Методи за задълбочаване на образите
Виждаме героите в съзнанието си, докато още скицираме идеята: Марион е изоставена от мъжа си и има две деца, за които от сега нататък трябва да поеме грижата сама.Единственото, което Дейвид изпитва, докато слуша дудненето на майка си, е как да я убие някой ден. Филип е влюбен в омъжена жена. Докато прави проучването за новата си статия за президента, Ема попада на история за много пари и много смърт… И така нататък. Хиляди са идеите, които ежедневно прекосяват съзнанието на пишещите хора по света. Стотици са онези, които виждат бъдеще на белия лист. Десетки – които стават наистина добри. Единици – съвършени. Причината? Героите, които се раждат от идеи за истории, често остават плоски, двуизмерни. Защото в началната фаза те повече изпълняват роля, отколкото действат като независими същества със свои нужди, страхове и привързаности “извън историята.”
Вълнуващите герои не са просто мравки-работници в организацията на сложния мравуняк, не са зъбни колела в машината на вашия сюжет. Те са живи същества, на които тази история се случва. Разказът започва с герои, развива се с изследване на техните нужди, тяхната съпротива, техните тайни и противоречия, проблемите, с които се сблъскват. Но каква част от този разказ единствено криволичи без цел, създавайки просто “едно начало, една среда и един финал”?
“Много често в модерната литература и особено в жанра художествена проза, романът започва с идеята за историята и се налага героите да бъдат уплътнени, за да не се превърнат в шаблонни играчи от една драма” – казва Дейвид Корбет, автор на разкази, поезия, 4 криминални романа и учебник по творческо писане за изграждане на образи The Art of Character. – “Например, може и да се чудим колко толкова уникално запомнящи се отегчени от живота детективи могат да съществуват, и все пак всяка година поне още един се качва на вълната на славата в криминалните романи и попада с гръм и трясък на рафтовете в книжарницата. Нужни са умения и интуиция, за да вдъхнеш живот на обикновения герой, нещо често пропускано от онези, които подценяват жанра на художествената проза или пък го смятат за долнопробен.“
Та как да “изпълним” нашите герои, когато те се раждат от нуждите на нашата история, или когато страдат от липса на специфичност, уникалност или сила, необходими за да ангажират вниманието на читателя (или дори писателя)? Най-доброто вдъхновение обикновено, казва Корбет, идва от нас – и от нашия опит с хората в живота ни.
Образи от истинския живот. Към края на живота си Джон Ъпдайк пише стихотворение със заглавие “Peggy Lutz, Fred Muth”, в което благодари на своите съученици и приятели от детството – “красавицата”, “хулигана”, “дебелака” и останалите – “за предоставянето на достатъчно типажи … всичко, от което се нуждае един автор.” Независимо дали го осъзнаваме или не, нашите умове и сърца са изпълнени до горе с всички онези герои, от които някога ще се нуждаем – въпреки че често за разнообразие ги разглобяваме и аранжираме отделните им части в други варианти.
“За да се доберете до потенциала си, започнете с отразяване на следните реални хора в своя живот” – съветва Дейвид Корбет, – “нахвърляйте имената им, заковете ги в съзнанието си, спомнете си малко подробности от живота им, техния външен вид, ефекта, който са имали върху вас, както и всичко друго, което мислите, че може да е от значение, ако вие трябва да ги опишете на някого, който още не ги познава:”
Включете в проучването си:
- Член на семейството, когото чувствате много близък
- Член на семейството, когото не харесвате или който ви отблъсква
- Най-близкия ви приятел от детството, с когото сте загубили контакт
- Най-близкия приятел от детството, с когото все още сте в контакт
- Случаен познат, с когото пътищата ви са се пресекли през изминалата седмица
- Човек, когото познавате лично и на когото се възхищавате
- Човек, когото познавате лично и от когото се страхувате
- Първата ви любов
- Най-голямата ви любов
- Любов, която си е отишла
- Любов, която бихте искали да си е отишла
- Най-големия враг от детството
- Най-големия враг от зрялата ви възраст
- Човек от детството, който най-много ви е дразнил
- Човек от настоящето, който ви дразни най-много
- Любимия ви съсед
- Най-омразния ви съсед
- Любимия ви колега
- Най-омразния ви колега
- Куриера или друг човек, с когото се срещате всеки ден по бизнес
- Възрастен човек, който ви е вдъхновил
- Дете, което ви очарова
- Някой, за когото знаете ужасна тайна
- Някой, към когото изпитвате физическо привличане
- Някой, който вярвате, че знае ужасна тайна за вас
- Човек , който е вярвал във вас
- Човек, който я вярвал, че сте едно нищо
- Човек, с когото никога не бихте разменили живота си
Списъкът може да продължава, разбира се; зависи от степента ви на изобретателност. Но съставянето на такъв списък предоставя по-широк кръг от варианти за герои от този, който сме си мислели, че притежаваме първоначално. Знаете ли, че понякога несъзнателно се клишираме, пишейки вариации на едни и същи герои отново и отново—надменният родител, обсебващата майка, обсебващия любовник, шефът-гадняр, русата кучка в офиса, непоносимия лицемер, съседката-клюкарка, пъпчивия тийнейджър, самотната леля. Използването на хора, които познаваме, за да ни вдъхновяват за нашите образи е толкова ценно, защото вече ги виждаме ясно и конкретно.
Емоционални катализатори. Разбира се, познаваме в голяма степен хората в живота си, но не знаем всичко за тях. Ето затова реалните персонажи предоставят отличен, но не и перфектен, източник за материал за литературните образи. Много млади писатели, често и уж опитни такива, не винаги успяват да проучат в дълбочина емоциите, с които разполагат в собствения си живот, за да ги пренесат към своите герои, за да разберат в дълбочина вътрешния им свят.
Ето списък с най-важните емоционални преживявания, които можем да изследваме:
МОМЕНТЪТ НА НАЙ-ГОЛЕМИЯ СТРАХ: Това може би е най-същественият емоционален катализатор, защото почти всички наши ограничения, провали, чувство на неудовлетвореност и разочарования – а по този начин и нашите тайни и уязвимост – могат да бъдат проследени обратно към някакъв фундаментален страх.
МОМЕНТЪТ НА НАЙ-ГОЛЯМА СМЕЛОСТ: Това може да бъде физическа смелост, духовна изолация или просто устояване в лицето на някакъв ужас.
МОМЕНТЪТ НА НАЙ-ДЪЛБОКА ТЪГА: Помислете за смърт, скръб, загуба.
МОМЕНТЪТ НА НАЙ-ГОЛЯМА РАДОСТ: Странно е колко мъгляви могат да бъдат спомените с моментите на радост – и каква загуба е това! В какъв етап от живота на вашия герой (или във вашия) се случи този велик момент? Какво се случи от тогава?
МОМЕНТЪТ НА НАЙ-ГОЛЕМИЯ ПРОВАЛ: Не го отбягвайте. Чували ли сте твърдението, че “нищо от онова, което се случва на един автор, не е напразно”? От гледната ви точка на писател този момент е златен. Както са и всички наши премеждия, мъки, неловки моменти и прецаквания. Заобичайте ги и ги използвайте за нещо хубаво, каквото най-вероятно ще се окаже следващото ви произведение!
МОМЕНТЪТ НА НАЙ-ДЪЛБОК СРАМ: Срамът е свързан с представата за собственото Аз и това е момент, в който тази представа е била сериозно подкопана по особено личен начин пред други хора.
МОМЕНТЪТ НА НАЙ-ДЪЛБОКА ВИНА: Това включва известно нарушаване на моралния кодекс. Може също и да ни засрамва, но вината непременно включва осъзнато вършене на нещо грешно.
МОМЕНТЪТ НА НАЙ-ИЗКУПИТЕЛНАТА ПРОШКА: Ако на вас ви е било простено заради сериозно прегрешение, навярно не сте го забравили. Означава, че ви е било позволено да възвърнете отново мястото си при някого, когото обичате.
Когато правите това упражнение, не попадайте в капана на опита, в който искате да се сетите за най-страхотните си моменти. Вместо това помислете за поне един момент на особено силно въздействие в някоя от категориите.
Дълбаенето в собствения ви живот няма да ви даде достъп до вътрешния свят на всичките ви герои (освен ако те не са част от автобиографичната ви история). Тези моменти по-скоро ще бъдат ваши крайъгълни камъни, точки на пресичане, с които да започнете да изследвате подобни моменти от живота на образите – необходимото, но не и достатъчно условие, за убедителния портрет. Уязвимо място или тайна, желание, противоречия ще бъдат “уцелени” в търсенето на емоционално преживяване, което да се окаже катализатор в придвижването на историята напред. Защото когато си представяте сцени в живота на героите, след като първо сте ги изследвали сами, вие печелите ключови прозрения за епизодите от техния вълнуващ живот и започвате да ги виждате по-ясно, да ги изграждате по-добре на страниците от романа.
А целта е да изградите толкова ясна интуиция за образа, че от един момент нататък той да започне да действа на своя воля. Когато това се случи, вие вече ще бъдете готови да започнете диалога, който ще формира историята ви. Просто запитайте героя си: Къде отиваш? Защо? Как ще стигнеш там? С кого? И в какъв ще се превърнеш, когато пътешествието ти приключи?
Още по темата за изграждане на образ:
Изграждане на триизмерен образ
Характеристики на покоряващия образ
