Драма срещу мелодрама
Изключително трудно е да се сложи ясно разграничение между понятията “драма” и “мелодрама”. За да се пошегуваме в началото, ще кажем, че отнесена към истинската драма, мелодрамата е като да сравните колбасите с истинското месо. Без да подценяваме сериозността на двете и за да им отдадем дължимото уважение обаче, ще поясним: драмата е доста широка категория в литературата, със сериозен характер и наличие на конфликт, докато мелодрамата е жанр на драмата, характерен с преувеличени емоции, стереотипни герои и не напълно реалистично действие. Нещо като драма “в повече”, понякога извираща от самата история, друг път – от преекспонирането й, и типична за сапунените сериали.
През вековете думата “драма” е променяла значението си. За древните гърци “драма” е означавало всякаква пиеса – трагедия или комедия. С времето “драматично” придобива и смисъла на изграждане на герои от актьори. Докато в днешни дни “драматичен” означава емоционален, но изпълнен с конфликт, а филм, наречен драма, е със сериозен и реалистичен стил.
“Мелодраматично” идва като термин от мелодрамите на късния 18 в (предимно във Франция) – разкъсващи сърцето, мокрещи кърпичките сълзливи пиеси, в които, пресъздавани от крайно емоционална актьорска игра, сюжетите докарват до ръба дълбоко травмирани образи. Повлияни от операта, където оркестърът акомпанира, докато актьорите говорят, те добавят музикален фон за засилване на вълнуващи, патетични и изпълнени с най-дълбоко страдание сцени. Драмата изобилства от романтична сантименталност и стига до агония.
Този жанр оказва силно влияние и върху художествената литература. Както в пиесите, така и в романите там има герои, сюжет (който може да бъде и доста постен), не много сложен диалог, основна криза, понякога междуличностен конфликт, понякога и физическа опасност за героите – и всички тези елементи са опънати до краен предел, емоциите са преувеличени или поне дотолкова, че да започнат да изглеждат глуповати, граничещи с фарс, и водещи до шаблонен хепи енд.
За да са интересни – за да са истории – романите трябва да притежават един важен компонент. Драмата показва качеството на събитието или серията от събития, предлагащи възбуда, напрежение и емоционално обвързване. Но колкото и добронамерена да е една драма за един писател, тя си има и тъмна страна и последното нещо, което един писател иска за творбата си, е тя да бъде окачествена като мелодраматична – защото това означава, че историята му е прекрачила границата на реалистичния конфликт и напрежението и е отишла в царството на сензационното и натруфеното. Проблемът е, че в желанието да задържат читателя, понякога писателите, без да се усещат, насилват нещата към мелодрама. И, да – дори най-добрите автори го правят.
Едно от най-ярките определения и разграничения между драма и мелодрама идва от Морган Гендъл, сценарист и телевизионен продуцент, известен най-вече със сценариите си на сериалите “Стар Трек” и “Закон и ред”, според който “когато героят направлява сюжета, това е драма, а когато сюжетът направлява героя, това е мелодрама“. Но как да поемем по правилния път и да избегнем грешния, как да определим кое води в романа ни, за да го коригираме, ако се “обърка”?
1. Драмата се разгръща. Мелодрамата е стихийна. Истинската драма има нужда от време. Когато читателят става свидетел на това как героят приближава кулминацията, той иска да знае, че вече е прочел достатъчно страници, които да са я изградили постепенно (при роман), или да е прочел достатъчно и качествена предистория, за да знае, че това е важно (при разказ). Читателят не обича да е просто потапян в събития, за които му се втълпява, че са важни и променящи живота на героя, след което да бъде ваден от тях, за да го запокитят в друго събитие, за което му се внушава същото.
Не е чудно, че това не работи. Струпването на твърде много удивителни събития обикновено ни сковават – и в живота, и в литературата. Обикновено дори едно такова прекалено разтърсващо събитие е способно да ни разбалансира. Какво да кажем за герой, който от космическия си кораб става свидетел на разбиването на планетата му от гигантски метеорит? Какво да кажем за герой, събуждащ се от кома и разбиращ, че цялото ми семейство – съпругата му и трите му деца, са загинали в катастрофата, от която само той е оцелял? Какво да кажем за герой, взет в робство? Подобни събития имат нужда от цялото внимание на авторите си – някой трябва да направлява тези образи, докато разиграят последствията, докато изследват какво се случва след това.
И това в никакъв случай не означава, че в една книга трябва да има само едно по-впечатляващо събитие, но трябва да се подчертае, че е много трудно да се създаде повече от едно усещане за драма в една книга, без да се разпределят съкрушителните ефекти върху повече от един герой. Героят, който трябва да се справи със загубата на цялото си семейство, не би могъл да изживее скръбта си в пълна сила, ако скоро след това му поднесете пожар и изгаряне до основи на двуетажната му къща. Онзи, който е взет в робство, няма да може да потъне в отчаянието си, ако скоро разбере, че цялото му племе е изгоряло в пламъци, а още по-малко, ако след това го изненадате с появата на дракони и го удостоите с честта да търси вълшебен жезъл като призван да върне мира по света. Героят, виждащ гибелта на земята през илюминатора на космическия си кораб, не би могъл да се разгърне в достоверна реакция, ако системата в кораба му започне да дава дефект, застрашаващ и собствения му живот, а часове по-късно въжето, придържащо го към кораба, се откачи, докато той е извън него. Най-вероятно втората/третата травма ще вземе превес по силата на актуалността си или всичко ще се стовари като една травма. А може би идеята на автора е героите да се самообявят за неудачници, да се отчаят до краен предел, за да започнат на чисто? Едва ли. Но да се настоява, че героите ще ги е грижа за смисъла на живота им или че ще се борят с амбиция с Лошото, е недостоверно.
Разпъван от събитие на събитие един герой има правото да остане шокиран, потресен, фиксиран в една случка, вместо в няколко, или просто да се пресити и да спре да преживява всяка следваща с нужната сериозност. Както и читателите, между другото. “О, да! Сега и ще катастрофира почти смъртоносно, ще остане инвалид, извънземните ще го пленят!” Абсолютно погрешно е да давате на читателите си чувството на важност на всяко едно събитие, само защото във въображението ви те са много и не сте могли да ги претеглите, за да решите кои си заслужават да останат. Те ще се размият в главите им, а ако отделите прекалено много реакциите на главния герой, ще изглежда, че манипулирате емоциите му заради сюжета си.
2. Драмата има оттенък. Мелодрамата няма нюанси. Рядко има нещо сложно в една мелодраматична сцена. Убиецът залага капан на ченгето, хваща го и го завързва в наводняващ се бункер, като преди това му разяснява защо е убивал до сега и защо ще продължава да го прави – като само монологът му надхвърля 4 страници. Ченгето трябва да се (и ще се!) спаси с хитрост, с ловкост или ще разчита на случайни обстоятелства като подкрепление от колегите си, например. Плоско, лесно за смилане и предвиждане на развоя. А където има предвидим сюжет, има герой, който няма никакъв контрол над събитията в него.
Създаването на усещане за драма не трябва нито да е лесно, нито да подсказва развоя. Най-добрите драматични сцени ще причинят сложни реакции и в самите читатели. Мелодраматичните, за разлика от тях, ще пометат и автора, и образите, ще оставят публиката да мига в недоумение или ще я принудят да стане да си направи пуканки в микровълновата.
Драмата има степени, нюанси. Ярост, шок, страх, вцепененост, ужасна изненада, отвращение, погнуса, желание да умре, тъга – могат да бъдат все емоционални отговори на драматична ситуация, съществуващи и в най-различни комбинации. “Скача” ли героят ви от спокойствие до депресия за секунди или следва плавна емоционална крива на развитие от доволство към шок, после недоверие и накрая скръб? За финал бихме очаквали радост, съмнение, въодушевление, сълзи, изненада, задоволство, а може би и малко празнота на най-различни нива, сега когато целта е най-накрая постигната. В зависимост от героя, може да има и други емоции. От героя! Не от избълвани събития, заложени предварително в машината за авторова креативност.
3. Мелодрамата – диета за въображението. Мелодраматичните ситуации могат да бъдат много и най-различни видове, но общото между тях е, че се асоциират с крайно емоционални и физически трудности и изпитания. Героят се мята сред събития извън контрола му и по този начин става жертва на съдбата или на Лошия. Героите си контрастират остро – или са добри, или са лоши, макар понякога да имат и съюзници. Болезнени ситуации от рода на обречени връзки, смъртоносни бягства, неизлечими заболявания, жертви на амнезия, падение от богатство до бедност, възход от бедност до богатство, нелегитимни наследници, бедствия и изтезания. Доброто се възнаграждава и винаги триумфира над злото. Лошите винаги, винаги биват залавяни. Образи с широки челюсти и рамене никога не трепват и са способни на изключителна смелост и подвизи. Да не споменаваме, че Добрите винаги се разпознават от километри, Лошите също.
С две думи, авторът не вярва на въображението на читателя и не му дава шанс да си направи извод или предположение – надълго и широко му се обяснява, буква по буква. В момента, в който Злодеят се представи като нов герой, ние на момента регистрираме черната му душа. И това, че той трябва да бъде унищожен и да остане подъл и несимпатичен през цялата история, така както и главният герой трябва да остане непоколебим и твърд.
(следва продължение)
Още по темата:
