Микро промени на героя в хода на историята
Същността на добрата история се крие в трансформацията на героя – под влияние на събитията от сюжета в края на произведението той вече е съвсем различен от онова, което е бил в началото.
Тук е необходимо да се уточни, че подобна метаморфоза не е задължителна за всички типове сюжети. Например, в истории с акцент около средата (“Приключенията на Гъливер”, “Шогун” и други истории за приключения в нови светове), около идеята (криминални истории, фантастика) или около събитие (“Властелинът на пръстените” и други фентъзи истории), където е по-важно какво се случва на главния герой, отколкото кой е той, изграждането на образа не е от такова значение и изследване на кривата на неговата промяна не се налага, но редица автори успешно я превръщат в свой втори план.
Промяната у героя не идва никога изведнъж и без причина. Вътрешната му реакция винаги е стимулирана от външните събития в сюжета. Проблемът е, че външното действие може да бъде толкова интригуващо (и достатъчно трудно за описване), че авторът да забрави за вътрешния компонент и, осъзнаващ го в края на работата по идеята си, да побърза да оформи тази промяна на героя в последните 2 глави, претупано и “нагласено”. Но дори той да се справи – да отдели време да преразгледа историята си по време на съществена редакция и резултатът да е чудесен пример за това как външните събития са оформили сериозната промяна на героя, – той пак може да не е подсигурил достатъчно успехът на историята.
Ако се вгледаме в пътя ни като оформени личности до тук, вероятно ще можем да назовем почти всички съществени събития, които са ни променили до това, което сме. Ние сме моделирани от онова, което ни се случва. Ние сме онова, което вършим постоянно. Но от друга страна не бива да забравяме, че в ежедневния живот ние също така вземаме решения – на база опита си от предишни случки, възпитанието си, нагласите си и емоционалното си състояние. Значи можем да твърдим, че до известна степен имаме участие в подреждането на събитията от живота си.
Да се подсигури проблясък на всяко съществено външно действие към вътрешна реакция – и то в посока на генералната промяна, която искаме да предприеме образа – е по-лесно като модел на работа. По-вдъхновяващо обаче е да опишем пътя на един герой, който прави съзнателен избор и с това определя поредицата от звена в сюжета, които в крайна сметка ще го променят. Как той избира всяко следващо звено?
Отговорът се крие в промяната на героя на микро ниво – преминаването от една емоция в друга (много крайни при това) в рамките на отделна сцена, които оправдават и диктуват логичния ход на събитията към следващата сцена и от там – напред в историята. Как да се възползваме от похвата ефективно?
Микро промяна в рамките на сцената. Емоциите на героя винаги са били деликатна материя. За един автор е много лесно да ги насили малко повече и те да се получат неестествени, особено при търсене на деликатни преходи.
Промяната у героя в рамките на една сцена следва структура от типа Цел-Конфликт-Катастрофа. В началото на сцената героят си има Цел. Конфликтът е онова, което се случва, когато той започне да я преследва и срещне съпротива – може да е само резултат от диалог, може и да е раздвижване на действието, екшън и т.н. Конфликтът изгражда кулминацията в сцената – това е катастрофата за героя, когато целта му бъде осуетена. А когато някой е сразен, разочарован, той ще отвърне с емоционална реакция на случилото се.
Например, героинята ви е нахъсана и стабилна в началото на сцената. Тя има Цел да проведе разговор със сестра си, с която от години са в ужасни отношения. Нищо, че вина за отношенията има точно нашето момиче, при това далеч не малка. Та, тя е решена да оправи всичко, да заяви, че вече е нов човек, че има добри намерения. И е уверена, че всичко е в нейните ръце и ще й се получи – един вид, най-накрая си го е поставила за Цел, а сега ще го изпълни и ще се приключи с неудобството.
Какво се случва обаче, когато героинята ни срещне отговора на сестра си? Заформя се Конфликт, тъй като сестра й е съвсем друг индивид, тя има своите си цели. Уморена от годините, в които е оставяла сестра си да диктува ситуацията, вече не й пука, не желае да се помирят и всички опити да бъде убедена тя парира от позицията на този, който трябва да реши дали нещата ще се променят. И ето я Катастрофата за нашето момиче.
Тя не мислеше, че ще се изправи срещу съпротивата на някого. Не вярваше, че няма да й се получи. В резултат от неравностойната словесна битка, на неуспеха да постигне заложеното като Цел, героинята може да побеснее, да рухне, да се обезкуражи, да се разплаче дори, колкото и да не й се иска да го прави, докато е в компанията на други хора. Защото, когато си поставяме високи цели, няма как да останем недокоснати от онова, което ще (или не ще) постигнем.
И ето ни промяна в героя на микро ниво. Ето начин външните събития да го осигурят. И начин героинята да си постави нова цел в следващата сцена (т.е. да ни я осигури) и да придвижи историята напред въз основа на промяната в емоционалното си състояние в тази сцена.
Микро промяна извън сцената. Вторият вариант за микро промяна у героя не изисква сцена за да се случи, защото се случва като следствие от нея, като емоционален отговор от преживяното в нея. Тук също има структура и тя е: Емоция-Размисъл-Решение-Действие (което води към друга сцена). Емоцията е първоначалният отговор към събитие от сцената, което се явява катастрофа за героя. Когато героят премине през дадена емоция, той разсъждава над събитията, анализира реакциите си и вариантите пред себе си във фазата за Размисъл. Това задължително води към вземане на Решение, което отвежда героя към последващо Действие.
Не е необходимо героят да преминава винаги през всички тези 4 стъпки, дори схемата не винаги се налага – това зависи от наложения ритъм и това дали емоционалната реакция изисква някаква промяна. Когато обаче последващата емоционална промяна следва всичките стъпки от поредицата, вече имаме логическо развитие на събитията и авторът води героите и читателите през една завладяваща и убедителна съществена промяна, оправдаваща следващото действие.
Например, героят ви разбира, че приятелката му е бременна – и го разбира не от нея, а от някой друг. След последната Катастрофа (новината), вие планирате той да премине от шок към ярост.
Защо ярост ли? Това – след малко.
Та, след Катастрофата трябва да започнем с първоначалната емоционална реакция, а именно – шокът. Не е нужно да хабим много време и думи в разследване на шока, особено ако това е реакцията, която се очаква в светлината на подобна Катастрофа. Веднъж след като сме създали жива картина за шока (а това хич не е лесно, тъй като по същността си шокът представлява липса на всякакви чувства), можем да дадем на героя си минутка да се съвземе.
Веднъж възстановил се, той вече е готов за фазата за Размисъл. Ето тук можем да изследваме защо той е толкова изненадан от новината. А защо би бил? Най-малкото защото не го научава от нея, нали? А ако сте изложили залозите му в историята до тук добре, това няма да изненада и читателя – например, защото бременност сега налага куп усложнения (о, той е и женен, макар и да е сигурен, че не е бременна от него – но стана сложно), налага и решения, в които той също трябва да участва, а тя очевидно взема живота си в ръце, което той (колкото и да няма лукса да диктува някакви условия) не може да приеме! Ето, че ви се отвори място за Решение. Решението може да касае следващия ход на героя – Действието му, “подреждащо” следващата сцена, неговият емоционален отговор.
ТЯ трябваше да му го съобщи! Как можа! И ако е могла да скрие такова нещо от него, какво ли още крие. Въпреки че това вече обяснява нелогичното й поведение напоследък… и т.н.
Е, вече го е подлудила. Вече е ядосан.
Действието му е в друга сцена. Но неусетно вече оправдахме неговата инициативност в нея. Дадохме му мотивация и той придвижи историята с една сцена напред.
Може да искате да опишете как героите ви мият колата си пред къщи, как приготвят вечеря, как се подготвят за лягане или как прекарват един обикновен (дори напрегнат) работен ден, но ако амбицията ви да пишете за това се е родила само от желанието да ни покажете живота на героя си в детайли, помислете пак. Читателят няма нужда от картини, които могат да се случат и на съседа, на роднина, дори на врага на героя без да оставят отпечатък върху образа. За него са важни само онези събития с него, които са следствие от предходна сцена и които ще го отведат към следваща сцена с негово участие. Ако сте се чудили някога защо някои глави в средата на интересен роман са ви били отегчителни, ето ви причина.
Още по темата:
Изграждане на триизмерен образ
Отношенията между героите, или изграждане на достоверни образи
