Още 8 съвета за страхотно начало на историята
Почти всеки млад писател е чувал или чел съвета на капацитетите, че всяка история трябва да започва със “стръв”: залагате капан на читателя – нещо, с което да го ангажирате да продължи нататък – и разгръщате историята. Кратко и… не много ясно. Дори на писателските семинари на началото на едно произведение често не се обръща заслуженото внимание. И то, въпреки факта, че повечето литературни агенти и редактори не четат нататък, ако не са впечатлени от първите 1-2 изречения.
А как избира книгите си съвременният читател? Освен ако не е заклет фен на даден автор или жанр (заради което купува новите заглавия наред), изборът му в книжарницата е почти неограничен. Млади автори и нови заглавия допълват ежедневно рафтовете с книги и, когато четенето не е само разтоварване през отпуската, страстният читател е разглезен, доста придирчив и определено цени свободното си време. Резюмето на гърба на книгата не е достатъчно за да реши дали да купи нов роман. Той разгръща страниците, обръща внимание на стила – прочита част от диалог, средата на по-дълго описание, проверява първия абзац – и непременно чете първото изречение.
И въпреки това, не позволявайте на значимостта на вашето Начало да ви плаши до толкова, че да ви стане трудно да започнете с писането. Казано откровено, освен ако не сте голям късметлия, “перфектното начало” може да не ви хрумне дори до етапа на редактирането. И, въпреки че началото е първата част от вашата история, която повечето хора ще прочетат, не е нужно то да е първото, което вие ще напишете. Винаги можете да се върнете назад и да го подобрите по-късно.
Съвет 1: Накарайте читателя да за зачуди. Не е необходимо всичко това да води до сложно начало. Започнете с мъничка загадка. Ако пък и разказвачът на историята също е объркан, това води до мигновен ефект на сплотяването му с читателя както партньори в престъпление. Един въпрос, останал без отговор, може да изгради цял роман. Например споменавате, че в този ден героинята ви се страхува да отиде да вземе детето си след училище, но (все още) не казвате защо. Липсващата информация провокира любопитството на читателя. От какво/кого се страхува героинята? Само това място ли я плаши или принципно днес има усещането, че заплаха я дебне отвсякъде? Защо не може да разчита на никого – било за да вземе детето вместо нея или да я придружи до там? Едно успешно начално изречение повдига достатъчно въпроси. Читателят ще иска да чете нататък, за да открие отговора им. С други думи, заложили сме инерция.
Съвет 2: Въздържайте се от преекспониране или излишна оригиналност. Много млади писатели вярват, че колкото е по-необикновено и крайно едно първо изречение, толкова по-вероятно е то да “улови” читателя. Или пък попадат в капана на варианта да започнат творбата си с изречение, което на първо четене е объркващо, но добива смисъл с напредването на историята, когато читателите получават още информация. Проблемът е, че не са много читателите, които ще стигнат толкова далеч, ако са объркани. Също така, ако стръвта ви е прекалено странна или подвеждаща, може да срещнете проблем с довеждане до очаквано развитие. Запомнете, че ако парадирате с осведомеността си пред читателя, това не винаги е предимство. Освен това днес читателят много лесно усеща, кога нарочно го правите на будала/невежа или просто го мотаете, за да сте оригинални (или защото сте чували за “стръв”, “капан” и други писателски трикове). Различна е обаче техниката на включване на информация, която в началото звучи неясно, но придобива допълнително значение в последствие. Просто не забравяйте, че началото трябва да има значение на две нива – с и без знанието, което читателя придобива на по-късен етап.
Съвет 3: Започване на “друга” история. Творческият процес води писателите по неведоми пътища. Започвате с идея за определена история в главата си, при всеки обрат се изненадвате от посоката, която тя поема, а на финала не можете да повярвате къде ви е отвела. Като резултат от това началото на историята (без значение колко брилянтно е било то, докато сте го писали) може да не пасва идеално на останалата част от нея. Единственият начин да разберем, че трябва да помислим отново върху началото, е като се върнем назад, след като финалния вариант на историята е готов. Запитайте се коя версия на историята ви допада повече. Онази, която сте започнали да пишете? Или другата, с която сте завършили историята? Въз основа на отговора си, ще знаете коя част от историята трябва да пренапишете.
Съвет 4: Внимавайте с диалога. Ако искате да започнете вашата история със съществен диалог, имайте предвид, че хвърляте читателите си директно във водовъртеж, в който е лесно да ги удавите. На това място от произведението ви се очаква да заявявате персонажи, обстановка, интрига и, ако добавите динамика от разговор на тема, която е позната все още единствено на вас и героите, а за читателя е непозната и далечна, рискувате да бъдете приет като негостоприемен. Един от възможните други варианти е да започнете с една от репликите на диалога и после да се отдръпнете, като предложите допълнителен контекст, преди да продължите с остатъка от разговора.
Съвет 5: Избягвайте сънищата. Някои автори се блазнят от варианта да създадат напрежение, усещане за крайна опасност и всякаква друга драма с употребата на сън на главния герой в началото на произведението. Успешно грабват вниманието на повечето от читателите и после вярват, че ги удовлетворяват с успокоението, че нищо толкова лошо не се е случило на героя. Това е обратното на ескалирането. И пагубно за придвижването на историята напред.
Съвет 6: Когато се съмнявате, изпробвайте няколко варианта. Често съветват авторите да си направят кратък списък със заглавия и да тестват ефекта им сред семейство и приятели. Опитайте да направите същото и с варианти на първото си изречение. То, както и едно заглавие, понякога изглежда перфектно. Докато не измислите още два-три по-добри варианта.
Съвет 7: Сверете си часовника. Така както всеки автор има собствен стил, и началото на произведението му носи неговата отличителна форма – а изучаването на шедьоврите на другите е един от най-добрите начини да учим. След като сте отделили време за размисъл върху първото си изречение, огледайте любимите си романи вкъщи и прочетете само първите изречения на всеки от тях. Съизмерването с другите винаги е във ваш плюс. Ако се възхищавате на чуждото творение, значи не само имате, но и знаете какво още трябва да учите. Ако пък забележите пропуск при конкуренцията, това работи за самочувствието ви.
Съвет 8: Не се страхувайте от ножицата. Това е съвет, който може да мери стойност с всеки от останалите, нищо че е поставен на последно място в списъка. Всяка редакция е свързана с орязване на материал, който е бил важен и високо емоционално платен от вас по време на творческия процес. Не се притеснявайте да изхвърляте части от първоначалния си вариант – тези премахнати страници не са били работа напразно. Те са част от необходимия процес по проучването, което ви показва накъде трябва да върви историята ви. Освен това, никога не се знае – те може спокойно да станат част от друга ваша творба.
🙂 За какво ли не мечтае един автор, когато пише първото изречение на своята творба? Вярвал ли е Херман Мелвил, че “Наричайте ме Исмаил” (първото изречение от романа “Моби Дик”, 1851 г) ще се превърне в едно от най-разпознаваемите встъпителни изречения на роман в световната литература. Толкова разпознаваемо и емблематично, че творец като Алън Ръсел, автор на “The Fat Innkeeper”, който спечели наградата на критиката и наградата The Lefty за хумор в мистъри жанра, използва фразата по доста оригинален начин: когато главният герой вижда кит на брега пред хотела, където работи, той спонтанно възкликва “Наричайте ме ш*бан Исмаил!” 🙂
Още по темата:
