Отвъд отхвърлените ръкописи

или 9-те правила на Аника Рийси, които трябва да следвате.

 

Колко време вече обикаляте издателствата, оставяте или изпращате по имейл откъси от ръкописа си и се надявате, че ще се свържат с вас с молба да видят и остатъка от него? Но най-добрият вариант, до който сте достигали до тук, е бил да получите дълбоко-мотивиран отказ – в писмен или устен вид.

Замисляли ли сте се някога, че едно отхвърляне на ръкопис може да се окаже „жив късмет“ за вас? Открийте по-долу правилата на Аника Рийси за успешен ръкопис, проверете вашия и ги приложете. А после пак се пробвайте с издателствата.

Аника Рийси: Не искам да чета първия ви ръкопис, никога.

Съществен масов недостатък в практиката на БГ издателствата е, че отказът обикновено „става ясен“, той е негласен и се подразбира. Никой редактор не се свързва с вас – нито писмено, нито с покана за лична среща, – за да ви обясни защо ви е отхвърлил. Ако сте от писателите, предпочитащи да игнорират критиката, значи сте ОК с този вариант – навярно в един момент ще се обърнете към читава печатница, ще самофинансирате отпечатването на неголям тираж и ще разпространявате труда си лично. Но ако намерението ви е да се развивате, няма да рискувате – ще търсите възможност да ви покажат недостатъците, за да поработите в превръщането на всеки от посочените минуси в плюс.

Няма ясна граница за упоритостта, която трябва да приложите, за да се доберете до професионално мотивирания отказ след „мълчанието“ на издателствата. Агресивно е (не е за всеки), но е възможно с „нахалство“ да успеете да уредите среща с редактор и да се чуе мнението му. Но истината е, че ако на този стадий от завършеност на ръкописа ви редакторът е виждал дори „бледа светлина“ (дори в България!), той е щял поне да поиска да ви види, за да разбере как ви звучат забележките му, колко склонен сте да промените нещо, колко сте зает с други ангажименти, колко лесно би работил с вас и гледате ли в една посока на евентуален общ проект.

„Да понесете негативна критика може да бъде много тежко“ – казва Аника Рийси, американска писателка, дългогодишен редактор и авторка на детската поредица ‘Anna, Banana and the Friendship Split’, – „но често онези от тях, които отчаяно опитвате на изтласкате от ума си още от първия момент, накрая се оказват най-полезните. Запитайте се, ако трябва да коригирате проблемните места според човека, който не е съумял да види гения у вас, как бихте го направили? И най-вероятно ще откриете, че редакторът или критикът ви е бил истинският гений от началото.“

През 13-те години на работа като редактор в 3 големи издателства (Scholastic, Simon & Schuster и Harper Collins) Аника Рийси винаги е търсила в кандидатстващите ръкописи оригинален хумор, интелигентно писане, завладяващ разказ и герои, за които не може да спре да мисли, а огромно удовлетворение й носи изграждането на кариерата на дебютиращи автори. И ежегодно е отхвърляла стотици ръкописи!

„Повечето от отхвърлените ръкописи бяха добри, но в дадения момент аз просто не бях перфектният редактор за тях. Един редактор трябва да се влюби до уши в идеята за договор с вас – да поиска да прекара нощите и уикендите си с ръкописа ви, защото след обвързването си с вас, това ще бъде времето за работа по него – и ръкописът трябва да е нещо, което той ще може да пласира на пазара чрез това издателство, като отчита и останалите си проекти. И въпреки че едно отхвърляне боли, то е като излизането с гадже: вие не просто искате връзка с редактор, а търсите редактор, който ще е най-подходящ за вас и книгата ви. Това отнема време, иска се късмет и постоянство.“

Дали ще дойде скоро времето, когато българските издателства ще инвестират време в писане на своето „окуражително НЕ“, не можем да гадаем. Имаме правото да се надяваме, обаче, а междувременно да ставаме все по-добри, за да избегнем мотивирания отказ. Накратко, издателствата – всички издателства! – търсят произведения, които ще успеят да се продадат добре. Редакторите търсят нещо, на което още с първи прочит да повярват, че е с потенциала с малко или доста работа да го постигне. От друга страна, едва ли има сериозен автор, който „просто иска да се снима с корицата си“ – всеки иска да извади максималния потенциал от своята идея. Та, партньорството автор-редактор е вид договор за изпълнение, в който двама души имат най-огромния интерес да се сработят, да се потрудят здраво и да доведат продукта си до бляскав край.

Според Аника Рийси откриването на точния редактор си струва всеки миг от времето, защото няма история, която идва на бял свят в перфектен вид. Тя прави списък с 9 правила, които е добре да следвате с ръкописите си, за да осигурите в максимална степен интерес от издателство:

  1. Редактирайте, редактирайте, редактирайте! Не искам да чета първия ви ръкопис, никога. (Съвет: Романът ви не е готов за изпращане, докато не можете да го обясните в 1 изречение.)
  2. Започнете с конфликт и напрежение за да се повдигнат въпроси, да се възбуди любопитство и (както в музикалния дисонанс) да се създаде нужда от развръзка.
  3. Започнете с историята, която разказвате, а не с предисторията. Хвърлете директно читателя в конфликт и му позволете да опознае героите ви чрез техните действия. (Да, това е другият начин да се каже „показвай, а не разказвай“.)
  4. Дайте на читателя нещо, за което да се чуди, и усещане за това, накъде върви историята – какъв е залогът.
  5. Избягвайте прекаленото обясняване в началото. И не бъдете очевидни. Вярвайте на читателите си. Вярвайте на героите си. Вярвайте на писането си. Ако откриете места от историята си, които се нуждаят от включване на дълги обяснения, върнете се и напишете тези места по-добре, докато историята сама се обясни.
  6. Уверете се, че историята ви си има и сюжетна линия, и емоционална линия. Преплетете вътрешните конфликти с външните. Дайте на героите си морални дилеми и ги принуждавайте да се справят с последиците от решенията си.
  7. Четете диалозите си на глас. Когато редактирате, запитайте се: „Каква е целта на този диалог?“ (Точно както трябва да питате: „Каква е целта на това изречение? Каква е целта на тази сцена?“)
  8. Използвайте пестеливо прилагателни, наречия и посочване на автора на всяка реплика. (Виж „вярвай на читателите си“ по-горе.)
  9. Уверете се, че детайлите ви имат значение.

 

Всяка проблемна зона в ръкопис може да се превърне в шедьовър, ако опитвате да я оправите с отдаденост. По време на изслушване на коментарите от тестовата си аудитория (пишещи колеги в групи за взаимопомощ, роднини и доверени приятели) или – с късмет – от редактор в издателство, отворете се за всякакви мнения и предложения. Обосновани забележки или откази могат да се окажат истински подарък – за вас като автори и за произведенията ви. Успех!

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: