Марк Леви: Животът има повече въображение от мен
Помня първата книга на Марк Леви, която ми попадна преди 6 години. “Къде си?” – едва 230 страници, но толкова разтърсваща, че и до днес си спомням чувството на празнота, което ме обзе, когато я прочетох. Превърна се в емблема на създателя си – с толкова хора съм говорила за нея и за Марк, на толкова приятели и близки съм я заемала, че когато споменавам за поредната му нова книга, всички ме питат “Кой, авторът на ‘Къде си?’ ли?” Помня и втория роман, до който се докоснах – бях впечатлена от резюмето на корицата: “Стивън Спилбърг готви филмова реализация по романа”. Не се и съмнявах. Първият издаден роман на Марк Леви, “Ами ако това беше истина…”, прочетох също на един дъх. Един невероятно дълбок, забързан и изпълнен с такъв свеж хумор роман, който не случайно е преведен вече на 49 езика. И филма на Спилбърг си спомням. Не лошо филмче, но така осакатило идеята в сравнение с романа, че и емоционалната си кореспонденция с Марк на следващия ден си спомням и до днес. Открих сайта му в интернет, писах му за впечатленията си – възторга ми от книгата, разочарованието си от филма. Веднага ми отговори, бях впечатлена от това какъв възпитан, земен и топъл човек е…
Да се категоризира накратко творчеството на Марк Леви ще е доста трудно. Като се започне от това, че от 2000 г насам всяка година излиза с нова история за коренно различни персонажи – невероятни образи с всевъзможни професии, в които се влюбваш и които не желаеш да забравяш след финала. Истории за любов, благородство, ново начало, приключения, социална отговорност. Истории с много житейска философия, ирония, хумор. Майсторска структура, завладяващи сюжети, чист диалог. Трилъри, драми, романтика, фантастични истории – за Марк Леви няма недостъпен жанр и той твори еднакво виртуозно във всичките… Затова, когато преди няколко седмици прочетох последния преведен на български роман от него, реших, че е крайно време да поканим Марк Леви в bgstoryteller. Най-четеният в света съвременен френски автор отдели от скъпоценното си време, за да сподели частица от творческия си опит с начинаещите български писатели.
Марк Леви: “Писането изисква голяма дисциплина и страст.”
Интервю на Валентина Мизийска
Първият ти роман “Ами ако това беше истина…” е екранизиран. Но филмът е някак различен… (романът е дълбок, емоционален, философски, а филмът е толкова лековат, на границата с комедията). Какво е да видиш творбата си почти съсипана? Какво е чувството да си недоразбран?
Аз не съм участвал в адаптацията на романа, нито в сценария, нито в избора на актьори. Беше първият ми роман и правата за адаптация бяха купени от Стивън Спилбълг за Dreamworks. Срещата ми със Стивън Спилбърг ще остане незабравим спомен за мен. Относно самия филм бих казал следното: режисьорът също е автор, не вярвам, че някой режисьор би искал да филмира книгата дума по дума. Добавете към това, че една книга разказва историята в продължение на много часове, а филмът е ограничен до 90 минути. И така филмът бе направен във формат семейна комедия, за американската публика, и стана много популярен в Щатите. Да, много е различен от книгата, не улови чувствителността на героя и пропусна голяма част от идеята зад самата история, но когато го изгледаш на големия екран, веднага след логото на Dreamworks, със заглавието на първата си книга – ако тогава не си щастлив, вероятно никога няма да бъдеш. А и кой знае, някой ден може друг режисьор да поиска да адаптира тази книга и да направи напълно различен филм.
Като се върнеш назад в спомените за вдъхновението си в началото и после финалната творба, коя от историите ти те е изненадвала най-много?
Не мисля, че имам любима история, те са толкова различни. С всяка от книгите съзнателно съм се старал да не се ограничавам в един жанр и никога да не разказвам една и съща история два пъти. Наистина обичам да започвам всяка нова книга с напълно ново начало, веднъж пишейки комедия, друг път трилър или сага, или приключенски роман. Това е магията да си писател, да пътуваш между различните континенти на думите. Всяка нова книга за мен е възможност да изследвам нови хоризонти – и все още има много земи, които чакат мен, за да бъдат открити… всеки роман е възможност да организирам случайна среща на нови герои, които до края да станат приятели.
Историите ти са с фокус върху различна идея, но героите ти са така добре развити и влизат под кожата на читателя. Имаш ли си формула за това?
Нямам формула, просто прекарвам доста време с тях, научавам неща за живота им, шпионирам ги, изслушвам ги, докато се превърнат в приятели.
Твоите истории са много сложни; с много обрати, с доста напрежение. Разполагаш ли с пълната стратегия в началото на процеса на писане или просто пишеш и чакаш да видиш къде ще те отведе историята?
Идеите се раждат от ежедневния живот, а животът има повече въображение от мен. Обичам да гледам и слушам, да наблюдавам света около мен. И най-малкото нещо може да даде искра, която да прерасне в идея. Но идеята все още не е история и може никога да не стане такава. Оставям героите около себе си в продължение на дълго време, докато характерите им се развият и сюжетът приеме ясна форма. Когато съм завършил проучването си, когато мога да отговоря на въпроса “Какво наистина се опитва да каже тази история?”, тогава наистина съм готов да се впусна в приключението.
По една книга на година. Какъв процес на писане се крие зад това? Колко месеца ти отнема проучването/писането/редактирането? По колко време пишеш на ден?
Много, много дълго. Писането изисква голяма дисциплина и страст. Когато пиша, пиша по 15 часа на ден, седем дни в седмицата и за около 4 месеца. То е като гмуркане в дълбокото. Нищо друго не съществува. Живееш във въображаем свят, където почти всичко е възможно.
Редактирането ми отнема още един месец, а проучването може да отнеме много години, 10 години например проучвах, преди да напиша “Децата на свободата”. Разбира се, комедията изисква по-малко проучване, докато някои други книги като “Друга представа за щастието” или “Втори шанс” се нуждаеха от повече.
Как правиш проучванията си?
Винаги започвам с проучването. Всеки нов роман е нова възможност за мен да открия нов свят и нови герои. А някои от героите ми са много далеч от ежедневния ми живот… В “Първият ден” и “Първата нощ” избрах за главни герои астрофизик и археоложка. Шантаво, знам! Пресъздаването на живота им и характерите им не стана от само себе си. Направих дълбоко проучване, само за да разбера с какво се занимават, но беше вълнуващо и научих много.
Имаш ли екип за това?
Мисля, че да имаш екип е безсмислено. Първо на първо, обичам прекалено много този етап от процеса. Второ, на теб ти трябва да научиш тематиката на историята си, обстановката й и в крайна сметка откриваш много неща, които дори не си търсил. Та, ако трябва да караш някого да ти направи проучването, би изгубил голяма част от материала.
Как се справяш, когато писането ти блокира?
Разхождаш се, дишаш, опитваш се да разбереш, защо си блокирал, кое не работи в историята ти, оглеждаш се, слушаш тънкото гласче в главата си и после се връщаш обратно на бюрото.
Как разбираш кога трябва да спреш с редактирането и кога ръкописът ти е окончателен?
Никога, няма как да решиш, че книгата ти е завършена, никога не си абсолютно доволен от произведението си и никога не ти се иска да изоставиш героите си, но за това си имаш издател.
Кои са любимите ти автори?
Те са толкова много, за да изброя една малка част от тях, и стават все повече с всяка година. Мисля, че “Клетниците” и “Гроздовете на гнева” (роман от Джон Стейнбек, 1939 – бел. ред.) развиха социалната ми съвест и отвориха очите ми за това какъв искам да стана някой ден. “Малкият принц” разви въображението ми и го изпълни с мечти. И, бих казал, следващите близо 3000 книги, които ми помагаха на различни етапи от живота ми.
Върху какво работиш в момента?
Скоро във Франция излезе книгата ми “La Dernière des Stanfield”; друга от моите книги, “Elle et Lui” ще бъде издадена в Щатите в началото на септември под заглавието “PS from Paris” (на българския пазар романът е със заглавие “Тя и той” и е факт от февруари 2018 година – б.р.). Работя по един сценарий за филм и ще започна работа по нов роман по-късно през октомври.
Кой е най-добрият съвет, който си получавал някога?
Всеки, който чете книгата ти, ти прави невероятен подарък, така че, докато пишеш, бъди скромен.
А най-лошият?
Мисли за тези, които пишеш.
Какъв е съветът ти за младите български писатели, които четат bgstoryteller?
Обръщайте внимание на това, което пишете, а не на себе си, докато го пишете.
Няколко линка, на които можете да откриете всичко, актуално за Марк Леви:
