Връзки между елементите на разказа
Или защо трябва да залагаме финала на романа в началото?
Това е нещо, с което вероятно се борите. От къде да започнете. От самото начало на историята? Със сцена, някъде към финала? Или със силно събитие между двете?
Често четете наставления, че читателите – и което е по-важното, редакторите в издателствата – спират да четат (и не купуват/издават) романа, ако авторът не е успял да ги ангажира с първото си изречение. Доста песимистично, нали? Но вярно. Особено като се има предвид броя на бълваните ежемесечно нови заглавия и броя на ръкописите, които всяко издателство получава на месец (и свободното време на редакторите за четене на първите 40-50 страници от всеки новопристигнал ръкопис). Та, когато става въпрос за художествена литература, ударното начало си е от критично значение.
Разполагате с история, която вероятно ще поместите на 350 страници. Или вече сте готови с нея, но с настоящата редакция сериозно осмисляте структурата на романа и искате да заложите на сигурен читателски интерес. Велико първо изречение – добре. А после? Следващите няколко такива трябва да грабнат интереса, за да продължи читателя напред, докато прочете параграфа, а после да завърши страницата, а след това да не може да се спре да разгръща и разгръща…
Финалът на историята е твърде далеч от нейното начало. Когато започвате да пишете, може и да имате представа към какъв финал се стремите, но 300-400 страници са един дълъг път – между началото и края може да се случи толкова много. Да планирате финала от гледна точка на началото е като да погледнете архитектурния план на бъдещия си дом и да си се представите как пиете студен коктейл на горната веранда, излегнат върху шезлонг – размазващо блаженство, удовлетворение. Малко нелепо, но кой няма да си го помисли. В същото време, докато проектът се изпълнява, разправяте се с работници, уреждате доставянето на материали и се чудите защо всичко е изглеждало по-евтино и лесно в началото, е също толкова трудно да се обръщате назад към образа си на ухилен мечтател, разпънал чертежа в ръце. Това са фактите. Но и факт е, че единственият начин да постигнете силен финал е да не забравяте от къде сте тръгнали. Въпреки че писателите трябва да имат едно на ум за оставащия път пред тях, докато сладкодумно ни описват настоящата картина през страничните прозорци, успелите от тях винаги ще споделят, че има какво да се научи от доброто старо огледало за обратно виждане. Следене на пътя пред нас, докато не изпускаме от поглед онова, което оставяме зад гърба си. Залагане на отправната ни точка от началото.
Ще кажете “Но първата сцена има друга важна роля, тя трябва да ангажира читателя, не да залага финала” или “Смятам да доведа историята си до финала, а не да го сервирам в началото”. Е, да. Но не съвсем. Една удовлетворителна кулминация не може просто да дойде от никъде. Една майсторска структура не може да се появи в средата на произведението, без поставянето на основите й в първа стъпка от строежа. Едно изграждане на образ не може просто да се сътвори от нищото, ако в началото не очертаете заветната мечта или финалното състояние, до което ще достигне в края на произведението даден образ. И всичко трябва да бъда загатнато. Защото един истински елегантен роман дава уликите в самото начало, един силен финал винаги е свързан с началото. Може да не можете да го уловите от първи прочит, но категорично ще се сетите към финала, че нещо е трябвало да ви го подскаже. А при евентуален втори прочит вече ще знаете къде са ви присветвали с лампички, къде е трябвало да уловите знаците, които съдбата (авторът) е давала на героя си (и на вас, читателите)!
Началото и финалът са двете половини от едно цяло. В известен смисъл те са огледалните си образи. Началото представя идеята, финалът я реализира. Началото разпилява уликите, финалът ги подрежда в цялостна картина. Началото задава въпрос, финалът дава отговора му. Кулминацията и развръзката са отговорът и решението от началната дилема. Ако няма връзка между началото и края на историята, авторът се е провалил в пълния смисъл на думата.
Началото на вашата история: Задаване на точния въпрос.
Какъв е въпросът, който трябва да бъде зададен във вашето Начало? В различни семинари и книги за писането често става въпрос за ангажирането на читателите с въпрос. Забележете, че този въпрос може да е различен от онзи, който само ще грабне интереса, колкото да предизвика любопитство, и на който може да бъде отговорено по-късно в същата сцена или малко по-нататък. Това е въпросът, който ще получи отговор във финала – въпросът на вашата история. Това е въпросът, който ще зарежда сюжета през цялото време: ще открие ли героинята истинската любов, ще бъде ли отмъстено на Лошия, ще има ли справедливост. Той може да бъде и много по-конкретен: ще сложи ли Маги край на саморазрушението си с наркотиците и алкохола, преди да изгуби Борис завинаги? Ще се научи ли наемникът Мартин да се бие за една по-достойна кауза, вместо за пари и власт? Ще бъде ли разбита мафията от рискованата работа на агента под прикритие? Ще разбере ли Ани, че онова, което я наранява ежедневно, не е любов, и ще потърси ли нов смисъл в живота си? Въпросът трябва да бъде зададен в началото на историята, за да може финалът й да резонира с него.
Разбира се, много успешни книги и истории имат двусмислен финал – имайте предвид, че това е доста рисковано, и въпреки че е възможно да има въпроси, на които не е отговорено, историята все пак следва някакъв предварително начертан път, достигащ ситуация, която е свързана по някакъв начин с началото.
Кратко и ясно: Задаването на точния въпрос в началото ще ви позволи да му отговорите лесно в края.
Финалът на вашата история: Отговор на точния въпрос.
Веднъж след като сте задали големия въпрос в началото на историята си, вие трябва да преследвате сериозния му отговор на финала. Намирането на този отговор в края е единственият начин да създадете цялост, приемственост на романа, резонанс.
Ако историята ви за наркоманката Маги завърши с наемането й на работа, оправянето на отношенията със сестра й или със срещата на нов мъж, но не отговорите на въпроса изгубва ли най-важния човек в живота си, преди да се е свършило с нея, това не е достатъчно. Ако историята ви за ФБР агента, който работи за Мафията под прикритие, приключи с отговор на въпроса за брака на агента, операцията на дъщеря му или новооткрития му талант да рисува, това е провал. Тези отговори може да затварят предварително отворени скоби в под-теми от сюжета, но те в крайна сметка нямат никакво значение и нямат никакво отношение към историята, ако не бъде отговорено и на основния въпрос.
Кога да отговорите на основния въпрос също е много важно. Имайте предвид, че в момента, в който отговорите на Въпроса, вашата история просто приключва. Ако го направите прекалено рано, тогава онова, което е останало от сюжета – донареждането на историята, промяната на героя, – всичко започва да умира от бавна, мъчителна и доста скучна смърт. Хващането на убиеца слага край на интереса на читателя, независимо, че после сте подготвили разни други сцени с разкриване на други негови провинения, на други похитени жертви, с повишаването на следователя, намирането на решение за друг случай, решаването на проблема с дъщеря му, която е в пубертета и постоянно изчезва за по 2 дни от къщи… Ако пък отговорите прекалено късно на въпроса, това може да бъде отегчително.
Други връзки от типа “Начало-Край”.
Свържете началото на историята с нейния край. Напишете финал, който ще пасва на началото. И напишете начало, което ще води към финала, който искате да илюстрирате. Ако историята ви се окаже различна от онази, която сте възнамерявали да напишете в страница първа, ако началото сочи в една посока, но историята следва свой собствен път, трябва да се върнете в началото и да я преработите , така че нещата да паснат. Това, естествено – само при условие, че харесвате посоката, в която са поели нещата. Ако обаче предпочитате онова, което сте започнали, винаги можете да промените средата и крайните сцени, за да паснат на обещанието, което сте дали в началото. Който и път да изберете, направете връзката между Начало и Финал здрава, неизбежна, пълна. Как да стане това? С помощта на различни допълнителни връзки в историята, като използвате основни нейни елементи.
Главният герой
Обстановката предразполага. Диалогът се излива в отговор на действието. Реакциите идват като негово последствие. Елементите на историята са свързани с онова, което ги е предизвикало, и това, което идва после. Силният сюжет винаги върви ръка за ръка с добре разработени образи, а вашият главен герой ще бъде свързан с редица елементи на историята. Неговите действия ще бъдат първичните движещи сили на сюжета. Репликите му ще засилват конфликта, ще придават цвят и аромат на историята. Реакциите му ще отразяват този конфликт и ще водят към придвижването на историята напред. Въобще героите, и особено Главният, оказват влияние върху всички елементи на историята, а елементите оказват влияние върху него.
Нещо изключително важно: Събитията в историята не бива да се отклоняват твърде много от главния герой – ако нещо се случва, главното действащо лице или трябва да го е предизвикало, или да излезе със становище по него (реакция). Неговите думи, мисли и емоции трябва да са обвързани с елементите на историята и чуждите (на другите герои) думи, мисли и емоции. Той може да не присъства във всяка сцена, но трябва да е винаги активен. Ако не е на мястото на събитието, трябва да е някъде, където ще върши нещо или ще се опитва да осъзнае друго. Случките може и да не изглеждат, че докосват главния ви герой, но ако нещо се случва с негов близък или се случва нещо, което му причинява дискомфорт, героят ви трябва да усети ефекта на това действие.
Всички удовлетворителни истории по същността си са разказ за промяната на героя. Тази промяна може да касае това, което той иска, и онова, от което се нуждае. Това, което героят иска е външната причина – пари, конкретен партньор в живота, работа, друго. Това, от което той се нуждае, е за негово лично удовлетворение и обикновено е някаква форма на съчувствие, милост, кураж. В кулминацията ви героят ще се изправи срещу трудно предизвикателство, където ще трябва да избира измежду това, което е искал през цялото време, и това да бъде онзи, който трябва – и като го стори, той ще разбере, че в действителност винаги е искал точно това (второто).
За да направите тази кулминация въздействаща, първата сцена трябва да загатва всичко това. Това означава, че ще трябва да ни запознаете с главния герой и да въведете в картината какво иска и от какво се нуждае той. После трябва да има някакво предизвикателство – това може да бъде или не подбуждащата случка/събитие (или призив да действа), където да се вземе грешното решение (напълно мотивирано от това, което иска), обикновено егоистично, което води до каскада от неуспехи и предизвикателства, които се разглеждат в останалата част от книгата, докато накрая, на финала героят сам осъзнае какъв курс трябва да следва през останалия си живот. Точка.
Лошият
Не е нужно да повтаряме всичко казано за главния герой, нали? Неговият противник, независимо дали е Злодей или просто някой, който му пречи, също трябва да бъде обвързан с много от елементите на историята. Онова, с което той оказва влияние на другите, и действията на другите, които го застигат. Той може и да няма реакция за всеки елемент от историята, но не бива да остава неповлиян от всички тях.
Други герои
В художествената проза всички въведени герои трябва да изпълняват някаква роля, в противен случай защо бихме ги включили? Но не всеки от героите заема еднакво голяма площ върху страниците на книгата. Не всеки има ролята да предизвика главния герой за нещо, така както може да го направи неговият противник. Не всеки му предлага помощта си, така както ще направи неговият най-близък приятел. Не всеки застава на пътя на основните събития, причинява забавяния, съмнения.
Но всички герои правят нещо. Дори второстепенните – минувачи на улицата, продавач в магазина, колега в офиса – добавят цвят, дълбочина и реалност на сцените. Придават достоверност да обстановката. Свържете героите с обстановката им и дайте на читателя усещането за истинско място. Дайте им реквизит в ръцете, така че да изглеждат естествени и триизмерни. Обвържете героите си чрез любовта или омразата им към друг герой, чрез близостта им с герои и събития. Сближете ги чрез мотивациите и целта им, предисторията им, способностите им, техните тайни.
Как можем да използваме обстановката, емоциите, диалога, реакциите на героите и други елементи на историята, за да направим други силни връзки в романа, вижте тук:
