Характеристики на покоряващия образ

На събитията за раздаване на автографи е пълно с любопитни читатели, които искат да разберат кой реален човек стои зад образа на впечатляващ герой от промотираната книга. От обкръжението на автора ли е, с какво се занимава, и в живота ли е същият по външност, маниери, професия, характер. Да не говорим за онези часове по литература в училище, когато с настървение сме анализирали литературния герой – действията и мотивите му, израстването му в произведението, въздействието му върху останалите персонажи. Не е нужно да се обяснява, че става въпрос за добре изграден герой, не за преминаващ през историята епизодик. Произходът и естеството на любопитния феномен, който наричаме литературен образ, винаги е било загадка. Но майсторството да го изградиш… всъщност не е.

Истината е, че рядко ни спохожда напълно оформен образ, чиито произход не познаваме. Обикновено вземаме назаем черти от характера на хора, които добре познаваме, викаме на помощ подсъзнателното си усещане, личните си спомени от преживявания, предизвикваме въображението си и чак тогава персонажите се съживяват, добиват ясна форма, характер и излъчване, които да диктуват и оправдават действията им в произведението. А каква е тайната да им внушим такава достоверност?

На първо място да приемем, че по същността си те са – и ще бъдат – индивиди с желания, амбиции и воля. На второ – да ги съживим и да ги дарим в максимална степен с нужното за да постигнат онова, което искат, и – въпреки че може да сме ги замислили като стабилни вътрешно, – да позволим понякога да бъдем изненадвани от тях.

Четири са характеристиките на завладяващия образ. Той има тайна. Той има цел. Той е противоречив. Той е уязвим. Нека разгледаме подробно всеки от тях.

  1. Тайна

Какво крие вашият герой? Тайната му може да бъде злоупотреба (с пари, с положението си на работното място, с алкохол/наркотици), склонност (към насилие, безчестие, хипер сексуалност, прахосничество, залагания), инцидент в миналото, или каквато и да е друга информация (като произход), които в случай на разкриване биха променили завинаги отношението на околните (семейство, приятели, любим човек, съседи, колеги) към героя.

Тайните в най-общи линии ни дават информация какво има да губи нашия герой и защо. Те ни казват от какво се страхува той, от кое се притеснява да не излезе наяве. Не е нужно тайната да е нещо, което героят крие дълбоко потулено. Това може да е факт, който близките му знаят, но за всички осведомени е ясно, че е по-добре да не става достояние на широката публика. Например Александър Б. целеустремено навлиза в сериозната политика, лицето му все по-често е на страниците на местните вестници, вече го цитират и по телевизията – е, за него (и семейството му!) не е все едно дали цялата страна ще научи за забежката му по Мари през третата година от брака му, още повече, че резултатът от тази забежка вече е почти на 4 години.

Не е нужно да споделяте вашите лични тайни в произведението си, но пък защо не ги дадете назаем на вашите герои – в крайна сметка, писателите пишат най-добре за неща, които познават. Помислете за близките си, приятелите, колеги и съседи. Какво знаете за тях, което те не биха искали да се разчуе. Разработете ги в творбите си. И нека всяка прилика с лица и събития да е случайна…

  1. Цел

Движеща сила, желание, амбиция. Основният принцип за изграждането на впечатляващ образ е героят да иска нещо и колкото по-силно е желанието, толкова по-поразяваща ще е драмата около него. А има ли драма, има напрежение, има конфликт и, най-вече, има интерес да ни четат до край. Ето един пример:

Господин Юман си има всичко, поне според него – земя, дом, кола, стабилна работа, че и спестени пари. Въпросът е, че е попрехвърлил годините, а е още ерген. Животът му е монотонен и обикновен, липсват чувства. От дълго време мечтае за Индия и, макар че никога не е пътувал по-далеч от работното си място, решава да я посети и да открие там бъдещата си жена.

Това е един перфектен пример за това как, чрез даването на дълбоко заседнала нужда или на желание на героя, вие автоматично създавате конфликт. Защото светът не е устроен да отговаря така лесно на нуждите и амбициите ни – поне не така лесно, както на нас ни се иска. А имаме ли нужда, имаме конфликт, а какво по-добро от конфликта в едно произведение.

  1. Противоположности

Сигурно всеки има позната, която вкъщи е търпелива, мълчалива и нежна, но на работното си място с клиенти е груба, повишава глас и е вечно недоволна. Или пък имате приятел, който е душата на компанията, а вкъщи храни непоносимост към децата си и жена си и понякога им вдига ръка. А за серийните убийци също сме чели и гледали филми – в обществото са незабележими, кротки, тихи, а какви ги вършат само… Тази сложност, която изглежда има склонността да се проявява по време на стрес, конфликт (или в момент на сигурност?!), е онова, което прави човек лабилен и непредвидим. А непредвидимостта подготвя сцената за изненадващо поведение, което впечатлява читателите и ги кара да тръпнат от нетърпение по това, което ще се случи по-нататък.

Човешкия ум и усещания са програмирани така, че да се фокусират върху нередното, необичайното – онова, което не пасва добре, което няма смисъл или просто търпи промяна. Това е една еволюционно-адаптивна черта, която ни помага да анализираме околната среда за опасности, но също така и ни насочва към необичайното в света около нас. Противоположностите ни насочват към онова, което не можем да предвидим, енигмата, изненадата.

Хари е чудесен детектив, мисли нестандартно, отдава се на случаите си и винаги ги довежда до край. Само да не беше алкохолик и да не беше такъв „ръб“ във връзките си. Порокът му пречи да се ангажира сериозно дори с жена, която толкова обича. И вечно смята себе си за недостоен за нормална връзка. Разчита коварно замислени престъпни схеми, намира и залавя опасни хора като рискува собствения си живот, но и умее прекрасно да отрича слабостта си да се заблуждава. Противоположности в поведението като тези автоматично сграбчват читателския интерес.

  1. Уязвимост

Нищо не ни привлича в един образ толкова, колкото неговата уязвимост. Когато забележим търсещи помощ хора, ние – активно или не – винаги се ангажираме с тях. Основен човешки рефлекс, без това да изключва липсата на инициатива от наша страна по каквито и да е съображения – дори ангажирането само с мисъл „ужас, дано не ми се случи някога такова нещо“, „уууу, мръсен и нахален просяк, сега ще ми е пред очите цял ден“. Онова, което има значение е, че чуждата травма моментално води до силна емоционална реакция.

Уязвимостта на даден образ може да бъде в следствие на тайната му (той се страхува да не бъде разкрит) или да идва от силата на неговите нужди и желание (знаем, че желанието може да ни разголи напълно). Амбицията и фокусирането върху нещо могат да бъдат източник на вътрешна сила за вашия герой, но в същото време могат да го правят уязвим и лишен от онова, което най-много иска. С други думи, нуждите/желанията, тайните, противоположностите и уязвимостта са почти винаги взаимно свързани.

Може да ви бъде интересно още:

Колко важен е външният вид на героя?

Способност да мисли – характеристика на добрия образ

Отношенията между героите, или изграждане на достоверни образи

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: