5 неща, от които трябва да се въздържате, докато пишете диалог

Независимо дали писането на диалог ви се отдава или всеки път го намирате за предизвикателство, никога не бива да забравяте, че той е немаловажна част от едно произведение и трябва да бъде написан също толкова добре както останалата част от него. Любопитен факт е, че обемът на един диалог се явява съществена причина за много читатели при вземането на решение дали да купят или не книга, на която случайно попадат в книжарницата. Защо? Диалогът се чете лесно и бързо, прави страниците да изглеждат по-раздвижени и „бели“ и някак придава на историята по-атрактивен вид.

Да му придадете, обаче, повече тежест с изкуствен обем в общата маса от текста или да му припишете претенция, която по-скоро би ощетила сюжета ви, е капан, който можете да си заложите сами. Ето 5 неща, които старателно трябва да избягвате, когато пишете диалог:

1.Избягвайте ехото. Един от най-честите капани, в които попадат младите писатели, докато пишат диалози, е размяната на реплики, при които всяка следваща реплика повтаря част от предходната.

– Е, как мина отпуската, Деси?

– Не мина добре. Предпочитам да не говорим за това.

– О, съжалявам. За нищо от отпуската ли не искаш да говорим?

– Колата ми изгоря.

– Колата ти изгоря? Господи! Ти добре ли си?

– Добре съм. Слава Богу, успях да изляза навреме, преди да избухне в пламъци. После трябваше да преживея сарказма на сестра ми на обяда при нашите!

– Сестра ти Мария, която описа като успешна и която никога не е помагала на самочувствието ти?

Един подобен диалог, освен че не може да ни сервира кой знае какви изненади, се приема за досаден и читателите препускат през него без всякакъв интерес. Не винаги е нужно да отговаряте на всяка реплика, кореспондирайки с ключови думи от нея. Освен че избягвате повторенията, така засилвате ефекта на всяка от тях и създавате усещане за изчистеност:

– И така, как прекара отпуската, Деси?

– Нека не подхващаме тази тема…

– О, съжалявам. Въобще ли не искаш да говорим за това?

– Колата ми изгоря.

– Господи! Ти добре ли си?

– Слава Богу, успях да изляза навреме, преди да избухне в пламъци. После трябваше да преживея сарказма на сестра ми на обяда при нашите!

– Успешната Мария, която никога не е работила за самочувствието ти, а?

Между другото, това е извадка от диалог в сцена, развиваща се в кабинета на психоаналитик, а подобни кабинети са характерни със силно изразено ехо. Повтарянето на ключови фрази от репликите може и да е много ефективно в предразполагането за пациенти, но за читателите има обратния ефект. Литературата не е длъжна да копира дословно реалния живот, защото от нея се очаква да ни разказва само най-интересната част от нея.

Огледайте диалозите си и променете няколко директни отговора в изместващи темата реплики или просто в пропускащи повторенията такива. Накрая със сигурност ще откриете, че редактираният текст е станал доста по-интригуващ.

2. Въздържайте се от ръсене на бисери. Да „родите“ гениалната реплика обикновено се случва доста след като сте затворили телефона на шефа, или едва на следващата сутрин след разгорещения диалог с половинката. Перфектният отговор. Запомнящият се слоган от телевизионна реклама. На кой не му се иска да разполага с нея навреме?

Трябва да приемете отговорността, че вашите герои разполагат. „Отговорност“, защото въпреки таланта, който може да притежавате в измислянето на велики фрази – още по време на първия вариант (драфт) или със съвсем малко концентрация при редактирането, – то вие трябва да ги използвате рационално. Пестеливо, навреме и подобаващо. Пестеливо, защото не бива да ръсите бисери през ред от неспособност да удържите пегаса; навреме, защото ако ще ръсите бисери често, то поне нека бъде към края на всяка глава, та бисерът ви да има тежестта на точката в изречението; и подобаващо, защото не бива да забравяте, че талантът да говори по оригинален начин не може всеки и това не бива да е присъщо на всеки от героите ви. Идеята е, че можете да вземете почти всяка реплика и да й намерите по-ярка алтернатива. Но не го превръщайте в самоцел.

3. Избягвайте прекалено честите обръщения.

– Как си, Деси?

– Добре съм, Мира. Как мина уикенда ти?

– О, Деси, да не говорим за това…

Не знам за вас, но хората използват обръщения, когато се притесняват, че губят слушателя си. В реалността рядко употребяваме имената на компанията си в диалог, дори когато в разговора участват повече от двама-трима души. Диалогът започва да звучи странно и изкуствено. Някои автори използват този похват за да избегнат прекалено честата употреба на имената при присвояването на реплики. Всъщност, използването на обръщения в самия диалог е много по-дразнещо, от „каза Джон“, „отвърна Ричард“.

4. Изпускайте думи. Нормалните хора не говорят като по учебниците. Същото трябва да се отнася и за героите ви. Разбира се, може да има моменти, в които се налага те да говорят прецизно, но какво означава това за читателя? Че героят е прекалено префърцунен? В същия дух героите не бива да говорят с прекалено дълги, сложни изречения, или дълги монолози. Не бива да бъдете и прекалено „реалистични“. В стремежа си да направят диалога си много достоверен някои автори изливат куп „хм“, „ами“ и пр. в репликите на героите си. Никога не забравяйте какви сигнали изпраща подобна реч към читателите. Че героят е прекалено неуверен?
– Тръгваш ли – попита той.

Тя присви очи. Изгледа го от кръста до очите – тясната му блуза без ръкави, синджирчето с кръстче на врата, халката на ухото, развълнуваната му коса, придаваща му още по-бунтарски вид.

– Познаваме ли се?

О, да. Личеше си, че е висока класа. Едва ли би откликнала на сваляне от този тип.

– Аа. Аз тук работя. Свиря в групата…

– Аха… – Тя се разсея. Бръкна в задния джоб на джинсите си и извади телефона си. – И сега какво? Дойде моментът да приключиш с илюзиите? Първи етаж, ако обичаш! Копчето.

Той се обърна и натисна копчето до дясното си рамо.

– Какви илюзии – попита.

– Че си неотразим.

– Не съм.

Тя го погледна с интерес за първи път.

– Но си струвам времето, ще ти докажа.

Тя се засмя след половин секунда.

Той също.

Естествено. Пестеливо. С повече смисъл. Забележете, че е въпрос на няколко пропуснати думички и наистина създава усещането за реална реч.

Както може да се случи с всеки съвет, и тук винаги има опасност от сляпото им следване, недоразбиране и… предозиране. Отупайте речта на вашите герои от излишното, продухайте ушите им, за да чуват добре и да не се налага да си повтарят реплики и имена на всеки ред, срещнете ги и им дайте шанс да разговарят. Ще се получи хубаво.

Е, за какво ще си говорят тези двамата в следващата сцена?

 

Вижте още:

Първи стъпки в писането на перфектния диалог

Advertisements

One thought on “5 неща, от които трябва да се въздържате, докато пишете диалог

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: