героя. Реплики да резонират в ушите на героя, докато той размишлява или разговаря с друг герой, взема сериозни решения за отношения и действия. “За нищо не ставаш” ще резонира в Мира от детството й до зряла възраст, всеки път когато не успее да довърши започнатото. “Имаш тяло на богиня” ще звучи в ушите на Дора всеки път, когато се съблича пред мъж, откакто го е чула от устата на художника. “Заслужаваш да умреш” си казва Тим, докато убива – думите на баща му, който в детството му го е малтретирал. Дори елементарното намекване за повторение във фраза, описание или събитие може да създаде връзка с предходните страници за читателя. По този начин можете да придърпате ранни елементи на историята към последните глави на историята. Повторението може да е силно или деликатно, може да е дословно повторение на диалога или щриховане на значими моменти/възприятия за главния герой.
Загатване
Загатването прави онова, което прави повторението, но по обратен начин – създава връзка между нещо, случващо се рано в историята, с нещо, което тепърва предстои. “В деня, в който щеше да умре, Емили имаше страхотен апетит и закуси обилно”, “Той вдигна покупките от касата и излезе от магазина. Още не знаеше, че в продължение на 4 години щеше да напуска магазина със свито сърце, всеки път когато си помисли пазарувала ли е Лора напът за вкъщи или се налага да го стори той”, “Не вдяваш, но съвсем скоро ще разбереш какво имам предвид”… Нещо ще се случи скоро, очаквайте го. За да накарате читателите да продължават да разгръщат страниците, дайте им идея за това, което предстои – накъде е тръгнала историята, какво може да сподели героя за себе си.
Всички елементи на историята могат да бъдат обвързани един с друг като за целта използвате различни герои и събития. Връзките помежду им могат да бъдат изрични, директни или завоалирани, непреки – тоест, не е нужно да бъдат ясно подчертавани. Позволете на читателите да ги открият сами, да им се изненадат, да им се зарадват, да съчувстват на героите, когато някоя реплика направи връзка със събитие, някоя емоция предизвика обрат в действието, дадено повторение резонира, определена тема накара читателя да почувства болката на героя като своя. Когато почувстват ефекта от силните нишки в една голяма, дълбока и силна история.
Оплетете нишките здраво, така че с края на историята те да не могат да се разбридат. Така че една история да направи връзки на всяко ниво и да не остане нито един неотговорен въпрос. Така че историята да остане цяла. Ако дадена нишка е от голямо значение, свързана е с повече елементи от историята, на вас ще ви е трудно да я извадите от историята по време на някоя редакция, без това да развали следващи или предходни връзки с действия, мотивации, тон, тема.
И не, не е казано, че всяка връзка, без значение колко добре вплетена в историята, е най-доброто, което сте можели да изберете, за да обвържете елементите на сюжета. Но означава, че ако сте свързали тези елементи на някакви нива, вие най-вероятно имате по-силна история, която ще носи удовлетворение и ще резонира у читателя. Една по-пълна история. Една по-добра история.
Вижте още:
Връзки между елементите на разказа
