Как да „вдигнете залога“ за вашия главен герой?

Питали ли сте се някога колко трябва да стъжните живота на вашите герои? Колко трудно трябва да е положението им в началото и в края на романа? Колко пъти е допустимо да ги предизвиквате? Колко могат да загубят те заради вас?

Ако се чудите има ли точен отговор на горните въпроси, подгответе се, че няма да ви се хареса: Не бива да се колебаете да правите нещата трудни за героите си. Винаги трябва да измисляте няколко различни проблема, нерядко да избирате от тях, но също така и да се осмелявате да хвърляте героите си в многобройните дилеми изведнъж.

Не смятате ли, че са прекалено малко или много идентични проблемите на образите в истории от жанра, в който пишете? Е, значи ще се съгласите, че вашият сюжет трябва да бъде по-различен от останалите. Сериозните проблеми и големи цели ще бъдат определящи за придвижването на историята ви напред, затова ще искате да ги направите добре. Ето как:

Определете мотивацията на героя. Хората – и героите, разбира се – имат склонността да се движат в посока към напрежението и далеч от болката, така че обмислете: Стремят ли се вашите главни герои към затруднение или бягат от болка? Или и двете? Какво ще ги удовлетвори в края на историята? Какво ги мотивира да продължават напред?

Не давайте просто някакъв обикновен отговор от сорта „Марко иска да спаси селото от лошите и да отмъсти за приятеля си“, „Мария иска мъжът й да я заобича отново“, „Крис Тофър търси златното съкровище“. Отидете по-дълбоко от това. Запитайте се: „Защо той иска това?“ Вашият отговор трябва да е свързан с основните характеристики на героя, неговите недостатъци и цели. Например, героят ви навярно има нужда да се чувства необходим. Марко има нужда да спаси селото, за да докаже значимостта си и да изпита удовлетворение и сила от отмъщението. Мария има нужда да бъде ценена, да бъде избрана и спечелена от своя мъж или от друг човек в живота й. Крис Тофър има нужда от пари, за да откупи свободата на Мела Ни, защото я обича и иска да прекара остатъка от живота си с нея, обичан от нея.

Ако сте се постарали да отговорите по подобен начин на въпроса, вече разполагате с едно по-дълбоко ниво на работа. Героят бяга от болката на неудовлетворението и се стреми към удоволствието от това да бъде нужен и силен, както и към удоволствието от това да спечели респект. Това не ви ли дава малко повече поле за писане?

Търси ли героят удовлетворение от това да върши нещата правилно? А ако се запитате „Защо“? Защото бащата на героя го е учил да прави винаги нещата както трябва? Тогава той иска да накара родителя му да се гордее с него. Защото героят иска да компенсира нещо лошо, което е извършил много отдавна? Тогава той търси прошка, за да загърби болката. Защото героят иска да повярва, че доброто винаги побеждава? Тогава той има нужда от удовлетворение за въдворения ред, така че да избегне болката от несигурността и случайността.

Открийте по-дълбокия смисъл. Отидете отвъд обосновката на класическата приказка, в която някакво момче ще служи на дракон, за да спечели ръката на принцеса. Помислете си защо изобщо му пука? Тази принцеса обикновено е някоя, която отказва да приеме всеки мъж, но е принудена да се омъжи за слугата на дракона. Тя се смята за недостижима. Но ако той се добере до нея, той ще спечели много повече неща освен ръката й – това не означава ли самоуважение, почит, пари, власт? Вие решавате. Това са все награди, към които героят може да се стреми и всяка от тях предполага различна причина за желанието да го достигне.

Включете „катерачи“. Кръстен на героите от типа на Тарзан или супер героите през 30-те, когато главният герой е бил оставян буквално да виси от някоя скала в края на епизода, с цел осигуряване на интерес за продължението, терминът „катерач“ може наистина да подсили всяка „провиснала“ история и е страхотен, когато изведнъж се окажете без очевидна следваща стъпка. Как ще задържите читателя заинтересован? Как ще го накарате да продължи да ви чете, вместо да гушне меката възглавница в 12 през нощта? Нещата могат да изглеждат толкова обезсърчаващо.

Отговорът е: с инициирането на събитие и отлагането на развръзката. Подредете събитията така, че читателят наистина да не е много сигурен дали нещата ще се оправят. Той трябва да остане в напрежение, с въпрос в главата „какво ще се случи след това!?“.

Някои класически „катерачи“ са: тиктакащ часовник (когато героят трябва да направи нещо за определено време и ние не знаем дали това е възможно да бъда постигнато); героят е на ръба да вземе прибързано важно решение (той може все още да не разполага с пълната информация и ние се надяваме той да изчака, макар и да не ни се струва никак вероятно той да го направи); прекъсване заради друг герой или събитие, които временно го вадят от играта (героинята тъкмо е на път да завари съпруга си в спалнята с друга, когато съседът я спира да си поговори на стълбите с нея и ние не знаем дали тя ще научи истината; звънящи телефони или пищящи чайници обикновено попадат в тази категория и е добре да бъдат избягвани); неочакван проблем, точно когато развръзката идва откъм хоризонта (героят и героинята сякаш ще се съберат, което би означавало „край“ на романа, когато изведнъж от нищото безброй проблеми ги сполетяват и ние се чудим дали нещата някога ще се оправят).

Целта е да оставим читателя да се чуди какво може да се случи след това, така че да не може да остави книгата. Въпреки това, внимавайте да не изглежда като съшито с бели конци. Решението трябва да е естествено и да се връзва със сюжета, в противен случай читателят ще се разочарова от вас и ще се почувства манипулиран. Запомнете, че вие създавате очакване и това очакване по някое време трябва да бъде увенчано с успех.

Та, кога и как се връщате отново на „катерача“? Това е друг избор, който трябва да направите сами. Бъдете сигурни, не искате да чакате прекалено дълго – в противен случай ще изглежда, че целият сюжет е стигнал до скърцащо спиране. Ако пък се върнете към него прекалено бързо, ще изгубите възможността да задържите читателя в капана си. Ето за това писането се смята за форма на изкуство! Вие трябва да усещате историята, да чувствате ритъма, да разбирате жанра и да вземате тези деликатни решения.

Засилете основния проблем. Да започнете историята със завладяващ казус е само първата стъпка. С разгръщането на историята обаче, вие трябва да продължавате да вдигате летвата и да засилвате конфликта, а проблемът трябва да продължава да расте. Правите това чрез преплитане на достоверни и нюансирани препятствия, усложнения и ситуации. Препятствията възникват, когато героят опитва да направи нещо, което не се получава. Действието спира за известно време и читателят се чуди „Какво ли ще направи героят? Усложненията са точки от действието/екшъна, които не се разрешават мигновено. Героят е зает с основната линия на сюжета и изведнъж някакъв нов елемент, герой или конфликт попада в бъркотията. Ситуациите просто използват едно от драматичните затруднения, за да придвижват историята напред и да добавят напрежение.

Извадете всякакви планове, схеми и работни бележки на сюжета и преценете курса на историята си. После задълбайте в кладенеца чрез добавяне на микс от трите различни типа конфликти, които току що описахме. Разгърнете се и вижте какво ще излезе.

Всеки автор обича героите си като родител, това се отнася дори за техните герои-злодеи! Друг път се идентифицира прекалено дълбоко с тях. Но това е същността, превръщаща конфликта в скука. Не попадайте в капана на дълбоката вина, че правите живота на героите по-труден. Да, вие не искате героинята ви да преживее ситуация, в която научава, че сина й е ударен от кола, просто не можете да се насилите да го напишете, но дълбоко в себе си знаете, че „мръсната работа“ трябва да бъде свършена. Историята го изисква. И тъй като вие сте Създателят на цялата история и на героите в нея – както и да го погледнете, длъжен сте да го напишете.

 

Прочетете още:

Методи за задълбочаване на образите

Характеристики на покоряващия образ

Изграждане на триизмерен образ

Advertisements

One thought on “Как да „вдигнете залога“ за вашия главен герой?

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: