„Необвързан съм, ти също и това е един от онези разговори.“

„11 февруари

Едно рядко събитие: телефонно обаждане, не за Ани, а за мен. Непознат мъжки глас. „Здравей, Емили? Казвам се Сид Померанц. Приятел съм на Мерилин Бек. Необвързан съм, ти също си необвързана, и това е един от онези разговори.“

Прихнах. Сладко, казах си. Но отиграно, упражнявано. Тази вечер не говорех с аматьор. Бързо преминахме през увода. От колко време всеки е самотен, брой на децата, възрастта им – статистики. И въпросите ми бързо свършиха. Доколкото разбирах, нямаше какво повече да се направи, освен да се срещна с човека.

Сид, обаче, току що започваше. Играя ли тенис? Не, не бих казала. Карам ли ски? Не. Но в момент на заигравка добавих, че скоро съм имала страхотно снежно спускане по хълм върху нещо, което прилича на капак от кофа за боклук.

Сид не беше впечатлен. Това въобще не беше просто „някой от онези разговори“; беше си интервю. Мен ме сканираха за приемливост. И неслучайно се провалях. Бързо бе установено, че не ходех на зимни ваканции в Юта, не плавах с яхта на Бахамите, въобще не се стараех да разгръщам истинския си потенциал за забавления, докато той се претрепваше да си прекарва добре. Замислих се какво ли се чуди Сид през цялото време: Какво правя аз?

Бях жена, която се пързаляше по хълм върху капак от кофа за боклук. Дори си нямах тобоган или шейна. А Сид бе всичко друго, но не и нетърпелив. Навярно бе решил, че бих могла да се науча. Бих могла да се разгърна авантюристично, да развия конкурентно предимство. Уговорихме се да излезем в събота вечер.

И ето ме, отново в обръщение. Щях да изляза на среща.“

 

Организиран във вид на поредица от писма, които една жена пише, но така и не изпраща до бившия си съпруг, дебютният роман „To My Ex-Husband“ (1994) на журналистката от вестник Philadelphia Inquirer Сюзън Дъндън представлява един свеж поглед към проваления брак и прехода към нова връзка.

След 20-годишен брак съпругът на Емили иска да се разделят и тя остава в семейната къща с тийнейджърите Ани и Питър. Няма друга жена, те просто „искат различни неща“, но това не прави нещата по-леки за Емили. За нея всичко е не просто загуба на съпруг – в продължение на толкова години Ник е бил нейният най-добър приятел. Тя се чувства наранена, гневна и предадена, но тя също така помни мъжа, когото толкова е уважавала и обичала.

bgstoryteller има удоволствието да представи цитати от книгата, която не е издавана на български. Превод: Валентина Мизийска

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: