„Сбогом и на теб, празна къщо!“

Из романа „18% сиво“ на Захари Карабашлиев, издателство Сиела.

„След няколко мили е изходът за вкъщи. Това, което искам да правя сега повече от всичко, е да спя, да спя, да спя, да се наспя. Отварям прозорецd, за да влезе свеж въздух и да издържа последните минути буден. Утринната хладина блъсва лицето ми. Заедно с нея и непоносимата мисъл, че съм се запътил към една празна къща.

Кого заблуждавам? Какво ще правя у дома без нея? Ще спя? Вече опитах да го направя преди няколко часа и ето докъде се докарах. Никакво спане повече! Трябва да се решава какво да се прави с живота.

В чувала отзад има поне едно трийсет кила марихуана. Нямам и най-малката идея колко джойнта са това, а подозирам, че ако се хвана да изчислявам сега, ще ми се завие свят и ще повърна в колата. Маргаритата ме обърка, зная аз. Един джойнт е около пет долара. Десет джойнта са около петдесет долара. Сто джойнта са петстотин. В един паунд трева има… – ето, повдигна ми се, да се шибам в пияната глава! Оп-паааа… вече съм в сервизната лента и забавяйки скоростта, повръщам през прозореца. Повръщам дълго и мъчително и в движение. Спирам и излизам от колата, подпирам се на мантинелата. И пак повръщам от мисълта, че току-що съм повръщал. Болезнени кисело-горчиви спазми сгърчват стомаха ми.

Каква нощ, господи! Каква нощ!

Отново в автомобила. Ето, наближавам изхода за вкъщи. Ето и познатата до болка табела, по-натам – познатият светофар. Какво правя? Какво правя, какво правя, какво правя…

Подминавам познатата до болка табела, натискам по-силно педала на газта.

Сбогом, позната табело!

Сбогом, познат светофар!

Сбогом, палми и широколистни дървета!

Сбогом, заспал квартал!

Сбогом и на теб, празна къщо!“

 

Из романа „18% сиво“ на Захари Карабашлиев, издателство Сиела.

Още откъси от романа:

“Нещо различно от фотограф или писател…”

“Като двама непознати…”

“Морето се обръща”

“Какво, ако ние живеем животите си отзад напред?”

Зак е трийсет и няколко годишен бивш фотограф, сега служител в калифорнийска фармацевтична компания. Дни след като любовта на живота му го е напуснала, той минава границата с Мексико, за да удави тъгата си в алкохол, но в края на една луда нощ в Тихуана попада на кървава сцена, намесва се, за да спаси чужд живот, и по чудо се отървава жив и със задигнат от нападателите му ван.

Каква е изненадата му, когато открива, че в чуждия автомобил има чувал с прясна марихуана!

С тревата в багажника и купен на старо филмов „Никон“ Зак поема към източния бряг. Това пътешествие – колкото напред в пространството, толкова и назад във времето – преплита две паралелни реалности: настоящата самотна, вълнуваща и на моменти доста опасна екскурзия и времето от първата среща със Стела, студентските години в България през 90-те, адаптацията по-късно в Америка. Докато достигне крайната цел на пътуването си – Ню Йорк, където го очакват и най-големите изпитания, каккто и истината за отсъствието на Стела.

Захари Карабашлиев пише проза и драматургия. Романът „18% сиво“ е преиздаван в България 25 пъти и е превеждан в САЩ, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и др. Носител е на наградите „Роман на годината“, „Хеликон“, „Аскеер“ и др. Негови разкази и пиеси са публикувани в книгите „Кратка история на самолета“, „Симетрия“, „Откат“ и други сборници и списания, превеждани на много езици. Вторият му роман е „Хавра“.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: