Още 3 характеристики на майсторския диалог
Писането на диалог обикновено е един от най-хлъзгавите моменти на творческото писане, където дори професионални автори често допускат грешки. Диалогът за някои е начин да разтоварят читателя от тежкото повествование, за други пък е най-лесния начин да се разкрие героя, като в същото време чрез него той започва да изглежда и по-истински. Онова, което обаче всеки млад автор бързо разбира, е че създаването на ефективен диалог в контекста на една история изисква много повече работа, отколкото да поддържаш естествен разговор в живота. Диалогът не е просто създаване на директни реплики, идващи от различни герои.
Дарете с отличителен глас. Да бъдеш автор е нещо като това да си родител на много деца. Независимо на каква възраст са, с какъв характер и какви ги вършат, вие си ги обичате всичките. Вашите герои са ваши деца и, освен да ги създавате, вие щедро ги дарявате с отличителен външен вид, особен характер, излъчване и идея за живота. Още малко му трябва на родителството – да приемете, че децата ви, макар и да носят вашето ДНК, все пак се различават едно от друго. С две думи, не може всичките ви герои да са еднакво остроумни, с еднакъв афинитет към определени изрази, с една и съща словоохотливост. Те трябва да имат отличителен глас. Най-честият капан, в който можете да попаднете, е когато героите ви говорят под влиянието на силна емоция и използват характерни изрази. “Луд ли си?”, казва всеки от героите ви, когато не може да проумее реакцията на друг. “Миличка”, нарича всеки половинката си. “Боже!”, възкликват отново всички, когато на свой ред са впечатлени. Мда, понеже в една от предишните статии ви посъветвахме да се поставяте на мястото на всеки в диалога, това са вашите емоции, бликащи от всеки от героите. Спасяемо е. Макар и трудно за откриване при редактирането, понеже все ще ви звучи добре.
Просто си поставете малка задача преди първата редакция – опишете настрани всеки от героите си и му възложете за боравене определени изрази. И не само това – напишете си и изразите, които той никога не употребява. Може би има афинитет към избягването на сложни думи, друг пък винаги звучи по-префърцунено. Обърнете внимание и на израза на характера в речта – може единият от героите ви да е много деликатен, друг пък винаги да е агресивен в репликите си. Когато стигнете до “впечатляващите” му емоции в текста, просто сверете с асортимента му и поправете, ако се налага. Използвайте диалога за да допринесе той за охарактеризирането на героя. Речта му дава инфо за неговата етническа принадлежност, сексуалност, морал, предистория.
Използвайте диалога на максимум. Една от най-удобните характеристики на диалога е, че може леко и приятно да поднесе информация, която иначе ще трябва да изпишете в чист авторски текст. Предисторията, например, е особено трудна за поднасяне и обикновено представлява една “нарината” информация. Използвайте диалога, за да избегнете това. Конфронтирайте героите си, накарайте ги да извадят “кирливите си ризи”, позволете на информацията да се появи естествено. Това не само ще уплътни диалога ви, но и ще засили напрежението и придвижи историята напред.
Използвайте диалога на макс, за да не се налага да обяснявате след репликата какво е станало. Ако някой от героите се е ядосал, направете репликите му така, че това да става ясно, и да не се налага да описвате агресията му по жестовете му след всяка реплика.
– Мразя те – извика малката и изтича към коридора. Беше много ядосана на баща си.
Ядосана? Нима?! Ами това става ясно от “Мразя те”.
Не използвайте диалога само за предаване на информация между героите. Той трябва да предразположи в сцената, да придвижи действието напред и да разкрие още от героите.
Заобичайте тишината. Чудесна вариация на избягване на ехото – размяната на реплики, при които всяка следваща реплика повтаря част от предходната – е тишината. Имайте предвид, че това често може да се окаже по-добрият избор, без значение думите, които могат да ви дойдат на ум. Ето пример за диалог между мъж и жена, които имат “интересна” връзка:
Тя започна да се облича.
– Не искам всеки път да тръгваш…
– Налага се – отвърна тя.
– Остани поне веднъж до сутринта.
– Омъжена съм, Алекс. Това там блузата ми ли е? – изчака го почти нетърпеливо да я подаде. – Забрави ли?
– Но той не е тук.
– Имам и дете.
Той трепна. Усети хладината, настаняваща се помежду им, но вместо да се отрезви, не спря.
По-неразумен.
По-незрял?
– И до кога ще караме така?
Тя спря за миг преди да мушне крак в джинсите си. После продължи.
– Не знам. Обмислям варианти. – Обърна се с гръб към него. – А дотогава можем да я караме така.
Така!
В гърлото му загорча.
Не е нужно той да казва нещо. Мълчанието му е достатъчно красноречиво. Схващаме ситуацията, настроението в сцената и всеки колега или читател може да “допише” сцената с достатъчно правилни предположения за неговите реплики.
Какво чувстват вашите герои докато водят диалог? Опитайте се да го изразите чрез звука на тишината.
Изберете вашите събития и вашите герои с изключително внимание и фокус, лично ги опознайте преди да ги срещнете един с друг, отличете ги в тълпата и после им дайте шанс да разговарят. Диалогът им ще ви се отплати.
Е, какво се случва с тези двамата нататък?
