Тестване на промяната на героя
Мислите, че е достатъчно да създадете един чудесен герой, който да премине на бърз ход през събитията от първа до последна страница? Помислете пак. За да напишете история, която да си заслужава четенето и от съществена значимост за неповторимия герой, трябва да се научите как да изграждате промяна на героя, която ще резонира у читателите и ще ги оставя занемели, въодушевени или облени в сълзи. Или трите заедно.
Необходима ли е промяната в героя? Необходим ли е обрат, промяна във възгледите му, някакво израстване/падение? Зависи. А зависи от няколко неща.
Зависи от сюжета. Има произведения, в които това не се налага. Например в онези с акцент върху историята, нещата въобще не се въртят около промяната и израстването на героя. Това са истории за супер герои, супер агенти, Индиана Джоунс-и и т.н. Въпреки че главните герои са много силни образи и им стискаме палци през цялото време, на нас не ни пука дали имат съдбоносна нужда да стават по-добри хора, чувстваме си се комфортно, дори ако си останат в този вид, защото историята се върти около приключенията им, а не около трупането на житейски опит.
Докато при сюжети, акцентиращи върху героя, промяната в образа е центърът, около който всичко се върти… и преобръща. Такива истории ни разкриват преживяванията и чувствата на героя, които се явяват поне толкова важни, колкото и действията, които се предприемат в отделните сцени.
Зависи и от жанра. Криминалните истории, мистериите са управлявани от разгръщането на действието, историята. Трилърите също. Но пък любовните романи обикновено са с акцент върху героя.
Важно е и да се помисли дали книгата евентуално може да прерасне в поредица, и – ако да – колко дълга ще е тя. Ако този герой ще бъде водещ образ във всичките следващи книги, колко урока трябва да научи? Разбира се, възможно е да се заложи една по-продължителна линия на разгръщане на героя – от началото на поредицата до нейния край (Хари Потър?), но това изисква много внимателно планиране от самото начало или добро обмисляне и претегляне на решенията за промяна преди всяка книга от поредицата, за да се избегне “насилване” на изменението на образа, или другата крайност – да се заложи по-слаб акцент върху промяната, уж за да се засили действието.
Тестване на промяната. Началото. Ако не сте от онези, които организират израстването на героя си предварително (или дори ако го правите) трябва да знаете, че началото на една промяна в даден образ – на вътрешно пътуване, пътешествие към себе си – се нуждае от най-много работа. Защото всичко трябва да пасне на финала и да направи промяната възможно най-драматична.
Не забивайте пети във финалния резултат като отказвате удоволствието на читателя да види как всеки от героите и стигнал там. Той иска да го види, иска да види промяна у всеки участник в действието. Затова, отдръпнете се назад и огледайте нещата, като тествате промяната на всеки персонаж – за да демонстрирате как всеки от тях открива себе си, израства или деградира в хода на сюжета, трябва да ги отведете един по един до нейното начало.
Ако смятате, че историята ви или някой от героите й не показва развитието си достатъчно ясно, оправете го. Читателите очакват дълбока промяна, затова и вие издълбайте по-дълбоко Началото за всеки образ. Ако с разгръщането на историята героят ви се научава да демонстрира уважение към съпругата си, не го оставяйте в началото да бъде просто груб с нея и обръщащ повече внимание на вестника и телевизора – направете го тотален кретен в отношенията си с нея. Ако героинята ви в края е улегнала жена, ценяща топлината на семейството, децата си, в началото не я оставяйте да бъде просто безхаберна към “топлата” вечеря – направете я самовлюбена прахосница, смятаща децата си за бреме. Ако героят ви в края е човечен и способен на нормални отношения, в началото не го оставяйте да бъде просто педантичен в професията си – накарайте го да изглежда чак противен с високомерието си, самодостатъчен, жесток с подчинените дори.
Средата на промяната. Връщането назад прави средата на пътуването на героя по-предизвикателна за самия писател. А ако е направено добре, прави приключението за читателя по-реалистично.
Повечето писатели имат проблем със средата на каквото и да е. И промяната на един герой не прави изключение. Основната насока тук е да разкриете как героят многократно прави достоверен избор между началната и крайната точка от своята промяна, като постепенно се придвижва към тази последна точка, при това – без да изглежда в пълна степен обещаващ, че ще стигне до там, докато реално не стигне.
“Ако ние продължаваме да го представяме с избора му да се придвижва все по-близо и по-близо към семейството си – казва американската писателка Алисия Расли, преподавател по творческо писане и автор на 6 романа и 2 помагала за писане, – и правим всеки избор достатъчно реалистичен, тогава неговото израстване ще се прояви с действията и решенията му. Добре е да направите всяка ответна реакция по свой начин различна и после да ги обедините в реда им на емоционален риск (няма да му коства кой знае какво да построи нова къща вместо да живее с децата си… но му коства много висок емоционален риск да реши, че е отговорен за тяхното благо). Но това трябва да е поредица от истински избор след истински избор, и той трябва да взема истински решения и да извършва истинско действие.”
Тази постепенна промяна показва пътешествието на героя към себе си много по-добре, отколкото биха могли да направят размишленията на героя и общуването му тук-там с този или онзи, въпреки че това обикновено са двете страни на процеса. Това просто е чудесна възможност да покажете нежеланието и съпротивата на образа да се промени и прави финалния избор още по-впечатляващ.
Края на промяната. Може би най-трудната и подвеждаща част от изграждането на промяната на героя е приключването й. Източник е на най-големите предизвикателства, именно поради факта, че има два аспекта: кулминация и останалата част от развръзката.
В кулминационната част от историята ние трябва да направим много повече от това да победим или вземем надмощие над външните сили в сюжета. Или трябва да покажем, че героят е научил урока си и може да го използва, за да пребори лошите обстоятелства, или да го принудим да вземе ГОЛЯМОТО решение да се промени, да приеме огромна доза увереност по време на обрата във финалната част от своята промяна и в по-нататъшния си живот. И това става най-добре с изграждане на едновременна кулминация във вътрешната борба на героя и борбата му с външните обстоятелства. За едното ви трябва само да сте го довели достатъчно близо до вземането на решение за промяна. За другото – да подберете най-подходящото събитие за да го провокира.
След кулминацията е добре да отделите време да покажете резултата от окончателния избор на героя. Да затвърдите, че промяната е реална и завинаги, не просто резултат от удобството да “победи” събитията. Читателите ще повярват във вътрешната промяна, само ако я видят заявена открито над онова, което се случва на външно ниво. Така че на нас ни трябва някакво малко събитие, което да декларира избора на героя. Ако борбата на героинята е била да се откъсне от зависимостта от съпруга си, да заживее нов живот, нека последната картина, с която ще ни я опишете, да е как в първия работен ден на новата си работа пристига в офиса и става ясно, че вечерта ще излиза с приятели – нов живот, нови възможности… Ако борбата на героя е била да се “превърне в човек” от високомерния и педантичен “робот”, който е бил в началото, в края ни го покажете, че прави комплимент на някоя секретарка/съседка/касиерка в магазина, че планира паричен бонус за служител… Трябва да покажете/докажете, че героят е променен и го “движат отвътре” други нагласи, дори ако това е 1-2 изречения преди финала.
Промяната на един герой е голямо предизвикателство и понякога го оставяме да се завърши само. Но ако го изпълним както трябва, ние го караме да допълва и героите ни, и историята – както и читателите ни.
