Разработване на идеята, или как да подредим сцените в романа

Вече сте запретнали ръкави за сериозна работа по романа си и сте извадили записките с идеи върху карти (извадили сте генерираните към момента сцени върху карти – Post it листчета, нарязани на по-малки парчета листи за принтер, пр.). Някои сцени са написани по-схематично, други – по-описателно, трети са само детайли, дори не са оформени като сцени, но най-важното е, че вече можете да ги обхванете всички с един единствен поглед. В главата ви се оформя един голям въпрос: А сега какво?

Започване хронологично. Пребройте картите. Ако имате до 20-30, разположете ги така, че да ги обхващате лесно с един поглед. Ако имате повече (да речем, повече от 50), първо ги сортирайте хронологично на 3 купчини: 1. Неща, които се случват около началото на историята; 2. Неща, които се случват към края на историята; и 3. Неща, които се случват някъде помежду им. Ако не сте сигурни в коя купчина да сложите определени карти, просто им намерете някъде временно място. Забавното на картите със сцени е в това, че можете да ги преподреждате, докато пъзелът започне да ви изглежда добре.

Сложете картите на пода или върху широка маса – легло не се препоръчва, защото още първия път, когато се облегнете на матрака, за да достигнете някоя карта, те ще се разместят. Разположете ги в някакъв ред. Направете най-доброто си предположение за това кое „работи“. Нищо не е вечно. Размествайте събития и случки, докато не харесате формата, която историята ви придобива. После започнете да ги четете и вижте какви мисли ви минават през ума. Но запомнете, че това не е всичко. Тази подредба не означава, че трябва да напишете историята си в хронологичен ред. Това е просто начин да сортирате опорните точки от сюжета си.

Възможно е на този етап да се чувствате объркани, вашите карти да не звучат добре или да ви се струва, че не всички са като от една и съща история. Ако са прекалено хаотични, това не е повод за паника. Върнете се към генерирането на идеи – ако на историята й е писано да бъде роман, ще ви дойдат на ум още сцени.

Попълване на пукнатините. За да попълните пукнатините в схемата си, помислете какво прави разказа добър. Имате някой с проблем. Имате обстановка от време и място. Имате нещо, което работи против този човек. Сега е идеалното време да си напомните, че читателите се нуждаят от три неща, които да ги карат да разгръщат страниците – достоверност, душа на историята и напрежение.

В случая на „Ромео и Жулиета“ може да се каже, че схемата е запълнена със следните видове сцени/карти, изпълняващи тази роля:

Братовчедът на Момичето убива най-добрия приятел на Момчето. Започва невинно, така че жестокостта е шок. Шекспир създава живот на тази сцена така че Меркуцио, който дори не е с кръвта от семейството на Ромео, предизвиква братовчеда на Жулиета в дуел с мечове. Ромео е този, който опитва да спре битката, която по невнимание причинява смъртоносната рана.

И момчето, и момичето имат довереници, един от които ги предава. Сърцераздирателно е. Ромео си има верен Монах, Жулиета си има една (медицинска) Сестра, която я предава, като я кара да се ожени за грешния човек.

Надеждата, че Момчето и Момичето ще заживеят щастливи заедно, се разбива на пух и прах в последната минута. Шекспир направил така, че съобщението на Монаха „фалшива смърт“ да пропусне Ромео, който тръгнал, още щом чул от друг за погребението на Жулиета.

И трите сцени създават душата на историята, или задушевност (ние съпреживяваме с героите), достоверност (действията имат реалистични мотиви) и напрежение (сватбеният пръстен е далеч).

Разбира се, финият разказ е много по-сложен, но на етапа от скицирането на сюжета на романа ви, вие искате да покриете основните пунктове. Накарайте читателите да ви се доверят, да съчувстват на героя/те и да искат нещо, което може и да не се случи – или да се страхуват, че нещо може да се обърка.

Създаване на ситуации и развръзки. Кризисните ситуации и развръзките са добър начин за търсене на пробиви в сюжета. Ако към финала на историята ви имате карта за сцена, която се нуждае от повече обяснение/оправдаване, за да не изглежда като кръпка, уверете се, че имате карта/сцена с такава функция преди нея. Например, ако към края на историята ви вашата героиня – нежна и стилна бизнес дама – влиза в ръкопашен бой с похитителя на дъщеря си и го побеждава с няколко точни и професионални удара, добре е по-рано в схемата да имате карта със сцена, която обяснява защо тя има тези умения – на вас ви трябва обикновена и обясняваща ситуация, която да подчертае логиката в кризисната ситуация/сцена/карта по-късно. Не може просто в някоя сцена главната ви героиня да изръси реплика от рода на „Моето хоби? О, фитнесът и тренировките ми по таекуондо!“ Ако не можете да го направите достоверно и интересно в някоя от по-ранните сцени, накарайте някой друг да види сметката на Лошия. Или нека дъщерята и майката бъдат здраво понатупани от похитителя.

Ако имате сцена в близост до началото, която рисува специфични черти от характера/навиците на главния герой или го въвлича в действие, касаещо второстепенен персонаж, имайте предвид, че това налага проследяване по-нататък, така че потърсете карта със сцена в близост до финала, където да обосновете тези „вмятания“ от началото. Всяка скоба, отворена за да ни акцентира върху черта от характера на героя, трябва да бъде затворена по някое време. Ако пишете около началото сцена, в която главната героиня става симпатична на читателите, защото колежките й от офиса се обръщат към нея, когато трябва да се омилостиви клиент, а тя вече се е наложила като специалистката в трудните разговори, непременно й осигурете сцена/карта към края на сюжета, в която тя ще използва това свое умение и то в кризисната ситуация по преговори с похитители, например. Или пък, ако я показвате като загрижена за младото момиче, новата наемателка на апартамента отсреща, дайте й възможност към края на историята да се върне отново с жест към същото това момиче. По-добре ли се чувства новото момиче? Има ли си вече приятел, опознало ли е квартала, ходи ли вече на кино? Къде е развръзката по тази линия? Трябва да има причина да ни запознаете с идеята за този персонаж или това умение в началото, в противен случай трябва да го „отрежете“.

Разделяне на глави. Романите имат различни стилове в разделянето на главите, и всеки създава различен ефект. Някои автори работят с десетки кратки глави, други – с няколко огромни такива (често наричани части или книги), а трети въобще не ползват глави. Какъвто и да е стилът, не забравяйте, че краят на всяка глава трябва да бъде поставян стратегически. В случай, че когато изготвяте схемата на романа, идеята за разделянето му на глави повече ви обърква, отложете вземането на решение. Напишете първия вариант на ръкописа си с намерението да оформите разделянето на глави по време на редакцията и пренаписването на сцени. Но ако идеята за разделянето на глави стимулира въображението ви още по време на оформянето на историята в главата ви, запишете си идеите върху картите на сцените, за да можете да конструирате вашата схема с включеното разделение на глави.

Повече съвети за разделянето на глави можете да откриете тук:

Кога и как да приключим глава?

Идеи и техники за ефектна пауза, или как да приключим глава в роман

Планиране на „катерачи“. Терминът „катерач“ датира от 30-те и 40-те години на миналия век, когато съботните филмови матинета винаги включвали сериал, в който някой супер герой бил оставян буквално да виси на нокти от разпадащия се ръб на някоя скала с идеята да се осигури присъствието на зрителите и през следващата седмица. „Катерачите“ в романите могат да бъдат психологически, както и физически. Вероятно вашият герой тъкмо е открил, че някой е влизал в дома му и още не е сигурен дали този някой не е още там. Или героинята ви тъкмо поглежда през прозореца и замръзва на място от това, което вижда. Или деца играят в двора на запустяла къща и откриват… И главата свършва преди да чуем или видим реакции. „Катерачът“ означава, че нещо огромно е заложено и ни кара да изчакаме за развръзката в най-напрегнатата точка на действието. Сега разбирате и защо „катерачите“ са добри за приключване на глава.

За да откриете вашите „катерачи“ (или да създадете такива), погледнете вашите карти със сцени. Къде са моментите, в които едно действие може да бъде разделено от последвалата му реакция? Принципно, макар и сълзливо банално, да речем, че колата се преобръща и вашият герой се отървава на косъм от смъртта. Точката на разделяне може да бъде, разбира се, между преобръщането и отърваването. Или може вашият герой да е жертва на психически тормоз по мейла от някой със специфичен никнейм, и както съвсем случайно един ден се качва до апартамента на най-добрия си приятел, чува съсед да се обръща към него с това име – и разбира, че приятелят му е този, който го тормози. Може да приключите главата в момента между чуването на прякора и неговата реакция – това подлудява читателите (в добрия смисъл).

Всичко това върви с идеята за приключване на всяка глава с нова информация. Направете тази нова информация толкова важна за читателя, че той със замах да отгърне страницата на следващата глава и да продължи да чете дори в два през нощта преди важен делничен ден.

Писане на схема. А сега препишете сцените от картите във файл на компютъра си, оставяйки около два празни реда между всеки запис. Използвайте нова страница за всяка глава. Преминете отново през схемата в този формат, като четете сюжета на глас, и попълнете празните места с нови идеи, които – повярвайте – ще продължат да извират от главата ви и да обогатяват историята ви. Записвайте ги. А ако се почувствате претрупан от идеи, помислете за душата на романа ви. Не забравяйте, че на първо място това е била причината да поискате да напишете тази история.

Ако сте пропуснали първата част на темата за огранизиране на идеята за романа с помощта на карти за сцени, прочетете тук:

Карти за сцени, или как да организирате и изградите идея за романа си

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: