6 съвета за страхотно начало на вашата история
Специалистите в организирането на събития твърдят, че – независимо дали откривате магазин, въвеждате нов продукт на пазара или сменяте корпоративната си идентичност – нямате втори шанс за първо впечатление. Защото, както в рекламния бранш, така и във всеки бизнес, при първа среща или пръв поглед, първичните реакции са от огромно значение.
Началото на всяка история е изключително важно не само от гледна точка на възможността за публикуване. Вашето начало е мястото, където читателите (и редакторите) решават дали да продължат да ви четат нататък. То настройва и очакванията им за средата и финала на историята.
Капацитетите в областта на творческото писане смятат, че най-важната характеристика на първите редове е, че трябва да съдържат повечето от елементите, които правят една история пълна. Първото изречение трябва да има отличителен стил, заявка за фабулата и лек намек за героя. До края на първия абзац трябва да сме разбрали ситуацията и конфликта, освен ако съществува някаква уважителна причина тази информация да ни бъде спестена към този момент. Затова и съдбата на повечето литературни начинания е запечатана в рамките на първия параграф. А дали едно произведение ще пожъне успех или ще се провали, често е заложено в първото изречение.
Ето няколко съвета за това как да превърнете първата страница, първия параграф и първото изречение от произведението си в покана, на която читателите няма да могат да устоят.
Съвет 1: Представете главния герой. Читателите се ангажират с даден сюжет и история, защото се впечатляват и ги е грижа за главния герой. Колкото по-рано ги запознаете с главния си герой, толкова по-бързо читателя ще изгради емоционална връзка с него. Имайте предвид, че очакванията на масовия читател са в първата сцена да се запознаят с главното действащо лице. Ако вие им поднесете друг персонаж, възможно е после читателите да се чувстват объркани за кого е историята и на кого да симпатизират.
Съвет 2: Определете жанра на историята. Комедия ли е? Хорър? Реалистична, съвременна проза? Фентъзи с елфи и феи? Читателят изгражда очаквания за вашата история въз основа на началото й и определено ще се разочарова – или дори ще се почувства предаден – ако смените предавката по средата. Малко са майсторите, които могат да пресъздадат история в специфичен жанр, докато умело боравят с похватите на друг – например в книга от динамичен жанр като хорър/крими успешно да представят личните проблеми на героя в многопластовост и дълбочина, характерна за драма/романс. Не са много и читателите, които обичат микс от стилове.
Съвет 3: Представете обстановката на вашата история. Освен да грабне читателя, началото на вашата история има и други задачи, които да изпълни. Една от най-важните от тях е да ги настрои и потопи в обстановката на действието. Дали историята ви е случва през V век в Китай, в съвременен Лондон, в българско село преди Освобождението? Ако не дадете възможност на читателите си да го разберат скоро, много вероятно е те да се объркат.
Съвет 4: Започнете с проблем или конфликт. Това може да е някакъв малък проблем. Например героинята ви изтървава автобуса към къщи; героят ви не може да си намери чадъра на излизане от офиса. Дори едно малко неудобство дава на героя ви нещо, с което да се занимава, и предизвиква действие и движеща сила на момента. Имате склонност към бавно и постепенно ангажиране на читателя с персонажа? Сутрешни ритуали на главния герой; история на статуетка, която той пази от сантименталност на бюрото си; описание в болезнени детайли на проектирана от него сграда – всички те могат да изчакат. Дори да са от особена важност за историята, или да са просто забавни/любопитни, винаги могат да бъдат включени на по-късен етап.
Съвет 5: Започнете от вълнуващ момент в историята. Ако историята ви е от онези, на които е нужно повече време за да се разгърнат и да станат интересни, по-добре помислете за начало в средата на интересен момент от нея. Не се страхувайте да започнете в средата на действието, особено ако предоставите достатъчно улики, които да ориентират читателите ви в ситуацията. Може да се поблазните да започнете разказа преди започването на реалното действие, като например със събуждането на героя в един ден, който ще се окаже драматичен… Истината е, че едно събуждане рядко е предизвикателно и драматично. Доста по-добре би било да започнете с първия момент на голям конфликт, но внимавайте това да не се окаже най-драматичния или напрегнат момент от историята, защото няма да има накъде да вървите от там нататък, освен надолу. Голямата стръв притежава и силата да разочарова лесно читателите, ако последващия разказ не е съизмерим с тях.
Съвет 6: Започване с инфо за предисторията. Тове е един от обичайните проблеми, за които трябва да внимавате, особено докато редактирате началото на историята си. Биография на главния герой рядко може да бъде толкова интересна за четене в тази част на произведението ви. За читателя това ще бъде една поредица от данни за човек, в когото очаквате той да се влюби, а още не сте му го показали. Освен това, историята тъпче на едно място, вместо да се придвижва напред. Просто не се чувствайте задължени да предоставяте цялата информация наведнъж. Можете да започнете историята си с обикновена или екшън сцена, в която постепенно да вплетете детайли от предисторията, когато/ако те се налагат за да разбере читателя историята.
Дори да е страхотно едно начало, то не може да спаси история, която не разполага с други достойнства. Дори да звучи уникално и да носи всички белези на перфектното и обещаващо произведение, творбата ви няма да бъде приета за публикуване само въз основа на него. Но в литературните среди, където комисии в конкурси и издателства получават безброй ръкописи, едно характерно начало би било от полза при отсяването. Едно приковаващо вниманието начало може дори да служи като нарицателно за цялата история. Представете си “изпушилите” редактори, събрали се около масата с купчината материали, чиято съдба трябва да решат – те може да бъдат привлечени не от заглавието на ръкописа ви, а да използват началните ви думи за да се подсещат взаимно за произведението ви: например “онзи, (който започва) с Мама ме караше да подреждам очите“. (първото изречение в “The Body Shop”, разказ на Елизабет Грейвър, публикуван в сборника “Най-добрите американски разкази 1991”). Дори след като съдържанието на историята се е изпарило от главите им, началото може да е онова, което се е забило в мозъците им. С малко късмет, това би имало подобен ефект и върху читателите.
Прочетете още:
