5 Инструмента за изграждане на конфликт във вашия роман

Автор: Джеймс Скот Бел

Както всеки, който сътворява от нищото нещо, и писателите се нуждаят от инструменти. И колкото повече ги използват, толкова по-добри стават в използването им. А с колкото повече инструменти си служат, толкова по-добри стават уменията им.

В тази връзка ето няколко инструмента за създаване на конфликт. Използвайте ги, за да направите книга с добър потенциал.

ДНЕВНИК НА РОМАНА

Откраднах си от Сю Графтън идеята за един от най-добрите и вървежни инструменти за писане на конфликт. Дневник на романа. Това е документ, в който си нахвърляш разни мисли всеки ден, преди да започнеш да пишеш романа.

“Една от теориите ми за писането,” казва Графтън, “е, че процесът включва постоянна обмяна на информация между лявото и дясното полукълбо на мозъка. Дневникът предоставя тестово поле, където двете могат да се обединят.”

Графтън започва с писане на няколко реда за това какво се случва в собствения й живот. После пише някоя идея, която й е хрумнала посред нощ.

После пише за това, до къде е стигнала с книгата си. Говори за сцените, върху които работи, проблемните места.

И така започва играта “Какво ще стане, ако…”. Тя пише възможности за развитие на историята, предимства и недостатъци на тези варианти. После оставя тези идеи да се поуталожат ден-два. Когато отново ги прочита, тя преценява кои от тях са издържали теста на времето.

Тази идея с дневника работи чудесно и за хора, обичащи да си нахвърлят сюжета, и за такива, които не нахвърлят нищо предварително. И за двата вида идеята е златна, защото гъделичкат въображението си.

Използвайте дневника, за да се доберете до по-детайлни идеи, елементи, които може да разработите още, и решения на проблемите, които неизменно изскачат, когато пишете роман.

Ето как може да изглежда един запис на дневника за герой на има Роджър Хил. Търсете проблеми – в книгата, не от живота.

Роджър май няма достатъчно проблеми. Трябват още.

Роджър излиза от банката и никой не го разпознава. Трябва да се промени. Защо не се натъкне на възможно най-отвратителния човек на света? Може би ченгето от Глава 1?

Или може да е приятеля му от гимназията, който иска да го задържи с разговор. Може и да го направя да изглежда комично, но ще внесе напрежение, защото Роджър трябва да се измъкне от там.

Съученик. Може да има нещо, което не казва на Роджър. Може това въобще да не е била случайна среща.

Да кажем, че приятелят (ще го наричам Нед засега) работи в ЦРУ? Или нещо от този род?

Или е прекалено предвидимо?

Нека Нед бъде досаден и некомпетентен като тъпак от някой филм. Вариант 1 – да го направя да изглежда смешник. И после той може бързо и хладнокръвно да му изпрати убиец в някоя шокираща сцена.

Или може Нед да е женен за “обикновена” жена и ТЯ да е тази с уменията.

Можете да използвате дневника си, за да дадете дълбочина и да засилите изненадите на вашите добре обмислени идеи. Вашите записи могат да изглеждат така:

ОК, Джим, вече завърши сцената с Роджър, който излиза от банката. Точно така си я представях. С вътрешния страх на Роджър.

Извлякох ли всичко от този момент? Дадох ли достатъчно описание на мислите на Роджър? Тук има възможност да задълбоча симпатиите на читателя с Роджър. Той добре развива сюжета засега. Ще накарам читателя да почака малко, преди той да напусне банката.

Сега той среща Нед навън, а Нед ще се окаже негов съученик от гимназията. Разбира се, той е трениран убиец от ЦРУ, който живее лек и спокоен живот в предградията.

Какво да направя, за да пробутам така изглеждащата история на читателя? Имам Роджър, тъкмо излизащ от банката, и Нед, който го разпознава.

Ами ако го променя? Роджър да разпознае Нед и да направи първата крачка? Това да е плана на Нед, за да избегне подозрението. Това ще убеди читателите, че двамата се срещат случайно с Нед, не че Нед прави постановка.

И така. Дневник на романа. Един инструмент, който ви помага да мислите върху книгата, без значение как подхождате към материала. Вкарайте го в употреба, за да се уверите, че конфликтът е възможно най-силен, всяка стъпка от него. Ще откриете дори, че стимулира мисленето ви, докато не пишете. Идеите ще започнат да скачат както светкавици към червения килим.

ВЪПРОСИ, ЧАКАЩИ ОТГОВОР

Водете си списък с въпроси, на които трябва да отговорите. Това е главно с цел проучване.

Писателите се различават и по подхода си към проучванията. Някои вярват, че предварително направените проучвания разкриват зони за конфликт, за които никога няма как сам да се сетиш. Други предпочитат първо да си пишат историята и, когато изскочат въпроси, които се нуждаят от проучване, ги запазват за по-късен етап.

И двата варианта си имат своите плюсове. Ако обичате да се ровите в информация, при всички случаи започнете от там. Но не задълбавайте толкова много, че да не стигнете до писането. Ако искате да импровизирате, сложете знак/символ в текста на мястото, където ще се нуждаете от проучване и продължете да пишете. Просто направете предположение какво трябва да има там и продължете напред.

Когато се съмнявате, обмислете го и го направете да изглежда истинско.

Все пак творите художествена измислица. Вие сте си лъжец по призвание.

Ако това е факт, който трябва непременно да пресъздадете вярно, продължете да пишете и се върнете по-късно на това място.

Когато имате шанс да разпитате експерт в някоя област, отидете отвъд стандартните въпроси. Питайте неща като:

• Кое прави работата ви трудна?
• Какви затруднения срещате ежедневно?
• Разкажете ми да “трудния” си опит?
• Какъв тип хора затрудняват работата ви?

Търсете точките на търкане в една професия, не само задълженията. Търканията са местата, където ще откриете храна за един конфликт.

СЪНИЩА

Със сънищата в прозата често се злоупотребява.

Един от начините да се злоупотреби с тях е, когато се използват в началото на роман. Писателят си мисли: Уау, мога да напиша това наистина увлекателно начало, да го напълня от началото с всякакъв вид рискови конфликти! Читателите ще са погълнати от текста, а аз после ще им изскоча с това – това е само сън! – но по това време те вече ще са влезли в капана. Човече, каква страхотна идея!

Не. Не е.

Това е измама, мошеничество.

Не започвайте със сън. (Да, знам, че можете да ми посочите автор, който го е правил и е продал не-знам-си-колко бройки, но знаете ли? И вие можете да го направите! И знам, че Дафни дю Морие го е правила в “Ребека” (роман от 1938, който прави авторката много известна – “Снощи сънувах, че отново се връщам в Мандърлей…” е първото изречение – бел. прев.), но това е разказ от първо лице и тя ни казва, че това е било сън и ни го предава в минало време, така че да я оставим Дафни на мира, а?)

Внимавайте и с повтарящите се предупредителни сънища. Това е, когато героят има мистериозен сън, който се повтаря често и е от огромна важност за героя, който не може да го разбере, но се страхува от него. Щом сънят се повтаря, ние знаем, че в някой момент ще стане ясен.

Изглежда като начин, който да задържи вниманието на читателя, но е малко като писателят (вие) да напише: Тя не се досещаше, че опасността я дебне малко по-нататък. Да, може и да върши временна работа, но дали читателят ще ви уважава на сутринта? Една причина да не го направи е, че подобен род сънища са толкова често използвани в трилърите и спекулативната фантастика (термин, обхващащ няколко жанра от литературата – научна фантастика, фентъзи, хорър, за духове, свръхестествени явления, супер герои, апокалиптична и постапокалиптична фантастика и т.н. – бел. прев.). Няма да ви казвам, че никога не трябва да го използвате, но помислете добре преди това.

Почти толкова употребяван е и методът past psychological mask (маска или защитно поведение, към което прибягваме, когато се сблъскаме с нещо, напомнящо ни на емоционална травма от събитие в миналото – бел. прев.). Това е, когато герой има повтарящ се сън за травматично преживяване в миналото. Целият символизъм в известна степен е обяснен с линията на поведение на героя. Хичкок направи това много добре в “Делото Парадайн” през 1947 (филм на А. Хичкок по едноименния роман на Робърт Хъчинс – бел. прев.). Но започва да се изчерпва в “Марни” от 1964 (филм на А. Хичкок по романа на Уинстън Греъм – бел. прев.). Да, можете да направите същото, но на ваше място още веднъж бих се замислил за алтернативи.

Най-добрият начин да използвате съня е пестеливо (един сън за цял роман, като основно правило) и дори тогава – само за да се даде отражение на това, което героят емоционално преживява в момента. Това е начин да ни въведете в главата на героя и да ни покажете как точно му влияе конфликтът.

В съня си Сара видя фигура, която стоеше на разстояние зад нея и се приближаваше. Беше тъмно, така че не можеше да вижда лицето му, но тя някак знаеше кой е той.

Беше той и я искаше.

Тя се опита да избяга.

Тротоарът под краката й се превърна в горещ катран. Тя опитваше да се движи, но краката не я слушаха.

Опита се да извика, но от гърлото й не излезе и звук.

Тогава сградите, високата стъклена сграда, където работеха приятелите й, започна да се топи като лед. Водата се разля към краката й и стигна до коленете й, после до бедрата й.

Мъжът бе все още там, крачейки към нея из водата.

Сънищата могат да бъдат част от вашите инструменти, но трябва да са от онези специални приспособления, които не влизат в употреба често.

СЪПЪТСТВАЩА МИСТЕРИЯ

Съпътстващата мистерия е техника на съспенса. Това е въпросът, останал без отговор, който всеки си задава, и от чиито отговор всеки има интерес. Първото изречение в романа “Атлас изправи рамене” на Айн Ранд е: “Кой е Джон Галт?” Този въпрос преследва героите в книгата доста време (и наистина имам предвид доста време за книга с такъв обем). Кара ни да продължаваме да четем.

Всъщност, цели драми могат да бъдат изградени върху съпътстваща мистерия. Какво друго ни кара да гледаме “В очакване на Годо”? (пиеса от 1952, в 2 действия от нобелиста Самюъл Бекет. Липсата на непосредствено разбираемо послание първоначално предизвиквало бурни реакции на публиката. Впоследствие пиесата се утвърждава като една от знаковите творби на модерната драматургия – бел. прев.)

Можете ли да разработите мистерия в книгата си, която да кара читателя да се чуди и чете страница след страница? Не е толкова сложно, а се отплаща с увлекателност с високи дивиденти.

В “Ребека” съпътстващата мистерия е самата Ребека, мъртвата съпруга на Максим де Уинтър , за когото се е омъжила дамата, неименуван разказвач от първо лице в книгата. Кое е това, с което Ребека държи този мъж? Кое е онова, с което държи деспотичната Мисис Денвърс? Била ли е толкова перфектна, че Максим никога да не е в състояние да обича истински друга? (“Ребека” – роман от Дафни дю Морие, 1938. Сюжетът е изложен посредством разказ за собствения живот на неименувана жена, живееща със съпруга си в чужбина. Работейки като компаньонка на богата американка, почиваща на Френската ривиера, тя започва връзка със заможния англичанин Максимилиян (Максим) де Уинтър. След двуседмично ухажване тя се съгласява да се омъжи за него и след женитбата отива с него в красивото му имение Мандърлей. Пристигайки в имението, тя разбира колко трудно ще й бъде да преодолее спомена за първата съпруга на Максимилиян, Ребека. Разбира, че Ребека се е удавила при инцидент с лодка в морето недалеч от имението, но споменът за нея продължава да има силно въздействие върху имението, неговите обитатели и посетители, особено върху деспотичната икономка, г-жа Денвърс – бел. прев.) Новата съпруга води своите битки през съмнения, очаквания и грешките на младостта, докато накрая мистерията се разбулва по най-шокиращия начин. Но до този момент, мистерията държи в ръцете си разказвача, а по този начин – и читателите.

Опитайте да разработите някаква тайна във вашата история с крайна цел да повдига конфликт в нея. Тайната може да е нещо, свързано с живота на главния герой или с живота на друг от героите. Но тайната трябва да се заяви по-съвременно – недоизказано, но много силно.

ЧОВЕК С ОРЪЖИЕ

Това е идея на Реймънд Чандлър. Ако пишете, пишете и зациклите, просто вкарайте човек с оръжие.

Оправдайте присъствието му по-нататък.

Страхотен трик. (Да, няма проблем да наричате тези неща “триковете на занаята”.) Създава мигновен конфликт и придава пикантност на историята ви.

Разбира се, може и да не е оръжие в буквален смисъл. Може да бъде всичко:

• Неочакван гост
• Някой от миналото
• Притеснително телефонно обаждане
• Инцидент
• Ченге
• Монахиня
• Мошеник
• Новина
• Смърт
• Внезапен шок (“Уволнен си!” или “Ще се омъжиш ли за мен?”)

И т.н. От вас зависи, както винаги.

Пробвайте варианти. Вижте какво ще стане.

Нека обяснението идва по-късно.

Просто не спирайте да мислите “Проблем, проблем, проблем. Направи го по-лошо. Увеличи жегата”.

Това е конфликтът. Вашият най-добър приятел като писател.

 

Джеймс Скот Бел е носител на наградата International Thriller Writers Award, наградата Christie Award и е номер 1 по продажби на трилъри в Amazon. Той е изключително популярен лектор по творческо писане и автор на 5 книги за писането. Всичко за Джеймс можете да откриете на http://www.jamesscottbell.com и на Facebook страницата му https://www.facebook.com/jamesscottbell/.