Изграждане на триизмерен образ
Хрумва ви идея за история. Макар и още да не смятате, че е велика, усещате, че е добра. Работите в ума си сцени, понякога си драскате бележки на всевъзможни късове хартия покрай вас – нахвърляте подредбата на действието, сюжетът се оформя все по-хубаво.
Ако се замислите, ще забележите, че сте се ангажирали с изготвяне на план на събитията в разказа, а не на развитието на герои. Нормално. Все пак историята ще започне със събитие – независимо дали в началото му или от средата, – а героите ще се изменят в цялото произведение в зависимост от случките, с които им подготвяте солиден сблъсък.
Важното е, че трансформацията се предвижда. Героят трябва да израсне – в края на произведението да е съвсем друг човек в сравнение с онова, което е бил в началото, – защото подсъзнателно читателите го изискват. Добрият разказ в същността си е това.
Няма грешен начин за оформяне на пътя на развитие на даден образ, независимо дали ще изградите линията на промяната му още в началото (докато драскате на листчета, хвърчащи покрай вас), ще я моделирате по време на същинското си писане или ще разчитате на хрумвания и детайли при редакциите. Но…
Къде започва пътя на промяната? В реалния живот на човек винаги нещо му липсва – пари, любов, утвърждаване, здраве, решаване на някакъв проблем, смелост, прошка, мъдрост – безкрайни варианти на празнота. Така трябва и да е с живота на героя ви. Това трябва да е и целта в края на пътя на образа и значението на всички събития в романа. А началото? Началото е в противоположната посока, на максимално разстояние от нуждата, мечтата.
Виждате ли вътрешното пътешествие у вашия герой? Това по същността си е израстването и промяната му по време на развитието на историята. Какво пътешествие го принуждава на направи вашият сюжет? От къде започва той и къде приключва пътя си по съществен вътрешен въпрос?
Ако героят се нуждае от любов, представете го в началото като самотен. Ако му трябва непоколебимост, твърдост, ще започне като мекушав човек, защо не и разпуснат. Защо не и порочен? Ако му трябва смелост, ще започне като страхлив. Ако трябва да узрее, да помъдрее, ще започне лекомислено, наивно. Но основна част от неговото “изцеление” ще бъде пътят му от точка А до точка Б – пътят му към себе си, към другото му Аз. Процесът на “оправяне” на онова, което не е било в ред с него. Същността на завладяващата книга и онова, върху което продължаваме да размишляваме отвъд поредицата от събития в сюжета.
Още няколко примера за “път към себе си” (съществуват, разбира се, стотици още): от неяснота или наивност към истина, от съмнение към решение (Хамлет?), от грях към изкупление, от отричане на съдбата към приемането й, от амбиция до унищожаване, от изгнание към връщане у дома, от заблуда към осъзнаване, от разочарование към прошка, но и от разочарование към самоубийство (защо не?), от измама към истина, от невинност към корупция, от самодоволство към смирение, от алчност към поквара, от срам към приемане на себе си, от обсебване към балансиране, но е възможно и от обсебване към саморазрушение, от власт към тирания… Забележете, че се предполага конфликт между двете точки и придвижване от едната към другата крайност, в положителна или отрицателна посока
Оформяне на пътя на промяната. Гореописаното поставяне на точки А и Б е приложимо, ако вече познавате добре историята и персонажа: ако сте на етап планиране на допълнителните сцени, ако вече пишете първия ръкопис или редактирате. Но какво се случва, ако още не познавате героя си така добре, още не сте открили “добрия” вътрешен конфликт или не сте решили как външните събития ще повлияят на вътрешния свят на образа?
Онова, което трябва задължително да знаете за вашия герой, е какво го мотивира. Замислете се над професията му, любимите му занимания и пътя, който трябва да измине в историята ви. Кое ще го накара да предприеме преживяването, да премине през събитията с вас? Защото да го влачите насила из сюжета, не е вариант. Кои са ценностите му в живота? Какво уважава? За какво милее отвъд всичко?
Да речем, че пишете за Бояна, 40-годишна омъжена жена с 3 деца, чиято основна ценност е семейството. Израснала сред грижите на уважаващи и обичащи се родители и близки, тя приема модела им за брак, превръща го в идеал и извор на щастие. И ето я пред нас, читателите: тръгва (или я заварваме вече потеглила) на отреденото й от историята (и вас) пътуване, защото откровено вярва, че пътешествието (да речем да “върне” отново съпруга си у дома, да го накара да изостави “другата” жена и да я заобича отново) ще й върне хармонията в живота. Та, в началото тя е разбита емоционално.
Но, ако отидем по-дълбоко, ще видим, че тя не само обича нещата да са спокойни и подредени. Въпреки че целият й живот е изгубил смисъл заради загубата на този мъж, че е нещастна и самотна, тя е и уплашена. Пътешествието й сред външните събития в историята може да са опитите й да накара отново мъжа си да я заобича, но вътрешното й странстване ще се състои в стремежа й да успокои страховете си.
И това, на което можете да се обзаложите, е че връщането на съпруга й у дома няма да й е достатъчно. Да, вие може да разкажете една история за живота на жена, която жадува най-много за изгубеното семейно щастие и в края на разказа го получава, но тогава нейният вътрешен конфликт няма да е бил достатъчно силен, а историята – достатъчно дълбока. В същото време, ако разберем, че желанието й за семейно щастие е просто проява на вътрешния й страх, че не може да живее с друг (че не би могла да обича друг мъж, че не може да се довери), можем да използваме събитията в историята за да й помогнем (или да я принудим) да придобие куража, от който се нуждае, за да се сблъска сериозно със живота. И да види, че семейно щастие с такъв ненадежден човек никога не е можела да има. А смелостта да се откаже от него и да потърси другаде любов е ключът към щастието – някъде, където шансът й за щастие с непознат един ден би бил поне 50% (поста математика – или ще й провърви, или не), докато с настоящия съпруг нещата просто са обречени, доказано.
Началото и края на пътя на героя през събитията в сюжета не са достатъчни за добрата история. За да бъде една история наистина правдоподобна, трябва да имаме някой достатъчно съществен вътрешен конфликт в средата на историята – голямото предизвикателство за образа, което ще го накара да се промени и да порасне.
Оформяне на промяната на героя – същността на една история. Ето че вече знаем какво мотивира нашите герои, както и къде ще започнат и завършат своето пътешествие към себе си. Но как се стига там, какво се случва по средата? Очевидно, ако героят ни започва от една крайност (самота, страх, наивност) и завършва в другата (любов, кураж, мъдрост), на него трябва да му се случат достатъчно сериозни случки по средата. Все пак, не се събуждаме някоя сутрин за да открием, че по някакъв невероятен начин нашите най-сериозни проблеми са се решили от само себе си.
Разбира се, този обрат може да произтича от лично взето решение в някаква степен – героят разпознава проблема и прави съзнателен избор за промяна – или можем да го принудим да се промени като не му дадем никакъв избор да опита новата възможност/нов начин на живот/нови убеждения, но за да е правдоподобно, трябва да е подтикнато от външни събития.
“Художествените произведения с център около героя са истории за вътрешната промяна” – казва американската писателка Алисия Расли, преподавател по творческо писане и автор на 6 романа и 2 помагала за писане. – “Парадоксално или не, външните събития обикновено служат за извършването на този процес. Те са най-сигурният катализатор за вътрешното израстване и читателския интерес. Да, вашият герой може да превъзмогне отвращението си от интимност или да превъзмогне страха от родителите си с ходене при психотерапевт два пъти седмично в продължение на 10 години, но кой би искал да чете такова нещо? Вероятно дори психолози биха оставили настрана роман за терапевтични сеанси, за да я заменят с история за жена, която се научава да гласува доверие, след като е била изнудена да се присъедини към секретен екип за спасяване на отвлечен клонинг на Томас Едисън.”
Как да изберем събитията? Направите списък от няколко стъпки, през които героят трябва да премине, за да осъществи пътешествието към себе си. В случай че се получат очевидни “дупки”, не се притеснявайте – ако сте наясно с началото и края на пътуването, ще можете да оформите сюжета по този маршрут по време на писането. Само не забравяйте, че “пътят” е вероятно сюжета, външният низ от събития, които се случват на повърхността и карат героя да се конфронтира с вътрешния си проблем и да избере промяната.
За да сте сигурни, че външните събития ще подтикнат героя за вътрешна промяна, поставете ги във взаимозависимост от типа стимул-реакция. Промяната не може да дойде изведнъж. Известно време героят ще се опитва да се противопоставя, да съхрани своя мироглед/отношение/принципи и ще успява да удържа положението почти до края на историята. Героинята ви дълго време няма да споделя положението си с приятели и близки, защото смята, че първите ще я осъдят, че след всичко причинено още иска да е с този мъж, а вторите – че ще изградят крайно негативно отношение към него и това ще им попречи на добрите отношения, когато всичко се оправи. И с това автоматично тя отказва помощта, подкрепата, която би могла да има, ако не е сама в изпитанието си. Децата са държани настрана от всичко, имиджът на баща им е непокътнат – о, тя настоява обстановката да е готова да посрещне “завръщането” у дома на “объркания” си съпруг, все едно нищо не се е случило. Започва обаче да прави пропуски в работата си, забравя за ангажименти. Мисли за самонараняване? Защо не, тя е толкова не-същата. И още, още, още… Не можете да влачите разбитото й съществуване съвсем до края на историята ли?
Поддържайте го до един момент – затрупайте я с външни събития, накарайте я да ги следва, без да има шанс да мисли или да реагира всеки път. Не е нужно да се опитвате да допринасяте за промяната на героинята във всеки момент и с всяко малко събитие. Много по-вълнуващо е читателите да я виждат как прави две крачки напред и после се връща една назад в опит да устоява на промяната докато може.
Накарайте я да потърси помощ на психотерапевт. Да усети магията да споделя, някой да я разбира и подкрепя. До момента, в който ще осъзнае, че посещението при него поема застрашителната посока да допусне, че земята може и да се върти без този мъж – крачка назад и отказът й да съдейства на терапията? И така нататък, и така нататък, героинята ви все още не е готова за промяната, опитва всячески да я избягва. И всеки избор, който прави, ще се обръща срещу нея, ще я наранява в някаква степен, залаганите препятствия постепенно ще я разрушават, за да я “подредят добре” за вашия финал – когато тя ще бъде поставена в позицията да няма избор или докато най-накрая не осъзнае колко е глупаво да продължава да иска да живее по този начин. И обратът ще настъпи.
И тогава, в края на историята си, покажете колко завършена е тази промяна с някакво външно събитие, накарайте я да покаже на читателя колко е различна. Поставете я в магазин за дрехи – за първи път от толкова години да пазарува без да бърза, заради себе си, не просто да дозареди гардероба си за предстоящия сезон, а за да се поглези. Насочете към нея погледа на някой клиент, на касиерката в магазина, на някой мъж, разминаващ се с нея на изхода на мола – вече я гледат по друг начин, тя го усеща и това й е приятно. Тя е разцъфнала, отворила се е за нов живот. А съпругът й…
Моля? Кой беше той?
Очаквайте скоро по темата – тестване на промяната в героя, емоционалните промени на героя.
