Как да приемаме съвети за писане

Обмяната на мнения с начинаещи писатели винаги е полезен разговор, често доста цветен и забавен. На сбирки, семинари, курсове или просто в непринудена лична комуникация се обменят проблеми и решения, нестандартни практики и напътствия от капацитети в творческото писане, информация за предстоящи конкурси и събития – неизменна част от интересите на новопрохождащите в областта. И рано или късно дискусията се обръща към споделяне на съветите за писане, получени от утвърдени (или просто издадени) писатели, приятели, доброжелатели. Дали са били възприети с доверие, дали изобщо са били допускани да бъдат наставление, добър урок – при всеки е различно. Независимо дали сте стигнали до кандидатстване с ръкопис пред издателство или искате на чуете мнението на обикновен любител на художествената литература, вие имате нужда от това внимание, от тази оценка и от всеки коментар. Но как да се отнасяте към критиката, как да отсеете полезния съвет и да игнорирате обикновеното отхвърляне, невежество и конкурентна злоба? Ето няколко съвета за положителна нагласа към забележките на другите:

На първо място, когато молите за съвет, не заемайте отбранителна позиция. Бързо ще ви стане ясно дали отсреща просто жадуват да ви критикуват или искат да са ви от полза. Помнете, че вие сте потърсили чуждото мнение. Колкото и да си вярвате, раздаването на ръкописа за пробно четене от близки и колеги в бранша никога не е само за да се похвалите, а е и да чуете къде (макар и нещо супер дребно) куца.

Не очаквайте обратната връзка да е задължително конкретна забележка. Понякога е достатъчно някой да ви каже, че нещо не ви е се е получило, дори да не е в състояние да посочи причина за това – някои хора просто не могат да се обосновават, други по редица причини не желаят. Дори да сте очаквали единствено похвали, не се нервирайте на забележки, колкото и глупави да ви се струват в момента. Често, когато гневът се уталожи, от критиката на повърхността изплува градивният й аспект. Дайте си време. Молбата за мнение ви различава от самодостатъчния-си „драскач“, който уж не се интересува от оценката на другите, напълно е уверен, че се е родил с таланта да твори бестселъри, но критиката го вбесява и открито смята, че „критиците са идиоти“. Приемете като индикация: в момента, в който се наложи да се обосновавате защо сте употребили този израз, защо сте изградили образа така, защо сте взели това решение за развръзка, веднага трябва да ви светва лампичката, че сте сбъркали или не сте го доизпипали и че творбата ви очаква редактиране.

Внимавайте от кого искате съвет. Важи за живота, както и за писането. Веднага правим уговорката, че социалните мрежи не са идеален вариант, защото там и невежеството, и конкурентната злоба и откровеното хейтване виреят на воля, дори в специализирани сайтове и групи, и ще ви обезкуражат бързо и лесно хора, чиято цел не е била да ви помогнат да станете добър.

Искайте съвет само от хора, които наистина уважавате. Със задължителната уговорка, че държите на откровеността, не желаете да ви спестяват критика и че ще сте благодарни дори да са се престарали с гледането под лупа на произведението ви. Защо се подчертава? Защото хората, които наистина уважавате, обикновено ви уважават (и дори обичат) със същата сила и на тях не им е все едно какво ще ви кажат. Възможно е да наблегнат на хвалбите повече и да маркират грешките едва. Да се опитат да ви привлекат вниманието върху проблем, но да са толкова деликатни, че да не успеят да ви убедят. И резултатът ще е крайно грешно мнение за работата ви, а вие се нуждаете от истината, защото само отбелязване на грешките ще ви осигури избягването им. И все пак…

Не можете да се харесате на всеки. Запомнете го. Един от предварителните ви читатели ще е разочарован от финала – нищо че останалите трима са го одобрили, – просто смята, че героят е направил грешен избор и не му харесва, точка. Друг ще се опитва да ви убеди, че действието ви се точи прекалено бавно – веднага ви съветваме да си обърнете внимание какви са книгите, които го привличат в книжарницата (може би обича трилъри, криминални, епични сюжети и вашата история за болест, драма и любов му идва леко скучна) или просто не обича да чете!!!? Трети ще е свикнал с малко персонажи, вашите ще са му в повече – отново недостатъчна причина да осакатите вашата история, ако е изпипана добре (защото някой просто не умее да запомня имена на повече от пет героя). Друг ще коментира, че изказът ви е твърде тромав/префърцунен/сложен – този довод заслужава повече внимание, пак с уговорката, че трябва да познавате човека, който ви го дава (чете ли принципно, какво). И ако още не знаете, съществуват и хора, които откровено си признават, че не четат „книги без пряка реч“ – какви ли коментари бихте получили от тях?

Обръщайте внимание на критика, която ви подтиква веднага да потърсите проблемните места и да анализирате: може би е прав, че всичките герои са с еднакъв „речник“ в екстремни ситуации, може би наистина избухването на героя в тази сцена си противоречи с принципите му до тук, може би наистина зад избора на персонажа няма много доводи. Един-два коментара ще си струват размисъла, а редакцията на романа ще го изведе с едни гърди напред от състоянието му сега.

Наемате редактор? Подгответе се да отстоявате интереса си. Да речем, че сте решили да платите на редактор да поработи над творбата ви преди да я дадете на издателство или преди да си я издадете сам. Най-малкото, което ще очаквате, е честен, обективен и професионален поглед над труда ви, щом си плащате. Дали това ще получите, обаче? Имайте едно на ум.

Първо проучете като какъв се изявява вашият партньор – Работи към издателство? И той е автор като вас (макар и по-напред в това – издаван вече)? Просто е учил филология и обича да чете? Просто ви е приятел и има навика да изразява мнението си за всичко? Имайте предвид, че от един редактор се очаква не толкова да губи време в граматически поправки, колкото да има коментари по основни пропуски в сюжета, изграждане на образи, евентуални сериозни забележки към стила. Изрично подчертайте коментарите на пробната си аудитория, помолете за конкретно мнение по тях. И не приемайте оправданието, че не му се плаща за съавторство, защото всъщност изброените неща са си редакторските задължения.

Какво да очаквате за нормално? 1. Преправяне на сцени, които може и да сте обичали до болка, орязване дори на част от тях, защото не допринасят с нищо за историята, забавят темпото или направо тласкат романа към клише, „боза“ или в погрешната посока. 2. Желание на редактора (при това, да бъде горд) да сложи името си на страницата с имената на екипа (дизайнер на корицата, коректор, и т.н.) – ако отказва да го стори, замислете се защо. 3. Сприятеляване с човек, който е приел интереса ви за своя цел.

Картинката, в която може да се озовете, има и нестандартни варианти, сред които дори (по разкази на потърпевши!): преправяне на целия ви текст, така че вече да не можете да го познаете (защото „редакторът“ не може да допусне, че на този свят има и други стилове, освен неговия собствен); редакторът опитва да ви промени усещането за богатство на езика (пак по същата причина) с „о, как слънцето ще се издига МУДНО, то не е човек!!?!?“, „героят не може да СВАЛИ (от масата) ръце в скута си, той да не е с протези!?!??“, „и като поорежеш излишните думи от този род, ще намалиш обема наполовина“ (и това ако не са най-грешно похарчените пари за мнение, които някога сте давали!); преди да започне въобще работа над произведението ви редакторът ви кара първо да намалите текста, защото „роман с повече от 200 страници никъде няма да ти издадат“… Ако изпаднете в такава ситуация, запазете сила на духа и се замислете над 3 неща: 1. Дали „избраният редактор“ толкова си може, 2. Дали от завист не внимава да не ви помогне повече, отколкото би искал, 3. Дали не му е по-удобно да поправи пунктуационни, граматически и стилови неточности, отколкото да каже, че произведението ви се нуждае от тотално пренаписване…

Срещата с издателството – надявайте се на одобрение, но се подгответе за отхвърляне. Изпращането на ръкопис до издателство също е въпрос за мнение: „виждате ли в мен потенциал, добър ли съм за да присъства логото ви на корицата ми, ще ме подкрепите ли в разпространението“. Дори да сте задоволили претенциите на пробните читатели, редактори в различните издателства ще продължават да се разграничават в онова, което търсят. На едни обемът на романа ви ще им е много и ще очакват „да го съкратите с една трета“! Други ще са ОК с броя на страниците, но ще имат притеснения, че главния герой е прекалено интровертен/слабохарактерен/с ужасни навици/порочен, а това – ще кажат – ще попречи на читателя да се идентифицира с него, ще доведе до крайно слаб отзвук, фатален край за вашия дебют и ред подобни катаклизми. И като подхванахме дебюта ви, ще има и издателства, които ще са с предразсъдъци относно „името ви“ – ще ви кажат, че не се наемат да рискуват с непознати автори. С две думи, ако въпреки отхвърлянето на ръкописа ви, издателството е било така добро да ви напише коментар, да ви даде съвет върху какво да поработите, оценете го. И не се отчайвайте!

Ако на труда ви му е писано да види бял свят, той ще го види някога. Струва си да се замислите над варианта да поизчакате с този сюжет, да попрегледате някой от другите проекти, изчакващи финализиране. Понякога просто не е моментът. Друг път е по-добре наистина да оставите произведението си да отлежи за месец-два и после да се върнете към него – често раздялата с „плода на безсънните ви нощи“ избистря стила ви, изостря усета ви за „пукнатини“ в сюжета и вероятно ще приемете, че част от доводите на редакторите са били на място. Плюс – че не сте избързали да се доверите в издателство с по-малко изисквания или не сте издали книга със свои средства.

 

За да споделите произведението си с други хора, трябва да сте достатъчно уверени в него. За да направите необходимите промени, след като получите обратна връзка, трябва да сте достатъчно смирени. По пътя на изграждането ви като добър писател ще срещнете предизвикателства, които или ще превъзмогнете, или пък не. Добрата новина е, че все още пишете и не сте се отказали – доказателството за това е, че сега четете тези редове. Не спирайте да пишете! Успех!

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: