Как да избегнем мелодрамата в писането?

Тънки са границите в писането: между това да създадеш усещане за място и това да отегчиш читателя с описание; да разработиш по свеж начин стара идея и да си останеш банален; да създадеш дълбочина на образа и да заринеш читателя с предистория; да кажеш и да покажеш; да бъдеш майстор и да си посредствен…

Когато пише емоционална история, един начинаещ писател лесно може да „прескочи целта“ и вместо трогателност да създаде сантименталност. Вместо драма да създаде мелодрама.

Драма и мелодрама – още нещо, между което не лесно се прави разлика.

Едно от най-трудните неща при разказването за емоция е да се намери златната среда на „показване“ – ако тя е малко по-малко, читателят няма да изпита съчувствие към героя, а ако е в повече, сцената става мелодраматична. Да вземем страха, например: в зависимост от ситуацията човек може да изпитва от безпокойство и тревога до параноя и ужас. И не, не е нужно емоцията да е задължително драматична, за да е увлекателна историята – тъжните герои не трябва да избухват в сълзи всеки път, веселяците не трябва да разказват смешки до припадък.

Защото подобен род писане свършва с мелодрама, което води до чувство на недоверие у читателя. Вместо да се слее с героите и да се почувства част от историята, той започва да прибелва очи и е въпрос на време кога ще метне книгата ви към отсрещната стена.

Какво е мелодрама? Най-краткото определение – когато емоциите, действията или поредицата от събития са в повече.

На как да сме сигурни, че нашите герои и сюжет са автентични и интересни, без да ги изпращаме в царството на сапунените сериали? Ето няколко съвета:

Внимавайте с удивителните!!!! Повярвайте, те рядко се налагат и обикновено са сигнална лампичка за мелодрама! Използват се от автори, опитващи да съживят историята, диалога и повествованието си с пунктуация, думи и фрази, които привличат вниманието.

– Охраната идва! – задъха се той и притисна кървящата си китка към корема си. – Скоро ще извика полиция! Няма начин да им се изплъзнем от този край на сградата!

– Има! – извика тя с огнен блясък в очите. – Докато се рових на тавана на дядо ми, попаднах на скици на тайни тунели, които биха ни извели от другата страна на улицата! Не се съмняваш, че съм ги запомнила, нали? Последвай ме! – тя се спря и го изгледа продължително. – Или ще ме оставиш да премина в тъмното сама?!?!??!?

Кому е била нужна тази поредица от удивителни в края на всяко изречение?!?!?!? И каква е разликата между ?! и !??!?? Нима героите могат да различават какво съчетание от въпросителни и удивителни се бълва срещу тях?

Ако откриете, че завършвате почти всяко изречение с удивителна, бъдете сигурни, че вече сте изстреляни в мелодраматичния сектор. Разкарайте ги всичките! За разлика от запетайките, точките и дори въпросителните, те се забелязват от далеч и усещането е като при употребата на ГЛАВНИ БУКВИ в интернет (създаващо впечатление за крещене) – преекспонирана емоция, симулация, евтина литература.

Избягвайте преекспонирането. Ако положителният ви герой вече не просто се усмихва, а „оголва зъби ослепително“, лошият „злобно се киска“, а всеки друг образ в момент на прозрение „възкликва“, „изкрещява“ и „надава вик“, много е възможно историята ви просто да е зациклила. Да се опитвате да я придвижите напред с подобни похвати е като да се пробвате да си оскубете веждите с клещи.

Колкото по-емоционална е една сцена, толкова по-лесно е да се хванете, че пишете „извика/изкрещя/просъска/възкликна/изхлипа/проплака той“ вместо „каза той“ или че прекалявате с прилагателни и описания на промяната във външния вид на героя за да опишете реакции при всяка реплика. И все пак, колкото по-емоционална е сцената, толкова по-добре е да избегнете подобен род писане или поне да използвате подобни инструменти пестеливо.

Избягвате проблясващите очи, крясъците в писането си, бягайте далеч от фрази като „тя стисна юмруци“. Със сигурност можете да откриете по-силни начини да изразявате емоционалността на героя.

Поставете се на мястото на героите си. Ако такова нещо се случи на вас, как бихте реагирали? Как бихте изразили отговора си? Защото дори герой, който се опитва да изглежда безразличен към ситуацията, все с нещо ще се издаде (с емоция, със знак) – независимо дали и други ще го видят, ще го разпознаят или ще интерпретират действието му погрешно. Разбира се, героят може да е с различна предистория от вашата, но ще откриете автентичната реакция. Все пак колко от нас припадат или започват да точат лиги, като видят готино гадже?

Ако героинята ви от Викторианската епоха ви казва, че иска да свали всичките си дрехи и да се хвърли в прегръдката на любимия си, без да се притеснява за загубата на девствеността си, за бременност, репутацията си, тогава вие вероятно сте създали доста независима жена или сте създали героиня, принадлежаща на по-пикантен съвременен жанр.

Опознайте героите си, влезте под кожата им и ако чуете гласче да ви нашепва „Хей, пссст, аз не бих реагирала така!“, послушате го. Игнорирането може да осакати романа ви.

А в с случай, че изберете да повярвате, накарайте и читателите да повярват.

Избягвайте скалъпени обрати. Едно от най-ужасните неща, които можете да направите, е в емоционалните сцени да манипулирате героите си да действат нелогично, в резултат на което сюжета се преобръща в невероятни посоки.

Благата и уравновесена героиня почти изтръгва дръжката на вратата и влетява в стаята, само за да ви осигури емоционална сцена. Подреденият и изпълнителен счетоводител изведнъж се събужда с решението да направи скок с парашут, търси и намира в интернет фирма организираща такива, и го изпълнява още на следващия ден. Героите не са марионетки (дори второстепенните образи) и действията им трябва да се основават на реалистични/логични мотивации, които сте създали в историята, дори действията им да касаят моментни решения, които няма да преобърнат живота им (и хода на историята ви).

Или, ако използвате нагласени реакции за да оформите благоприятен (за вас като автор) развой на сюжета? Например, имате съвременна любовна история за момче, което се влюбва в манекенка, запознава майка си (професор!) с нея и двете много се харесват. Всичко върви добре, докато двойката не анонсира, че има намерение да се оженят. И тогава майката полудява, започва да нарича момичето „празноглава“ и ред други епитети, спомня си, че мрази красивите момичета и заплашва сина си, че ще се отрече от него, ако не остави това момиче. Момичето се отказва от момчето, за да не пропадне връзката му с майка му и ред други нелогични обрати…

Да не би героите ви случайно да станаха мижитурки? Този конфликт можеше да е много по-силен, ако възникваше като резултат от логични реакции на героя. Ако ви трябва причина майката да има нещо против сватбата, открийте достоверна причина да го прави. Да не би навремето да е била модел, да е виждала в какви ситуации се забъркват такива момичета без да искат и да се страхува, че един ден момчето й ще бъде наранено?

Задавайте си въпроси за сюжета и героите и навярно ще откриете много по-добра причина да създадете конфликт или дори ще откриете по-добър такъв. Да, вие пишете и си играете на Господ, но това не означава, че съвпаденията, които организирате, не се приемат за липса на креативност или мързел от страна на читателя.

Избягвайте необосновани сцени. Нещо като горното, но не съвсем. Друга характеристика на мелодрамата е тенденцията да се прибягва към неоснователно насилие – емоционално (припадъци, оставане без дъх и онемяване, крясъци, реки от сълзи, словесни сблъсъци) или физическо (бой с юмруци – или по-лошо, в зависимост от калибъра на наличното снаряжение).

Когато в историите хората често си разменят юмруци, това създава усещане за имитация и нереалност. В реалния живот хората рядко използват юмруците си. За обикновения човек това е опасно и незаконно, освен това се иска опит, тъй като доста боли не само бития, но и удрящия. Не се подвеждайте по филмите, в които разни хора се блъскат по носовете, челюстите и дори не трепват, а продължават безкрайния бой в екшън сцена от поне 20 минути, да не говорим, че за спомен от лютата борба остават с едничка струйка кръв от крайчеца на устата.

Забравете за неоправдани жестове като „къпането“ в пари (хвърлянето на банкноти с шепи все едно са конфети) – едно клише, което май никога на никого не се е случвало в живота; за хвърлянето под влака в метрото на току що уволнен служител, все едно това е най-нормалното нещо, което идва на ум на всеки в такава ситуация; за танцуването или целуването на всеки срещнат по улицата на току що назначен на мечтана работа главен герой. И въобще – всяко пресилено, преекспонирано действие. Конкретните обстоятелства могат и да обясняват такова поведение, но вероятността то да се случи на някого в реалността е нищожна.

Избягвайте твърде тъпите герои. Като онези, на които им казват „скрий се тук и не излизай, докато не се върна за теб“ и те само изчакват доброжелателя им да се скрие зад ъгъла и решават да свършат нещо важно вън от скривалището си, докато така и така чакат. Или които започват да тичат и викат нагоре по стълбите, когато посред нощ в къщата им влезе сериен убиец. Или които сляпо вярват на всичко, което някой Лош им казва, въпреки че много добре знаят, че е Лош.

Търсите начин да обосновете някакъв обрат, но си мислите, че „застраховката“ ще свърши работа? Не, няма. Не се оправдавайте пред читателя, че нямате нищо общо със самоволните действия на героя си – че вие го предупреждавате, но той си знае своето. Днешните читатели не одобряват подобен род идеи. Възможно е да се ядосат на героя ви, но за секунда. Повече ще ги е яд, че вие сте ги подценили.

Избягвайте стереотипните герои. Мъдрият старец, злата бивша съпруга, наивната девица, красавицата-кучка, съседката-клюкарка, слепият просяк, който винаги знае къде какво се случва. Ако използвате някой от тези, трябва да се уверите, че върху този образ ще има някакъв обрат. Например някоя блондинка може да започне като долна интригантка, но да се развие в нещо доста по-различно с разгръщането на историята. Без изглупяване на мъдрия и проглеждане на слепия, разбира се.

Не третирайте читателя като психотерапевт на първи сеанс. Някои автори искат читателите им да се идентифицират с героя от началото на историята. Чудесна амбиция! Онова, което не е чудесно обаче, е начинът, по който се надяват да го постигнат: с дълъг, отегчителен монолог (вътрешен или пред съчувстваща компания), който изрежда в детайли всичките проблеми на досегашното съществуване на героя.

На еди-каква си (детска!) възраст изгубих родителите си в автомобилна катастрофа. Преди 4 години жена ми ме заряза за по-млад мъж. Преди 2 години останах без работа, а половин година по-късно след инцидент с бормашината преминах на социални помощи заради инвалидност. Преди 4 месеца получих писмо от частен съдебен изпълнител, че имуществото ми ще бъде отнето и разпродадено за погасяване на задължения на приятел, когото подкрепих като съкредитоискател. От 2 дни не мога да спя – котката ми я изчезна и аз не мога да спра да мисля, какво ли се е случило…

Макар и да сте в състояние да посочите редица автори, започващи историите си с предисторията на героя си, спомнете си за първото си впечатление и отношение към тези излияния и после решете да рискувате ли със същото.

На първо място, много малко вероятно е някой да започне да съчувства на герой от момента, в който за първи път се среща с него. Защо едно ужасно нещо не е било достатъчно, а е трябвало цели 9 лоши неща да се случат на героя? Поредицата от черни случки в досието са само основания на читателя да продължи напред към следващото, без да се фокусира върху нито едно от тях. Да не говорим за всичките случаи, когато даден автор не може да избере кое ще е „истинското страдание“, на което да подложи героя си, в резултат на което го затрупва с поредица от големи и малки случки, „преобръщащи“ живота му (и червата на читателя). Не доказва ли приравняването на драмата по загубата на имущество с изчезването на домашния любимец, че второто събитие е безпричинно, да не говорим колко омаловажаващо предходното е то.

Покажете на читателя, че нещо лошо се случва с героя, последиците от това и борбата му да се справи с тях, и читателят ще е на негова страна. Не очаквате да спечелите симпатията му с прост рецитал и бърсане на сълзи и сополи. Или покажете му, че вие и героят ви умеете да оценявате дори лошите случки като не чак толкова ужасни, само защото има нещо друго, с което те да се сравнят за вашия герой. Не предпочитайте количеството пред качеството.

Обуздайте мелодрамата с добавяне на съдържание. В реалния живот някои хора също плискат вода в лицето на партньорите си, също си крещят обвинения от 2 педи разстояние, дори извършват убийства от страст или за отмъщение. Подобни неща могат да се случат и във вашата история. Но когато насилствените сблъсъци обсебят историята ви, когато те станат правило, а не изключение, тогава драмата се осквернява.

Резултатът е мелодрама, от която са направени сапунените сериали. А сапунките са всичко друго, но не и драматични, тъй като безкрайността на сериала зависи само от това никой проблем никога да не види разрешение. Героите им не се променят, често и обстановката. Размяна на шокирани погледи (да не забравяме, че ги проследяваме на забавен кадър, поетапно всеки), преразказване на сцени или преразказване на чужди разкази от един герой на друг. Всеки е потресен, че „Изабела е бременна!!!!“, „Но от кого?!?!“, „Ами от Маурицио и Педро!!!!“

Уродлива фантазия на мястото на реални разрешения на нормални ситуации. Когато една история се „драматизира“, тогава превзетият диалогът води, няма толкова действие, колкото бълване на факти от предисторията и от действието чрез репликите на актьорите. Обвинения, извинения се сервират в нарито състояние с част от личната история.

Един по-драматичен и по-малко театрален подход ще предаде ситуацията между героите, като ги извади на преден план и остави следващите сцени да изследват поведението и характерите им. Читателят се гмурка в историята, защото иска да види как тези герои ще (или не ще) се справят един с друг при конкретните условия. Как например двама млади съпрузи ще да отидат при бащата на жената, който е оцелял в автомобилна катастрофа, в която собственото им дете не е оцеляло – ще търсят причина за неразумното шофиране на дядото ли, ще го успокояват ли, ще страдат за изгубеното си единствено дете ли, ще мислят за погребението и ковчега ли…

Когато авторът взривява бомби от драма место да я описва, произведението му деградира в посока към „боза“, която ще залива и оплесква цялата история. Избягвайте изкушението да го правите, за да стане книгата ви силна.

Очаквайте скоро от bgstoryteller темата „Драма срещу мелодрама“.

Вижте още:

Няколко съвета за избягване на клишето в историята?

Драма срещу мелодрама

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: