За имената на героите

Йордан Йовков: “Аз винаги търся дълго имената на моите герои и ги търся винаги с ясно и определено чувство дали едно име приляга или не. Не ти ли се е случвало понякога да четеш разказ от някой наш писател и да бъдеш през всичкото време дразнен от имената, които дава на героите? Имената стоят сами за себе си, измислени, не могат да се свържат с лицата, които ги носят, и повече наумяват за вкуса и превзетостите на автора, отколкото да говорят за героите. Струва ми се, че понякога едно несполучливо, измислено име проваля цялата работа. Аз имам навика, кога чета вестник, да следя особено за имената в хрониката, произшествията и некролозите и разните видове обявления. Има чудесни имена – често уж не твърде обикновени и все пак сполучливи, “спокойни”. Понякога изведнъж с едно име се свърже една определена физиономия, определен характер, дори някое име напира да ти внуши цяла история.”