Идеи и техники за ефектна пауза, или как да приключим глава в роман

Въпреки че няма правила за разделянето на глави в едно произведение, всеки писател – млад или утвърден – знае, че вземането на решение за поставянето на пауза, е от изключителна важност. Мини-историята, разказвана във всяка отделна глава, придвижва историята напред и е от значение да й се сложи край в момента, в който е изпълнила целта си. С прекъсването на правилното място и особено с ефектното приключване на една глава и започване на следващата писателят води читателя към вземането на най-важното решение – да си направи силно кафе и да продължи да чете, въпреки че очите му вече едва стоят отворени; да вземе книгата със себе си в метрото или автобуса, защото може да оползотвори времето за път към работата, където не е прието да чете. С две думи, целта е да се изгради съспенс и да му се даде да разбере, че криво си е правил сметката с „хайде, ще прочета и тази глава, но после лягам/тръгвам“.

Как да не го изгубим във времето, в което той ще види възможност да посегне към чата в социалната мрежа или към ключа на нощната лампа? Просто е. Като му повдигнем края на завесата и му покажем, какво би отложил и над какво би мислил, ако зареже книгата, за да прави други работи. Като не допускаме приключването на една глава да изпълнява само функцията по решаването на проблем, а като го използваме умно за задълбочаването му или трансформирането му в по-сериозен. Нов проблем, нова тайна на героя, ново събитие, нов герой – все добри извинения на читателя да продължи с четенето.

Ето 4 идеи за поставянето на ефектна пауза:

Идея 1: Не мислете за прекъсване. Ако сте чели някъде интервюта с автори, които с вдъхновение разказват как превръщат разделянето на главите в своя първоначална схема, сигурно сте останали много впечатлени и поне за миг сте повярвали, че това е начинът. Доста други автори обаче с „вдъхновение“ ще се посмеят на това. Много мисъл, прекалено много арт. Истината е, че най-ефектните прекъсвания се раждат в писането, което не мисли за структура.

Опитайте това: Когато започнете работа по книгата си, очертайте сюжета по епизоди и събития, не по глави. Дали ще използвате post-it или обикновени листчета и ще ги лепите на дъска/стена, дали ще пишете в тетрадка, няма значение. Етапът по изграждането на сюжета е незаменим за автори, които започват да пишат с родена в главата си идея, а не очакват да „заченат“ с нея, докато тракат безцелно по клавиатурите си заради самото тракане. За структурирането на главите може да започнете да мислите, едва когато започнете същинското писане на романа. И така, щом стигнете до момент, който ви изскача като добра възможност за прекъсване, сложете си един знак „#“ или „***“ като разредка и продължете нататък. Когато приключите с първия вариант на романа си, използвайте функцията „Find“ на Word за да минете през всички тях и да решите кои точно служат най-добре за прекъсвания на глави. Повечето от останалите могат да останат като индикация за край на сцена или да бъдат заменени с един-два параграфа за преход между тях.

Идея 2: Прекъсвайте, когато историята ви изисква промяна. Друг вид сцена, друго място, промени във времето или смяна на гледната точка са все отлични места за край на глава. Понякога самите истории ги правят неизбежни. Например:

КРАЙ НА ЕДНА ГЛАВА:

– Тя ми напомня за Сюзън Сарандън в този филм. Хареса ми, беше добър. Искаш ли да отидем заедно до хранилището за конфискувани коли по обяд и да поговорим още по пътя? Ще ти взема халба бира и супер сандвич?

– Обяд в хранилището за коли? Уау, това доказва онова, което си помислих, когато видях вратовръзката ти. Наистина имаш стил.

НАЧАЛО НА СЛЕДВАЩА ГЛАВА:

Водата продължаваше да се покачва. Майкъл изчисли, че нивото й се повишава с два сантиметра на всеки три часа. Сега беше точно под ушите му. Трепереше от студ, тресеше го.

(Из „Убийствено просто“, Питър Джеймс, превод Петя Петкова)

Едно приключване на глава като това подчертава факта, че е имало съществена промяна от някакъв род – промяна на мястото, перспективата, гледната точка, посоката на сюжета. То раздвижва ума на читателя ви, като му казва, че е време за излизане, преориентиране и повторно влизане в обстановката. Също така може да освежи окото на читателя ви след дълъг промеждутък в една обстановка или ситуация. Тези прекъсвания създават приемственост и ритъм на вашата история, и двете от които са съществени за балансирането на съспенса. А ако желаете още повече съспенс…

Идея 3: Прекъснете в разгара на екшъна. Чували ли сте за „катерача“? Добрият стар „катерач“ – термин, датиращ от 30-те и 40-те години на миналия век, когато съботните филмови матинета винаги включвали сериал, в който Тарзан, или Бък Роджърс (герой от сериал по едноименния роман „Армагедон 2419“ на Филип Франсис Ноулан от 1929 г), или който и да е друг супер герой бил оставян буквално да виси на нокти от разпадащия се ръб на някоя скала. Идеята, естествено, била да се осигури присъствието на зрителите и през следващата седмица, и това е начинът, по който идеята работи и при романа. Задайте си въпроса: как да приключите дадено действие така, че читателят, премрежващ вече поглед, да остави лампата да свети, дори само за да види как ще свърши някоя криза или какъв е отговора на критичен въпрос?

Нещо много важно: не сте разбрали погрешно, че всяка или повечето глави трябва да приключват по този начин, нали? Освен че започвате да ставате предвидим като автор, което категорично не желаете някой читател да мисли за вас, след известно време тази тактика просто започва да губи ефекта си. Също така, отбележете си, че „катерач“ като техника за приключване на глава не означава непременно, че може да се използва само в екшън сцени. Докато тя оставя читателя да „виси“, вие сте в играта. Например:

КРАЙ НА ЕДНА ГЛАВА:

В тази част на секундата, последна в неговия живот, последна за неговото загиващо съзнание, Д. О. Гереро разбра, че бомбата му се задейства безотказно.

 НАЧАЛО НА СЛЕДВАЩА ГЛАВА:

Експлозията на борда на Полет 2 на „Транс Америка“ „Златната флотилия“ бе мигновена, чудовищна и непреодолима. В херметически затвореното пространство на самолета тя отекна като грохота на стотици гръмотевици с огнен език от гигантски ковашки чук…

(Из „Летище“ на Артър Хейли, превод Лодмила Колечкова)

Използвайте подобни техники, за да запазите завесите на романа си здраво опънати надолу по време на антракта, и ще можете да бъдете сигурни, че читателя, на който адски му се спи, ще се бори да държи очите си отворени цяла нощ, страница след страница, глава след глава, книга след книга.

Идея 4: Малка закачка или просто маниер. Един маниер на Ане Холт (норвежка авторка на криминални романи, адвокат и бивш министър на правосъдието – бел. bgstoryteller) и доооооста други автори: ключови думи от последното изречение на всяка глава присъстват задължително в първото изречение на следващата. Получава се някакво обединяване, непрекъснатост на целия текст, макар и разделен на части. Всяка следваща сцена е с други герои и се развива на друго място, но читателят от един момент нататък се забавлява със задоволяване на любопитството си, каква ли ще е следващата хрумка за резонанс/контраст в текста на авторката. А започне ли да чете първия абзац, нататък лесно се увлича. Ето така:

КРАЙ НА ЕДНА ГЛАВА:

След два дни щеше да се върне в САЩ, без да е оставил никакви следи в Норвегия.

Нито една, беше напълно сигурен.

НАЧАЛО НА СЛЕДВАЩА ГЛАВА:

– Това е най-сигурната ни следа.

Ингер се облегна на дивана и вдигна скицата…

или

КРАЙ НА ЕДНА ГЛАВА:

– Благодаря – кимна той на стюардесата.

Тя му наля още вода. Започна да се храни, твърдо решен да мисли за нещо друго.

НАЧАЛО НА СЛЕДВАЩА ГЛАВА:

Помислете добре, Ерик, това е от голяма значение за разплитането на случая…

или

КРАЙ НА ЕДНА ГЛАВА:

– Тук ли възнамеряваш да останеш – попита главният инспектор. – Ще ти стане самотно.

НАЧАЛО НА СЛЕДВАЩА ГЛАВА:

Маркус Кол-младши остана съвсем сам в голямата къща в квартал Холменколен…

И т.н.

(Из „Група 25“ Ане Холт, превод Ева Кънева)

Необходимо е да се подчертае, че такива закачки с читателя се правят на ниво поне първа редакция, не по време на първоначалното изливане на материал. Мисленето за структурни ефекти в периода на създаване на съдържание би имал съмнителен ефект – както, ако много държите да се пошегувате с непознати, но без да сте много наясно какво искате да им кажете.

С други думи, позволете на съдържанието да ви диктува дължината на главата, начините да я приключите и общия брой на частите в произведението, а не обратното. Най-хубави са идеите, които се раждат естествено. Тогава тези техники се ефективни и са неразделна част от самата история, не просто подход, използван заради ефекта му.

Ще ви бъде интересно още:

Кога и как да приключим глава?

 

Реклами

2 thoughts on “Идеи и техники за ефектна пауза, или как да приключим глава в роман

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: