“…и хуква като човек, който мрази да закъснява…”

Из сборника със свръхкратки истории “Всичките наши тела” на Георги Господинов, издателство Жанет 45.

СЪОБЩЕНИЕ

Един ден поетът Ю. Ю. чу по радиото съобщение за смъртта на известния наш поет… И тъкмо тук нещо в сигнала прекъсна или може би спря токът, но той така и не разбра кой собствено се беше поминал. Чу само, че поклонението е днес в 14:00.

Вече е 2 без четвърт.

Ами сега, ако е някой негов приятел поет, а напоследък често се случва, той, разбира се, трябва да иде. Но кой, кой, по дяволите, е ритнал камбаната… Прехвърля през главата си всички, които са се запътили (той самият беше сред тях, но себе си, кой знае защо, пропусна). Помисли да звънне на двама-трима от най-близките, ей така, да ги провери, но после реши, че е неловко, какво ще каже, като вдигне съпругата или самият заподозрян. Затова звънна направо в радиото. Извинете, не чух края на обедните новини, кой собствено е починалият поет? Момент така, казва жената отсреща и след секунди изчуруликва: Починал е известният наш поет Ю. Ю. Ама това съм аз, изпуска слушалката Ю. Ю. и хуква като човек, който мрази да закъснява.”

 

Из сборника със свръхкратки истории “Всичките наши тела” на Георги Господинов, издателство Жанет 45.

Още истории от сборника:

“Тя, която цял живот е поправяла чуждите грешки…”

“Почувства се празен, неловко, като човек, който си е тръгнал от купона, но трябва да се върне за шапката си…”

“Може би го е чела и иска автограф…”

“Все едно се изпращахме донякъде, хванати за ръце…”

“Всичките наши тела” съдържа събрани 103 „свръхкратки истории” както ги нарича авторът. Завършена е през януари в Ню Йорк, където той печели една от най-престижните писателски стипендии в света, тази на Нюйоркската обществена библиотека…

Свръхкратките истории на Господинов са смешни и абсурдни, меланхолни и иронични едновременно – стил, който разпознаваме безпогрешно от “Естествен роман”, “Физика на тъгата”, “Сляпата Вайша”…

„Тук, където концентрацията е най-важна, нещата са доведени до изключително майсторство…” пише за книгата Иван Теофилов.

“Избрани автобиографии”, “Преброяване на нощната стража”, “Трите пъти в които Х.Х. беше щастлив”, “Страхът на коректорката от грешка”, “Петел в Пирогов”, “Гинко Билоба в Ню Йорк”, “Ангелът на непрочетените книги”… Това са само част от заглавията в книгата, които вече носят историите в себе си.

Във време на битката за роман Господинов отново изненадва с рязка смяна на жанра, провокира читатели и писатели в нови посоки. Послесловът на книгата е защита на краткостта в бъбриви времена.

„Днес, когато се говори много и напосоки като в кръчма, добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума. И за всяка минута. Щè ми се да е така.” (Георги Господинов)

Ето още едно описание на кратката история според Господинов:

„Като деца се надпреварвахме кой ще издържи повече под вода без въздух. Потапяш главата си, при липса на море – в цинкова кофа, бучене в ушите, клаустрофобия в гръдния кош, не дишаш половин минута, минута, някои минута и половина, горе-долу колкото трае една кратка история, и бързо вдигаш глава, връщаш се в живота. Първото вдишване е рязко и припомнящо. Нещо такова трябва да е с кратките истории. Няма да се удавиш, но след всяко потапяне вдишваш като за първи път.”

Оформлението е дело на Люба Халева.

“Тук, където концентрацията е най-важна, нещата са доведени до изключително майсторство. Един особен, още по-чувствителен, по-вътрешен поглед. Усет, нюх, интуиция, прозорливост… Близки до предишните книги на Георги Господинов и в същото време нещо съвършено ново.” Иван Теофилов

“Широта, любопитство и утеха. Нито един фалшив тон…” Марин Бодаков

“Когато превръща думите в неща, Георги Господинов ги дарява с история; когато превръща нещата в думи, той ги спасява от всепояждащото време.” Бойко Пенчев

“Георги Господинов винаги е имал вкус, талант и смелост да премества границите между жанровете, да играе с тях, да пленява с лекотата, с която го прави. А свръхкратките разкази в новата му книга са пореден и може би най-радикален експеримент по отношение на формата, на играта, но и на литературната конюнктура в момента. Те са като камъчета, майсторски хвърлени в заблатените води на днешното ни живеене. Макар и малки, изящни, неагресивни, трудно видими на фона на едрите литературни сюжети, те с всеки прочит образуват около себе си разширяващи се кръгове от смисъл, вълнуват (ни), избистрят (ни)…” Надежда Радулова